Започвам дилогията "Покорена"
"Когато бъдеш моя" и "Вече си моя" от Морган Бриджис
"Когато бъдеш моя" и "Вече си моя" от Морган Бриджис
Скрит текст: 
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 13:58 ч.
В момента чета... 97
Гениалната приятелка много ми хареса навремето като я четох. Елена Феранте ми допада. Исабел Алиенде направо си я обичам! Смятам, че последните й книги страдат и от ужасния превод на български. Но "Къщата на духовете", "Приказки за Ева Луна", "Цвят продълговат в моето" са ми сред любимите книги. Всъщност и до ден днешен не съм открила писател, който да се доближава до нея.
За да не е спам - прочетох последно "Момчето с раираната пижама", Джон Бойн. Струва ми се друга негова книга няма да подхвана...
За да не е спам - прочетох последно "Момчето с раираната пижама", Джон Бойн. Струва ми се друга негова книга няма да подхвана...
Аз приключих "Благодатната земя“ на Пърл Бък и много ми хареса.
Дадох и 5 звезди в ГР.
Ето и отзива ми:
Това е книга, която не разчита на силна драматургия, а точно обратното. При нея има едно натрупване - бавно, търпеливо и истинско, като самата земя, за която разказва.
Докато четях, усещах колко противоречив е Уан Лун. Трудолюбив, упорит и благодарен, но и алчен, сляп за собствените си слабости. Не успях да го харесам напълно, но точно това го направи толкова истински за мен. Видях как успехът постепенно го отдалечава от ценностите, с които е започнал, и как това се отразява на семейството му.
Най-силно и болезнено за мен беше отношението му към съпругата му Олан. Тиха, издръжлива, почти невидима, но носеща на гърба си най-тежката част от живота на семейството. Моментът, в който Уан Лун взе двете перли, единственото нещо, което тя пожела да запази за себе си, беше най-трудният за четене -толкова жесток в своята простота. А още по-болезнено беше осъзнаването му по-късно, когато разбра, че тя умира, и начина, по който тежестта на вината и загубата го застигна твърде късно.
Много силно ме докосна и темата за бащата и децата, за мълчаливото неразбиране между поколенията. Интересен детайл е, че Уан Лун нарича синовете си просто „първия“, „втория“ и „третия“, което подчертава, че ги вижда първо като наследници на труда и живота си, а не като отделни личности. Често ми изникваха асоциации с „На изток от рая“, но не като сюжет, а като усещане за тежестта на бащината фигура и последствията от изборите му.
За мен „Благодатната земя“ е тиха, мъдра и дълбоко човешка книга. Надявам се някой ден да преведат на български и следващите две книги от трилогията, за да разбера как продължава историята.
Дадох и 5 звезди в ГР.
Ето и отзива ми:
Това е книга, която не разчита на силна драматургия, а точно обратното. При нея има едно натрупване - бавно, търпеливо и истинско, като самата земя, за която разказва.
Докато четях, усещах колко противоречив е Уан Лун. Трудолюбив, упорит и благодарен, но и алчен, сляп за собствените си слабости. Не успях да го харесам напълно, но точно това го направи толкова истински за мен. Видях как успехът постепенно го отдалечава от ценностите, с които е започнал, и как това се отразява на семейството му.
Най-силно и болезнено за мен беше отношението му към съпругата му Олан. Тиха, издръжлива, почти невидима, но носеща на гърба си най-тежката част от живота на семейството. Моментът, в който Уан Лун взе двете перли, единственото нещо, което тя пожела да запази за себе си, беше най-трудният за четене -толкова жесток в своята простота. А още по-болезнено беше осъзнаването му по-късно, когато разбра, че тя умира, и начина, по който тежестта на вината и загубата го застигна твърде късно.
Много силно ме докосна и темата за бащата и децата, за мълчаливото неразбиране между поколенията. Интересен детайл е, че Уан Лун нарича синовете си просто „първия“, „втория“ и „третия“, което подчертава, че ги вижда първо като наследници на труда и живота си, а не като отделни личности. Често ми изникваха асоциации с „На изток от рая“, но не като сюжет, а като усещане за тежестта на бащината фигура и последствията от изборите му.
За мен „Благодатната земя“ е тиха, мъдра и дълбоко човешка книга. Надявам се някой ден да преведат на български и следващите две книги от трилогията, за да разбера как продължава историята.
Аз приключих "Благодатната земя“ на Пърл Бък и много ми хареса.
Дадох и 5 звезди в ГР.
Ето и отзива ми:
Това е книга, която не разчита на силна драматургия, а точно обратното. При нея има едно натрупване - бавно, търпеливо и истинско, като самата земя, за която разказва.
Докато четях, усещах колко противоречив е Уан Лун. Трудолюбив, упорит и благодарен, но и алчен, сляп за собствените си слабости. Не успях да го харесам напълно, но точно това го направи толкова истински за мен. Видях как успехът постепенно го отдалечава от ценностите, с които е започнал, и как това се отразява на семейството му.
Най-силно и болезнено за мен беше отношението му към съпругата му Олан. Тиха, издръжлива, почти невидима, но носеща на гърба си най-тежката част от живота на семейството. Моментът, в който Уан Лун взе двете перли, единственото нещо, което тя пожела да запази за себе си, беше най-трудният за четене -толкова жесток в своята простота. А още по-болезнено беше осъзнаването му по-късно, когато разбра, че тя умира, и начина, по който тежестта на вината и загубата го застигна твърде късно.
Много силно ме докосна и темата за бащата и децата, за мълчаливото неразбиране между поколенията. Интересен детайл е, че Уан Лун нарича синовете си просто „първия“, „втория“ и „третия“, което подчертава, че ги вижда първо като наследници на труда и живота си, а не като отделни личности. Често ми изникваха асоциации с „На изток от рая“, но не като сюжет, а като усещане за тежестта на бащината фигура и последствията от изборите му.
За мен „Благодатната земя“ е тиха, мъдра и дълбоко човешка книга. Надявам се някой ден да преведат на български и следващите две книги от трилогията, за да разбера как продължава историята.
Дадох и 5 звезди в ГР.
Ето и отзива ми:
Това е книга, която не разчита на силна драматургия, а точно обратното. При нея има едно натрупване - бавно, търпеливо и истинско, като самата земя, за която разказва.
Докато четях, усещах колко противоречив е Уан Лун. Трудолюбив, упорит и благодарен, но и алчен, сляп за собствените си слабости. Не успях да го харесам напълно, но точно това го направи толкова истински за мен. Видях как успехът постепенно го отдалечава от ценностите, с които е започнал, и как това се отразява на семейството му.
Най-силно и болезнено за мен беше отношението му към съпругата му Олан. Тиха, издръжлива, почти невидима, но носеща на гърба си най-тежката част от живота на семейството. Моментът, в който Уан Лун взе двете перли, единственото нещо, което тя пожела да запази за себе си, беше най-трудният за четене -толкова жесток в своята простота. А още по-болезнено беше осъзнаването му по-късно, когато разбра, че тя умира, и начина, по който тежестта на вината и загубата го застигна твърде късно.
Много силно ме докосна и темата за бащата и децата, за мълчаливото неразбиране между поколенията. Интересен детайл е, че Уан Лун нарича синовете си просто „първия“, „втория“ и „третия“, което подчертава, че ги вижда първо като наследници на труда и живота си, а не като отделни личности. Често ми изникваха асоциации с „На изток от рая“, но не като сюжет, а като усещане за тежестта на бащината фигура и последствията от изборите му.
За мен „Благодатната земя“ е тиха, мъдра и дълбоко човешка книга. Надявам се някой ден да преведат на български и следващите две книги от трилогията, за да разбера как продължава историята.
За "Съседката" съм писала това:
Книга, която те отвръщава до максимума на възприятията ти. Казваш си: ще спре, ще се вразуми, няма да го направи. Но човекът е изначално най-лошият бозайник, той се превръща в изрод за да изпитва удоволствие от собствената си реализираща извратеност. Повлича в поквара всички заобикалящи го, прави ги съучастници в най-низките си желания.
Четейки осъзнаваш, че човек не е еволюирал особено, винаги е имало такива между нас и винаги ще има.
Но обичам да чета книги базирани на действителни събития.
Из архивите на полицията има стотици хиляди истории, които биха оставили горчилка у нормалните хора.
Книга, която те отвръщава до максимума на възприятията ти. Казваш си: ще спре, ще се вразуми, няма да го направи. Но човекът е изначално най-лошият бозайник, той се превръща в изрод за да изпитва удоволствие от собствената си реализираща извратеност. Повлича в поквара всички заобикалящи го, прави ги съучастници в най-низките си желания.
Четейки осъзнаваш, че човек не е еволюирал особено, винаги е имало такива между нас и винаги ще има.
Но обичам да чета книги базирани на действителни събития.
Из архивите на полицията има стотици хиляди истории, които биха оставили горчилка у нормалните хора.
Охх, тази ,,Съседка,, ще се търси да се купи.
В няколко сайта на книжарници обаче я няма. Изчерпана наличност!
Ще я намеря!
Обичам такива откачени книги! Ако я филмират - още по-добре!
В няколко сайта на книжарници обаче я няма. Изчерпана наличност!
Ще я намеря!
Обичам такива откачени книги! Ако я филмират - още по-добре!
Коя е тая книга? Излиза ми една в черна корица, обаче явно няма тираж. 
Гледала съм филма, книгата не съм чела. И не възнамерявам. Болна работа! По принцип хорърът е много мой жанр, но това за мен не е хорър. Това е тотално извращение.
По темата- прочетох "Ад" на Дан Браун. Хареса ми, макар на моменти да беше малко мудна. Сега чета "Произход" от същия автор.
По темата- прочетох "Ад" на Дан Браун. Хареса ми, макар на моменти да беше малко мудна. Сега чета "Произход" от същия автор.
Същата е. Аз си я бях свалила от рулит и си я принтирах, подарих я, иначе щях да я предложа.
Аа, може да погледна там. Ако я има да видя дали ще мога да я чета.
Да, книгата я няма в тираж!
Има направен филм, от 2007 година е. Ако си мислите, че книгата е гнусна, чакайте да видите снимките по делото от реалния случай.
Опппаааа, това е добре!
Отивам да го търся из платформите!
Охх, тази ,,Съседка,, ще се търси да се купи.
В няколко сайта на книжарници обаче я няма. Изчерпана наличност!
Ще я намеря!
Обичам такива откачени книги! Ако я филмират - още по-добре!
В няколко сайта на книжарници обаче я няма. Изчерпана наличност!
Ще я намеря!
Обичам такива откачени книги! Ако я филмират - още по-добре!
Отивам да го търся из платформите!
Аз съм гледала и филма,четох и книгата за "Съседката". Но книгата е много по-брутална според мен. Във филма участват деца и разбира се няма как да изиграят всяка сцена. И въпреки това са се справили много добре, чудех се след филма как са се чувствали,най-вероятно са имали разговори с психолози.
Reddish Brown ,къде са тези снимки по делото от реалния случай?
Reddish Brown ,къде са тези снимки по делото от реалния случай?
Препоръчани теми