Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
Последно мнение: 16 ян. 2026, 21:40 ч.

В момента чета... 97

34 067
516
2

# 120 4 дек. 2025, 18:37 ч.

Мнения: 497

В момента чета няколко книги едновременно в зависимост от настроението ми: Прекрасната "Олив Китридж", новата на Дан Браун "Тайната на тайните", започваща интересно и много типично. И една от професионален интерес: "С безмълвен глас" на Питър Левин - задължителна за психотерапевти по мое мнение, макар че се чете трудно. Purple Heart

# 121 4 дек. 2025, 18:43 ч.

Мнения: 42 894

Пишете малко повече за Тайна на тайните? Не чета Дан Браун, откакто не харесах Произход, но може пак да започна.

# 122 4 дек. 2025, 20:34 ч.

Мнения: 5 492

Цитат на: NeZ_9 в чт, 04 дек 2025, 15:18

Прочетох "Утринно море" на Маргарет Мацантини.
Като я видях, си казах- малка книжка, ще я прочета бързо.
Но „Утринно море“ е една от онези книги, които не се четат просто с очите, а с цялата душа. Още от първите страници усетих, че това няма да е леко четиво, а среща с дълбока човешка болка. Романът ме накара да се замисля не само за съдбите на героите, но и за реалността, в която живеем.
Най-силно ме впечатли образът на майката, загубила сина си. Нейната болка е тиха, но всепоглъщаща. Докато четях, често си представях какво означава да живееш с такава загуба – без надежда за утре, само със спомени. Авторката не показва трагедията чрез силни сцени, а чрез мълчание, мисли и вътрешна празнина, което за мен беше още по-въздействащо.
Историята на младия бежанец ме накара да погледна по различен начин на хората, които виждаме в новините като „числа“ и „статистика“. Тук той е жив човек със страхове, мечти и отчаяние. Осъзнах колко лесно забравяме, че зад всяка подобна съдба стои истински живот.
Морето в романа за мен се превърна в най-силния символ. То е едновременно надежда и смърт, спасение и край. Докато четях, усещах как това „утринно“ море не носи светлина, а по-скоро студена, жестока истина за света.
Тази книга не ми донесе утеха, но ми донесе осъзнаване. Остави в мен тъга, съчувствие и дълго мълчание след последната страница. „Утринно море“ ме накара да се замисля за цената на човешкия живот, за безсилието пред съдбата и за силата да продължиш въпреки всичко.
Бих препоръчала романа на хора, които не търсят леко развлечение, а истинска, дълбока и честна история. Това е книга, която не се забравя лесно.
Ще бъде една от номинациите ми за книга на 2025 година.

Нез, много ме впечатли описаните ти, непременно ще я потърся. Сега слушам книга с подобна донякъдетема, а именно загубата на дете и съшо много ме разчувства - Прокълната земя.
О, даже я има в Сторител - страхотно!

# 123 4 дек. 2025, 20:36 ч.

Мнения: 13 391

Джина,благодаря! Blush

Изключително красиво написана книга!
Между другото я има в Storytel.

# 124 4 дек. 2025, 22:57 ч.

Мнения: 599

От няколко дни бавно напредвам с "Ноември" на Морнщайнова. Четох в началото на година и "Тихи години" - харесвам стила й на писане, темире, които засяга. Покрай всичко, което се случва в момента в държавата, тази книга ми идва доста тематична.

# 125 5 дек. 2025, 14:27 ч.

София
Мнения: 4 421

"Сложих чавка" на още едно заглавие в маратона ми с Клеър Макинтош. "Заложници" (ориг. 2021). И продължавам на хартия с "Последното парти" (което засега ми върви леко мудно и камерно, но пък е сред природата на Уелс и не липсват изрази на "местния език" - неща, които обичам).
Няколко думи за "самолетния роман". Допаднаха ми характерите на замесените герои и развитието на двамата основни (съпрузите). Много реалистично е представено действието - за мен, най-голямото достойнство на поредния нейн трилър. Понеже пак има няколко финала, следващи един от друг - да река, че едва 3-4 стр. преди истинското захлопване на книгата (нищо, че четох на екран), подозрях какво - всъщност - ме очаква. И се получава, че (почти) никой от образите - които са пред очите ни - не е точно това, което той иска да ни представи от себе си. Т.е. онова, дето авторката ни разказва за него.
А "финалът на финалите" - без да трещят гръмотевици, без мрачни подземия за двубой с оръжия, без чинелния туш "ясно беше, че"... те вкаменява. (Любопитно ми беше и описанието на детското психо-разстройство - RAD - да не дава Господ! Питах АІ за да науча нещо повече - и изобщо не е прав, че изчезва след 5-годишна възраст. Поне не и в романа.)

# 126 5 дек. 2025, 14:55 ч.

Мнения: 1 155

Дочетох "Крехко равновесие". Краят ме разтърси.
Много отдавна не бях чела книга, за която да мисля по всяко време и която да ми достави такова удоволствие, въпреки тежката тема и грозните събития, които се описват.
След нея пак ще съм в трудното търсене на нещо, което да грабне вниманието ми.

# 127 5 дек. 2025, 16:05 ч.

София
Мнения: 11 999

"Крехко равновесие" е най-разтърсващата книга за Индия, която някога съм чела.
Голямо предизвикателство е следващата книга да е на ниво.
Аз Ви препоръчвам "Евангелие на отровното дърво" на Барбара Кинголвър - най-разтърсващата книга, която съм чела за Африка. Абсолютен шедьовър!
Друга, също много силна - "Силата на кучето" на Томас Савидж.

П.П. А защо не и "Кралството" на Ю Несбьо?! По нищо не отстъпва на горните заглавия!

Последна редакция: пт, 05 дек 2025, 16:15 от Happy Mijjj

# 128 6 дек. 2025, 12:43 ч.

Мнения: 662

Цитат на: Happy Mijjj в пт, 05 дек 2025, 16:05

П.П. А защо не и "Кралството" на Ю Несбьо?! По нищо не отстъпва на горните заглавия!

В момента чета "Кралството", което започнах благодарение на Ваш предишен пост. Много ми харесва книгата за сега.
Благодаря, че споделихте!

# 129 6 дек. 2025, 14:01 ч.

Мнения: 1 155

Цитат на: Happy Mijjj в пт, 05 дек 2025, 16:05

Благодаря Ви за препоръките, ще ги прегледам! ☺️

# 130 6 дек. 2025, 14:44 ч.

Мнения: 2 413

Цитат на: Доня Роса в сб, 06 дек 2025, 12:43

Цитат на: Happy Mijjj в пт, 05 дек 2025, 16:05

П.П. А защо не и "Кралството" на Ю Несбьо?! По нищо не отстъпва на горните заглавия!

Заявила съм я в библиотеката. Много ме запалихте!

# 131 6 дек. 2025, 15:20 ч.

Пловдив
Мнения: 16 634

Първа среща с Гийом Мюсо "Защото те обичам". Много ме увлече и хареса книгата. Ще потърся и други от автора.

# 132 6 дек. 2025, 22:05 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 13 041

След "Речник на изгубените думи" прочетох "Просто поредната безследно изчезнала" - доста интересна криминална история, в която нищо не е такова, каквото изглежда. Почти до края не става ясно какво точно се случва и защо така се е случило. Много исках да намеря и другата книга на авторката - "Не тук и не сега". Предполагам, че и тя ще е толкова интересна и необичайна. След това прочетох "Изгаряне" на Мега Маджумдар - това е книга, която ми е още едно разочарование за годината. Започна интересно, очаквах да се развие добре, все пак става дума за трима души, които са съдбовно свързани и буквално животът на единият виси на косъм. Действието се развива в Индия - човек очаква малко по-задълбочено развитие в тази посока. Но в крайна сметка нищо не разбрах от това, което е описано и каква е идеята да се покаже обществото в Индия от тази гледна точка. Реално разбрах, че има корупция и всеки може да плати, за да разреши различни проблеми по различен начин. Определено не я препоръчвам. След нея започнах "Разказано на водата" - за сега уж върви интересно, но още не мога да разбера идеята. И междувременно мъча още "Магистрала Линкълн", не знам защо ми върви толкова трудно Sad

# 133 7 дек. 2025, 17:17 ч.

Мнения: 42 894

Дочетох Clown town - след бавна първа половина и много хаотична втора част, има силен финал, който до голяма степен е клифхенгър - нещо нетипично за тази поредица. Като цяло изглежда, че всичко отива към своя край и може да има още една, най-много две книги, за да бъде историята на бавните коне и Лам напълно завършена.
Дразнещо е, че докато самата книга не е тъпа, основната част от персонажите постъпват тъпо през целия сюжет - и Лам, който очевидно не е съгласен и в един момент изглежда ядосан от това, не прави нищо. А чак след като непоправимото се е случило, се намесва.
Разбирам, че заглавието на книгата се проявява на различни нива (но все пак много пъти се почувствах подразнена от глупавите им действия) - първо има разговор, в който в прав текст е казано, че пенсионираните шпиони не са по-различни от клоуните, после има сценки с главните герои, които наподобяват клоунада (примерно десет човека се тъпчат в малка кола) и накрая самото развитие на сюжета приключва с нещо като цирк и ефектен финал - по някакъв начин всички постигат обратното на това, което са искали. Освен Лам и Тавърнър, но на огромна цена.

Мисля да започна Seesaw monster на Котаро Исака (фантастика е, също има нещо за шпионаж - описанието на сюжета е доста странно). Сложила съм си я на четеца отдавна и все не ми идва настроение за нея. Тя не е голяма книга - към 350 страници, ако ми е интересна, ще ми отнеме няколко дни.
Сега видях, че Нетфликс са откупили правата за филмиране още преди години, но явно не са напреднали с този проект (или пък са го изоставили).

# 134 8 дек. 2025, 00:06 ч.

Мнения: 738

Останалото е мълчание ме уби. Каквото и да ми мина през ума като развръзка, нямаше нищо общо с истината. Много добра.
В момента чета трета част на Нашата Коледа - сборник, съставен от Захари Карабашлиев, който включва разкази на български автори на тема Рождество. Приятно четиво за месец декември.

Препоръчани теми

Новите ви книги - тема 25

Номинации за "Книга на 2025 година"

Гласуване за "Книга на 2025 година"

Номинации за "Златна малинка" 2025 г.

Причина:

Причина: