Момичета, минавам да ви кажа, че пуснах темата за номинациите 
https://www.bg-mamma.com/?topic=1832541.new#new
https://www.bg-mamma.com/?topic=1832541.new#new
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2025, 19:00 ч.
В момента чета... 97
Завърших "Прокълната земя" на Клеър Лесли Хол. Доста бързо я прочетох. Интригуваща история, разказана много увлекателно и със много любов. Дадох 4 звезди, защото любовната драма ми дойде в повече.
Сега започнах "Тъмна материя" на Блейк Крауч. Не съм чела много научна фантастика, но исках да се откъсна от любовната драма. Започва обещаващо. Дано си заслужава.
Сега започнах "Тъмна материя" на Блейк Крауч. Не съм чела много научна фантастика, но исках да се откъсна от любовната драма. Започва обещаващо. Дано си заслужава.
Слушам "Аждер" на Васил Попов в Сторител и паралелно чета "Буря от оникс" на Ребека Ярос.
И двете книги ми харесват.
Даже бих казала, че Васил Попов се очертава като един от любимите ми български съвременни автори.
И двете книги ми харесват.
Даже бих казала, че Васил Попов се очертава като един от любимите ми български съвременни автори.
Слушам "Аждер" на Васил Попов в Сторител и паралелно чета "Буря от оникс" на Ребека Ярос.
И двете книги ми харесват.
Даже бих казала, че Васил Попов се очертава като един от любимите ми български съвременни автори.
И двете книги ми харесват.
Даже бих казала, че Васил Попов се очертава като един от любимите ми български съвременни автори.
Здравейте,
дочетох "Сърце на вятъра" и я оцених с 4*. Много ми хареса, типична ирландска обстановка, финансова криза, отношения между хората, малкото градче и случващото се там, убийство, отвличане. Абе, обичам ги тези ирландци
Снощи подхванах „Неделният продавач на книги“ на Даниел Вълчев и неусетно я прочетох за 2 часа и половина.
Остави ме с много смесени чувства. Тънка книжка, която успя да разбърка и без това обърканото ми емоционално състояние. Професор по филосия на правото в Париж се връща в родната Варна, за да търси изчезналия си брат, който е математик. В книгата има мистерия, криминална нишка, философия, математика, право, физика. Много ми хареса линията с неделния продавач и книгите - как всяка прочетена книга ни оформя като личности, определя мирогледа ни, връща се при нас по свои си пътища. Интересни размисли за реалността и въображаемото, за начина, по който приемаме света, че реалността не е еднозначна, отношенията между братя и в семейството като цяло, отчуждеността, самотата, спомените. Езикът е елегантен, стилът е приятен. Оцених я с 3*, но не защото не ми хареса, а по-скоро защото на моменти философските разсъждения бяха предизвикателство за мен.
Сега съм в дилема какво да подхвана, не съм си избрала следващо четиво.
дочетох "Сърце на вятъра" и я оцених с 4*. Много ми хареса, типична ирландска обстановка, финансова криза, отношения между хората, малкото градче и случващото се там, убийство, отвличане. Абе, обичам ги тези ирландци
Снощи подхванах „Неделният продавач на книги“ на Даниел Вълчев и неусетно я прочетох за 2 часа и половина.
Остави ме с много смесени чувства. Тънка книжка, която успя да разбърка и без това обърканото ми емоционално състояние. Професор по филосия на правото в Париж се връща в родната Варна, за да търси изчезналия си брат, който е математик. В книгата има мистерия, криминална нишка, философия, математика, право, физика. Много ми хареса линията с неделния продавач и книгите - как всяка прочетена книга ни оформя като личности, определя мирогледа ни, връща се при нас по свои си пътища. Интересни размисли за реалността и въображаемото, за начина, по който приемаме света, че реалността не е еднозначна, отношенията между братя и в семейството като цяло, отчуждеността, самотата, спомените. Езикът е елегантен, стилът е приятен. Оцених я с 3*, но не защото не ми хареса, а по-скоро защото на моменти философските разсъждения бяха предизвикателство за мен.
Сега съм в дилема какво да подхвана, не съм си избрала следващо четиво.
Най-накрая прочетох "Музей на невинността " на Орхан Памук.
Моето лично читателско мнение за „Музей на невинността“ е двойнствено и точно това според мен прави книгата толкова незабравима.
Това не е романтична история в класическия смисъл. Това е разголване на човешката обсесия -понякога красиво, понякога неловко, понякога неприятно истинско.
Харесвам честността на Памук да покаже любовта не като мечта, а като слабост, зависимост, копнеж и загуба.
Гениална е концепцията за роман, който създава реален музей.
Това за мен е най-великата идея в книгата.
Тя не е само „прочитаема“, а преживявана, предмет по предмет, спомен по спомен. Това размиване между литература и реалност е нещо, което почти никой друг писател не е постигнал по този начин.
Истанбул е сцена, а не просто фон.
(Аз обичам Истанбул и ми беше приятно)
Това придава повече живот и движение на историята.
Но… темпото е бавно и неравномерно и не бих я препоръчала на хора, които обичат бързото действие.
Аз също изпитвах леки затруднения до средата на книгата.
Но, после, затваряш книгата и остава усещане за тиха болка, но и странна красота.
В крайна сметка за мен „Музей на невинността“ не е „лесна“ книга, но е емоционално голяма, многопластова и оригинална.
Тя няма да се хареса еднакво на всички, но ако човек навлезе в особената и честота, остава в ума му с години, затова се радвам, че не се поддадох на порива, който имах към средата на книгата, да я зарежа.
Ако на някой му е интересно, малко информация:
Моето лично читателско мнение за „Музей на невинността“ е двойнствено и точно това според мен прави книгата толкова незабравима.
Това не е романтична история в класическия смисъл. Това е разголване на човешката обсесия -понякога красиво, понякога неловко, понякога неприятно истинско.
Харесвам честността на Памук да покаже любовта не като мечта, а като слабост, зависимост, копнеж и загуба.
Гениална е концепцията за роман, който създава реален музей.
Това за мен е най-великата идея в книгата.
Тя не е само „прочитаема“, а преживявана, предмет по предмет, спомен по спомен. Това размиване между литература и реалност е нещо, което почти никой друг писател не е постигнал по този начин.
Истанбул е сцена, а не просто фон.
(Аз обичам Истанбул и ми беше приятно)
Това придава повече живот и движение на историята.
Но… темпото е бавно и неравномерно и не бих я препоръчала на хора, които обичат бързото действие.
Аз също изпитвах леки затруднения до средата на книгата.
Но, после, затваряш книгата и остава усещане за тиха болка, но и странна красота.
В крайна сметка за мен „Музей на невинността“ не е „лесна“ книга, но е емоционално голяма, многопластова и оригинална.
Тя няма да се хареса еднакво на всички, но ако човек навлезе в особената и честота, остава в ума му с години, затова се радвам, че не се поддадох на порива, който имах към средата на книгата, да я зарежа.
Ако на някой му е интересно, малко информация:
Скрит текст: 
Памук започва да пише романа “Музей на невинността “ десет години преди публикуването му. По това време авторът прави проучвания в областа на музеологията. “Музей на невинността“ е отпечатан като осмият му роман през 2008 г. Би могло да се каже, че е роман, който принадлежи на музей, възникнал от сюжета. „Музей на невинността“ рисува самотен протагонист/разказвач, който изживява историята си чрез комбинация от реални, въображаеми, съзнателни и подсъзнателни елементи. Животът му е представен като откъснат от моралните съображения на обществото. Любовната история между Кемал и Фюсун започва с преживявания, които отхвърлят старите ценности. В целия роман доминира меланхолична атмосфера, а реалността и измислицата са преплетени – читателите намират истински билет за музея на страница 617.
Романът на Памук „Музей на невинността“ показва, че музеите в различни форми са необходими; не само да успеем да изследваме миналото (субективно, объркващо, непълно), но и за да можем да разпознаем и осъзнаем начина, по който взаимодействаме с музея и неговите разкази. „Музей на невинността“ изгражда разкази, като подчертава значението на “малките истории”, които се припокриват и си взаимодействат, но без претенцията да представят съвкупност от човешки опит или какъвто и да е вид „универсална истина“. Музеят в проекта на Памук отразява функцията на музея в съвременното общество. Запазва жизненоважната си сила и продължава да бъде обект на очарование и вдъхновение. Романът, които се занимава с музея като концепция, предполага ново бъдеще за тази институция: толкова сложна и противоречива, хетерогенна и полифонична, колкото романът, който я приема за свое вдъхновение.
Романът съдържа отпечатана карта на Истанбул, която показва местоположението на музея, който Кемал изгражда. Бихме могли да приемем, че тази карта е използваема колкото картата на Толкин за Средната Земя, но в края на романа откриваме билет за музея, както и че Кемал е ангажирал изтъкнатия писател Орхан Памук да опише неговата история, която да послужи като каталог на изложбата в Музея на невинността. Осъзнаването, че музеят не е чисто въображаем и метафоричен, а всъщност може да бъде посетен от откриването му в Истанбул през април 2012 г., се превръща в нишката, която свързва реалния и измисления свят в романа.
Памук започва да пише романа “Музей на невинността “ десет години преди публикуването му. По това време авторът прави проучвания в областа на музеологията. “Музей на невинността“ е отпечатан като осмият му роман през 2008 г. Би могло да се каже, че е роман, който принадлежи на музей, възникнал от сюжета. „Музей на невинността“ рисува самотен протагонист/разказвач, който изживява историята си чрез комбинация от реални, въображаеми, съзнателни и подсъзнателни елементи. Животът му е представен като откъснат от моралните съображения на обществото. Любовната история между Кемал и Фюсун започва с преживявания, които отхвърлят старите ценности. В целия роман доминира меланхолична атмосфера, а реалността и измислицата са преплетени – читателите намират истински билет за музея на страница 617.
Романът на Памук „Музей на невинността“ показва, че музеите в различни форми са необходими; не само да успеем да изследваме миналото (субективно, объркващо, непълно), но и за да можем да разпознаем и осъзнаем начина, по който взаимодействаме с музея и неговите разкази. „Музей на невинността“ изгражда разкази, като подчертава значението на “малките истории”, които се припокриват и си взаимодействат, но без претенцията да представят съвкупност от човешки опит или какъвто и да е вид „универсална истина“. Музеят в проекта на Памук отразява функцията на музея в съвременното общество. Запазва жизненоважната си сила и продължава да бъде обект на очарование и вдъхновение. Романът, които се занимава с музея като концепция, предполага ново бъдеще за тази институция: толкова сложна и противоречива, хетерогенна и полифонична, колкото романът, който я приема за свое вдъхновение.
Романът съдържа отпечатана карта на Истанбул, която показва местоположението на музея, който Кемал изгражда. Бихме могли да приемем, че тази карта е използваема колкото картата на Толкин за Средната Земя, но в края на романа откриваме билет за музея, както и че Кемал е ангажирал изтъкнатия писател Орхан Памук да опише неговата история, която да послужи като каталог на изложбата в Музея на невинността. Осъзнаването, че музеят не е чисто въображаем и метафоричен, а всъщност може да бъде посетен от откриването му в Истанбул през април 2012 г., се превръща в нишката, която свързва реалния и измисления свят в романа.
Относно "Мираж" на Лекберг и Фексеус: Определено тази книга ми хареса най-много от поредицата, но от Сторител така и не ми казаха липсват ли наистина страници или не...
Историята, както винаги не беше УАУ, но ще оценя по-високо, заради изненадата накрая, рядко успяват да ме изненадат, но тук се получи. Обаче, ако наистина свършва така в нищото... За мен всеки отворен край е проява на творческо безсилие.
Оценка 4/5, заради изненадващия обрат.
"Твоята история: Писане и памет - наръчник за писатели" на Рута Сепетис- Нямам намерение да се занимавам с писане и не мога да преценя доколко тази книга би била полезна на някого. В половината книга, ако не и в повече се говори за живота на авторката, има интересни неща, но някак накрая не ми става ясно помагало за писане ли чета или автобиография. Оценка 2.5/5.
В момента редувам слушане и четене на "Книжна Коледа" на Вяра Янакиева. Харесва ми за сега.
Историята, както винаги не беше УАУ, но ще оценя по-високо, заради изненадата накрая, рядко успяват да ме изненадат, но тук се получи. Обаче, ако наистина свършва така в нищото... За мен всеки отворен край е проява на творческо безсилие.
Оценка 4/5, заради изненадващия обрат.
"Твоята история: Писане и памет - наръчник за писатели" на Рута Сепетис- Нямам намерение да се занимавам с писане и не мога да преценя доколко тази книга би била полезна на някого. В половината книга, ако не и в повече се говори за живота на авторката, има интересни неща, но някак накрая не ми става ясно помагало за писане ли чета или автобиография. Оценка 2.5/5.
В момента редувам слушане и четене на "Книжна Коледа" на Вяра Янакиева. Харесва ми за сега.
Довърших "Сетният й дъх" на Робърт Дъгони дадох й 4* в ГР, но е по-скоро 3,5*.
Сякаш първата книга ме държа повече в напрежение, беше ми харесала повече. Тук някак нещата бяха по-монотонни, по-провлачени. След средата всъщност книгата ми хареса повече. За мен финалът беше добър.
Имам и третата книга, но ще видим кога ще й дойде времето.
Сякаш първата книга ме държа повече в напрежение, беше ми харесала повече. Тук някак нещата бяха по-монотонни, по-провлачени. След средата всъщност книгата ми хареса повече. За мен финалът беше добър.
Имам и третата книга, но ще видим кога ще й дойде времето.
Чета Clown town на Мик Херон и някои неща ме шокират - не точно от сюжета, но това ли е английската действителност??
Скрит текст:
Книгата е излязла тази година и мисля, че времевата линия е същата или почти - в предишната книга се споменаваше постковид, а в тази действието се развива 2-3 седмици по-късно. Пенсионирани държавни служители (бивши шпиони) не могат да си позволят задоволително отопление и храна ??? Буквално я карат на консерви грах и си делят една за две яденета, защото нямат достатъчно средства, за да ядат нормално три пъти на ден. Разпродават вещите си, за да си купят обикновени неща, нужни за оцеляването им... Излиза, че са по-зле от българските пенсионери?!