В момента чета... 97

Завърших за един ден "Приказките на барда Бийдъл" - чудесно леко четиво, което да не ме натовари в края на годината. Една от приказките я знаех и се чудя дали някъде във филмите не се споменава.
Чета от онзи ден "Чудеса край малката река" от Фани Флаг(Авторката на Пържени зелени домати, за които си спомням, че много се говореше когато излезе, но не съм я чела.) Много ми допада историята, начина на писане на авторката - мъж на средна възраст в белодробен емфизем трябва да се премести от Чикаго в малко градче,за да е на чист въздух и да се лекува. Преплитат се историите на всички жители на градчето, всеки със своето минало, своите плюсове и минуси. Носи ми прекрасно уютно настроение, за простия живот и липсата на бързане.

Започвам Императрицата от Пърл Бък.
Да бди над нея си я добавих в желани за следващата година.

Аз много харесвам Пържени зелени домати , но съм я чела онлайн ,хартиено копие не успявам да намеря.

Завърших Шогун, голямо четене падна. През този месец и половина докато го четях набелязах поне десетина книги, които искам да прочета. Отделно искам да прочета и другите от азиатската сага. Започвам Семейни жени на Кристина Кампос.

И паралелно с Патасана, подхванах една друга книга вкъщи, която купих отдавна, Град от месинг, на Чакраборти, първа част от трилогия. Малко не ми се отдава, защото пак ме тръшна гадна настинка, от най-любимите ми, но все пак, днес стигнах до шейсет и някоя страница, което си е напредък отвсякъде, след цялото това време на отлагане. Стилът е сравнително лек, ако си наложа, ще я мина бързо.

По Коледа ставали чудеса!
Моето чудо невиждано, е че успях да прочета и трите книги, които си купих от Панаира, а не се наредиха в купчините от чакащи 
Последната, третата книга, приключих снощи - "Дъщерите на Шандун"



Годината е 1948г и гражданската война в Китай е в разгара си. В северната част на страната, където е разположена и провинция Шандун, комунистическите войски, предвождани от новия бог на Червен Китай - Мао Дзедун, са изтласкали националистическата армия на генерал Чан Кайшъ на юг и вече няма кой да защити дребните и по-едри земевладелци от безчинстватата на жадния за кръв "пролетариат". Цели заможни фамилии са избивани безмилостно, за да бъдат земите и недвижимите им имоти национализирани в полза на бедните и безимотни селяни. Враговете на народа са изтезавани, пребивани до смърт, заравяни живи в земята. Реки от кръв се леят по улиците и заплашват да отнесат живота на всеки враг на комунистическия режим.
Тази нерадостна съдба грози и  богатото семейство Ан от Шандун. Историята е за най-голямата дъщеря Хай, нейната майка и двете ѝ по-малки сестри. Всички те биват изоставени от бащата , бабата и дядото по бащина линия, както и от останалите членове на семейството, които бягат от града преди комунистите да го превземат и да се почнат червените безчинства. Та и защо да се спасява съпруга и три дъщери, които по традиционните вярвания са приравнени с добитък? Дъщерите са безполезно бреме. Те не са нищо повече от гърла за хранене и зестри за плащане.
Майката с трите ѝ дъщери, едната от които пеленаче, имат един път за спасение - път, който е страшен, дълъг, кървав и опасен. Те трябва да бягат от Червен Китай, за да спасят животите си. И четирите тръгват...
Книгата е за опасностите и премеждията, които преживяват четирите жени по пътя към мечтания Тайван и жадуваното спасение. Книга за силата на човешкия дух, за важността на това да се противопоставиш на остарелите традиции и суеверия и да отстоиш себе си и своето място в този свят.
Ако вече сте чели и харесали книгите на Лиза Сий, то непременно ще харесате и "Дъщерите на Шандун"! Макар че липсва особена дълбочина на образите мога да кажа, че книгата е написана до голяма степен в нейния завладяващ стил и като цяло ми хареса.

Приключих със Spin monster на Котаро Исака - двете истории в книгата не са лоши, втората част е интересна и има изненадващ край, но като че ли й липсва нещо. Харесвам поредицата му за наемните убийци повече (и със сигурност ще чета книжките пак, когато ми дойде настроение).
В крайна сметка не е въртящо се чудовище, а извъртащо чудовище - като в израза "spin doctor" - някой, който променя наратива, за да го нагласи според целите си (или за да отговаря на определена пропагандна идея).
Но кой точно е чудовището в разказа, е оставено на читателя да прецени - дали е изкуствуният интелект (който има важна роля), или по-вероятно - чудовището е във всеки от нас и в частност у главния герой Мито. А именно, собствената ни памет, на която не може да се разчита, защото спомените се променят с времето, докато станат удобни за този, който си ги припомня
Хареса ми, че историята на Мияко е доразказана във втората част, макар тя да не е в главна роля.
Не съм убедена, че ме интересува продължението на мита за морските хора и хората от планината Изглежда като нещо типично за автора - детайл, който внася мистика, но също така може да бъде изцяло премахнат от сюжета, без историята да пострада от това.

Забравих да добавя - втората история е за ИИ, което в момента е много актуално, но всъщност е писана преди години (макар че едва наскоро е била преведена на английски). Така че идеята не е банална и породена от тренд.

Императрицата е толкова протяжна, образна и монотонна… А най-зле са диалозите. Инфантилни са, не мога да намеря по-мека дума. 130 страници прочетох и чакам нещо да се раздвижи, някаква динамика поне да има. Толкова ми беше харесала Пърл Бък с нейната Благодатна земя, че се чудя какво се случва тук.
Ще се поотегча още малко, докато Лес в къщата не ми падне в ръцете.

Днес обиколих няколко книжарници и никъде я няма "Лес в къщата ". Накрая, в книжарница"Сиела" в мол София, ми казаха, че издателите сами си я разпространявали.
Ти как я намери, Аня?

Писах им. Може да се уговориш с човек от издателството за среща (в центъра или в книжарницата им – където ще е по-удобно). Много мили и отзивчиви.

Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера - Брандън Сандерсън

Този автор никога не ме е разочаровал и засега върви така. Буквално за една вечер преди да заспя отметнах около 200 страници. Върви супер лесно и бързо бих казал.

Наистина я няма в книжарниците, освен в  "Български книжици", откъдето си я поръчах аз. Не знам кога ще ми обслужат поръчката, засега само е приета. По принцип са много коректни от тази книжарница и често ти намират книги, които никъде другаде ги няма. Чета "Където пеят раците", когато беше големият хайп по книгата, не ми беше до нея, а сега ми се вижда направо пубертетска и повърхностна, освен че е пълна измишльотина, не забелязвам особени достойнства в тая историйка, освен че се чете супер бързо и не мори мозъка.
Редактирам: получих мейл, че поръчката ми е изпратена и вече зависи от куриера кога ще дойде, нямам търпение, сигурна съм, че ще е много хубава. Който е в София, физическата им книжарница е на Аксаков 22 и при онлайн пазаруване дават опция за взимане оттам. Офисът на Ерго пък е някъде в Младост, където също може да се отиде.

Където пеят раците е абсолютно изтезание.

Аз "Императрицата" я зарязах, не можах да се насиля да я прочета. И на мен ми беше харесала "Благодатна земя", а още повече "Източен вятър, западен вятър", но тази беше истинско мъчение.

Аз съм я приготвила за четене. Иначе в момента чета мемоарите на Матю Пери.