Аз не мога/не искам да я прочета. Сигурно после душата ми ще е опустошена и ще помня цял живот гнусотиите.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 23:46 ч.
В момента чета... 97
Полетът ми закъснява и имах време да дочета "Съседката" - по-гнусна книга не бях чела... А самата идея, че е базирана на действителна история я прави още по-отвратителна. Това ще е книга, която няма да оценя в гуудрийдс - някак не ми върви да дам оценка за такъв вид садизъм. Не мога да повярвам, че има толкова извратени, болни, жестоки хора....
Въпросът е с какво да си оправя вкуса...
Въпросът е с какво да си оправя вкуса...
Полетът ми закъснява и имах време да дочета "Съседката" - по-гнусна книга не бях чела... А самата идея, че е базирана на действителна история я прави още по-отвратителна. Това ще е книга, която няма да оценя в гуудрийдс - някак не ми върви да дам оценка за такъв вид садизъм. Не мога да повярвам, че има толкова извратени, болни, жестоки хора....
Въпросът е с какво да си оправя вкуса...
Въпросът е с какво да си оправя вкуса...
Макар да съм огромен фен на този жанр (хорър), точно тази книга все още не съм готова да прочета.
Прочетох "Вода" на Джон Бойн. Разбирам както положителните, така и негативните мнения за нея. Аз съм някъде по средата, имаше неща, които ми харесаха и други, които откровено ме подразниха. Няма да се отказвам от автора и поредицата все още.
Прочетох "Вода" на Джон Бойн. Разбирам както положителните, така и негативните мнения за нея. Аз съм някъде по средата, имаше неща, които ми харесаха и други, които откровено ме подразниха. Няма да се отказвам от автора и поредицата все още.
Когато писах на ерго за Лес в къщата, горещо ми беше препоръчана книгата Една и съща жена. Това, предвид факта колко обстойно обсъждаме издаденото от тях на Морнщайнова (и колко + защо ми харесва) и честността ми, че предишните препоръки не са ми допаднали.
Не обичам да ми препоръчват книги, ако изрично не съм искала и попитала. Всеки път се ядосвам на себе си, че се вслушвам.
Е, този път не е изключение.
Вероятно, издателите много си харесват авторката (наподобявала Йовков…), а самата тя – Данила Райчева завършва майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова (каквото и да значи това).
Разкази представлява томчето. Ох, колко много не ми харесаха. Не мога даже да опиша. Едно безинтересно, натегнато писане. С героини, които са откровено жалки. Върнати на село, за да се дърпа юздата на българското, носталгично и трагично да е. Толкова провинциално дращене и толкова безидейно.
Изненадана съм как някой, който е чел Лес в къщата (и въобще Морнщайнова) може да доближи до нея въпросната българска писателка. Да, героите на Алена също са селяни (даже и на Йовков, ако трябва да се намеси отново), но то не е само да пишеш за селото. Трябва и идея, и сюжет, и талант.
И като почнат известните бг автори (а и не само) да хвалят разни такива графомани и да им пишат препоръки, даже да ги пробутват… но то явно благородството задължава.
Не обичам да ми препоръчват книги, ако изрично не съм искала и попитала. Всеки път се ядосвам на себе си, че се вслушвам.
Е, този път не е изключение.
Вероятно, издателите много си харесват авторката (наподобявала Йовков…), а самата тя – Данила Райчева завършва майсторския клас по творческо писане на Здравка Евтимова (каквото и да значи това).
Разкази представлява томчето. Ох, колко много не ми харесаха. Не мога даже да опиша. Едно безинтересно, натегнато писане. С героини, които са откровено жалки. Върнати на село, за да се дърпа юздата на българското, носталгично и трагично да е. Толкова провинциално дращене и толкова безидейно.
Изненадана съм как някой, който е чел Лес в къщата (и въобще Морнщайнова) може да доближи до нея въпросната българска писателка. Да, героите на Алена също са селяни (даже и на Йовков, ако трябва да се намеси отново), но то не е само да пишеш за селото. Трябва и идея, и сюжет, и талант.
И като почнат известните бг автори (а и не само) да хвалят разни такива графомани и да им пишат препоръки, даже да ги пробутват… но то явно благородството задължава.
Аня, мисля, че това е някаква политика - на всяка цена да се промотират българските автори, да се преекспонират качествата на творбата и да са леко безкритични към недостатъците. Това важи и за филмовите продукции. Това най-много ме дразни в родното културно производство - липсата на всякаква критика. Има все пак и малко на брой истински критици, но не са в масовите медии.
Липсата на адекватна критика наистина много се усеща. Реално имаме само хвалебствени отзиви в Гудрийдс от техни колеги, често издавани от същото издателство или похвална статия от приятел в "Култура" и "Литературен вестник" и това е. Рядко в "Площад Славейков" може да има неособено ласкав коментар, когато някой автор изпревари по продажби брата на редакторката, нея я хване яд и реши да сложи нещата на правилните места, защото как така "Адажио за Мария" ще изпреварва "Ти, подобие мое"!. Обективност липсва, отдавна не им вярвам, дори на тези, чиито книги и текстове наистина ми харесват. "Месечината, огромна като тиква", която четох последно, има 2 отзива с 5 звезди - един на редактора Николай Терзийски и един на Емануил Видински. Така са похвалили това тъпо и бездарно нещо, че лицемерието лъсва, щом човек сам зачете книгата. Да, някои много ги пробутват, но те като не стават, хвалбите не помсгат, защото читателите виждат и сами.
За групите във фейсбук да не говорим - там негативни коментари не се допускат или ако случайно успееш да публикуваш, идват клакьорките на нехаресания автор, за да не направят на нищо. Което няма да помогне на продажбите, уви.
За групите във фейсбук да не говорим - там негативни коментари не се допускат или ако случайно успееш да публикуваш, идват клакьорките на нехаресания автор, за да не направят на нищо. Което няма да помогне на продажбите, уви.
Да, помня 😀 Също много тъпа книга - безинтересният живот на един скучен човек, на който не му се случва нищо особено, но все пак иска да каже. Сега ще го превеждат даже.
ПП: прочетох "Лес в къщата", обаче съм без думи, може да пиша натам, когато се успокоят емоциите ми, макар че трудно без да издаваме съдържание. Страхотна е.
ПП: прочетох "Лес в къщата", обаче съм без думи, може да пиша натам, когато се успокоят емоциите ми, макар че трудно без да издаваме съдържание. Страхотна е.
Аз имам подобно преживяване с изд.Ерове на пролетния Панаир на книгата (или Алея беше).
Отидох на щанда им конкретно да си купя "Медноглавият демон" на Барбара Кингсолвър. Купих си я. И като се почна след това едно промотиране и натиск да си купя някаква книга на млада българска авторка, чието име дори не си спомням! Ситуацията беше пълен криндж! Още повече, че същата авторка беше на щанда и се усмихваше срамежливо...
Добре, че нямам проблем с това да казвам "не"
Отидох на щанда им конкретно да си купя "Медноглавият демон" на Барбара Кингсолвър. Купих си я. И като се почна след това едно промотиране и натиск да си купя някаква книга на млада българска авторка, чието име дори не си спомням! Ситуацията беше пълен криндж! Още повече, че същата авторка беше на щанда и се усмихваше срамежливо...
Добре, че нямам проблем с това да казвам "не"
"Гениалната приятелка" на Елена Феранте
Страшно много ми хареса! Един роман, чието действие се развива в Италия през 50-те и 60-те години и разказва историята на Елена и Лила. Две момичета от бедняшкия квартал на Неапол, които се сприятеляват от деца и макар вечно съревновавайки се, и в училище и в живота, израстват заедно и преминават през юношеството със всичките му страхове, вълнения и мечти.
Признавам, че в началото четенето ми потръгна малко трудно, но от един момент нататък историята така ме погълна, че четях във всяка свободна минута. Книгата разглежда всички нюанси на женското приятелство, като Феранте е създала изключително автентична атмосфера и персонажи, които оживяват със всяка следваща страница.
Не съм гледала сериала, но със сигурност ще прочета и останалите части от тетралогията.
Страшно много ми хареса! Един роман, чието действие се развива в Италия през 50-те и 60-те години и разказва историята на Елена и Лила. Две момичета от бедняшкия квартал на Неапол, които се сприятеляват от деца и макар вечно съревновавайки се, и в училище и в живота, израстват заедно и преминават през юношеството със всичките му страхове, вълнения и мечти.
Признавам, че в началото четенето ми потръгна малко трудно, но от един момент нататък историята така ме погълна, че четях във всяка свободна минута. Книгата разглежда всички нюанси на женското приятелство, като Феранте е създала изключително автентична атмосфера и персонажи, които оживяват със всяка следваща страница.
Не съм гледала сериала, но със сигурност ще прочета и останалите части от тетралогията.
О, сериалът е прелестен! 
Но книгите...не знам..аз по принцип имам някакъв проблем със съвременните италиански автори. Не ми допада напорът им на писане.
"Тя стана, облече синята си рокля и отиде в кухнята. Взе чаша и наля вода от крана. Седна до дървената маса, отпи от водата и се замисли..."
В 90% така пишат италианскте автори.
Въпреки любовта ми към Италия и италианския език, тяхната литература не е "моето".
Има някаква описателност на чисто битово ниво, което не ми импонира.
Но книгите...не знам..аз по принцип имам някакъв проблем със съвременните италиански автори. Не ми допада напорът им на писане.
"Тя стана, облече синята си рокля и отиде в кухнята. Взе чаша и наля вода от крана. Седна до дървената маса, отпи от водата и се замисли..."
В 90% така пишат италианскте автори.
Въпреки любовта ми към Италия и италианския език, тяхната литература не е "моето".
Има някаква описателност на чисто битово ниво, което не ми импонира.
Mijjj, разбирам гледната ти точка и наистина вкусът към литературата е много личен. При „Гениалната приятелка“ обаче аз имам съвсем различно усещане. 
За мен тази на пръв поглед битова описателност не е самоцелна, а начин да се изгради изключително плътна и достоверна атмосфера - кварталът, социалното напрежение, ролите на жените, отношенията между хората. Именно чрез дребните, ежедневни детайли Феранте успява да покаже вътрешните конфликти и израстването на героите. Затова книгите ми се струват много по-дълбоки и въздействащи от сериала, макар и той да е много добре направен.
В крайна сметка за мен книгите са по-силни от сериала, защото дават достъп до вътрешния свят на героите- мислите, противоречията и неказаното между редовете. Там атмосферата не е само визуална, а емоционална и психологическа, изградена бавно и дълбоко. Сериалът е красиво допълнение, но книгите остават истинското преживяване на „Гениалната приятелка“ за мен.
И на мен ми потръгна трудно, но после не можех да спра да чета.
За мен тази на пръв поглед битова описателност не е самоцелна, а начин да се изгради изключително плътна и достоверна атмосфера - кварталът, социалното напрежение, ролите на жените, отношенията между хората. Именно чрез дребните, ежедневни детайли Феранте успява да покаже вътрешните конфликти и израстването на героите. Затова книгите ми се струват много по-дълбоки и въздействащи от сериала, макар и той да е много добре направен.В крайна сметка за мен книгите са по-силни от сериала, защото дават достъп до вътрешния свят на героите- мислите, противоречията и неказаното между редовете. Там атмосферата не е само визуална, а емоционална и психологическа, изградена бавно и дълбоко. Сериалът е красиво допълнение, но книгите остават истинското преживяване на „Гениалната приятелка“ за мен.
И на мен ми потръгна трудно, но после не можех да спра да чета.
Поради тази описателност на битова ниво, за която пише Mijjj, аз не можах да харесам Луиз Пени. Винаги мирише на ароматно кафе, топла супа и прясно изпечени кифлички. То да е веднъж или два пъти, да го "преглътнеш".
За "Гениалната приятелка" мнението ми е малко противоречиво. Поради тази причина не съм гледала сериала. Обикновено екранизациите не надскачат литературния първоизточник.
За "Гениалната приятелка" мнението ми е малко противоречиво. Поради тази причина не съм гледала сериала. Обикновено екранизациите не надскачат литературния първоизточник.
Препоръчани теми