В момента чета... 97

И аз я започнах. Много бързо ме увлече и май ще успее да ме извади от дупката!

Много приятна и лека история. Не е поредната в  която,главната героиня  се прибира в малкия град и се влюбва в дървосекач / поне за сега/

Прочетох "Без следа" на Даниел Стийл. Доста слабичка книга, напомни ми за неособено успешен екшън филм от 90-те години. Оценка 2/5.

"Времето винаги свършва секунда преди да се подготвиш. Животът е минутите, които искаш, минус една."

Завърших "Невидимият живот на Ади Лару" и това е една от книгите, които ще са ми твърда 5 за годината. Изключително много ми хареса. Всички сме чували за сделката на Фауст и какво е предложил в замяна. Ади е младо момиче, което не харесва живота си. Тя иска свобода, нещо, което е невъзможно за живота през 1714 година. Докато не среща Мракът и той й дава това, за което копнее душата й. Но всяка една такава сделка има своята цена. А цената за Ади е изключително висока - да бъде забравена, да не остави следа в живота на никой. Трудно е да измамиш Мрака, той е могъща сила, но Ади се учи бързо... И условията на сделката й помагат да учи по-добре. Труден живот е, животът, ограничен от проклятие, но ако намираш нещо позитивно във всяко едно нещо, може да успееш да оцелееш и да откриеш пролука, пукнатина, през която да преминеш...
Историята на Ади е история за копнеж, за свобода, за страх, за любов, за желания, сбъднати и не поискани, за възможности - предизвикани, изоставени, за нещо по-могъщо от нас, за нещо, което е движило прогреса и развитието... За това, че всеки от нас носи в себе си тази борба с мрака и сами избираме дали да се поддадем. Но трябва да знаем, че трябва да избираме мъдро и да внимаваме с думите, защото една погрешна дума, може да наклони везните на цената, която трябва да платим...

За феновете на Ю Несбьо:



По темата иначе- чета “Магазинче за магии”, която ми е от кутия ма Чарли Уайлд. Приятно и леко написана книжка, леко детско- юношеска, но пък ми дойде точно навреме за разтоварване на психиката.

От тези, които четох напоследък, се открои "Корабни Новини" на Ани Прулкс, наградена с Пулицър през далечните 90-те. Отнесох се скептично заради друга с Пулицър, която четох скоро, и не ми допадна структурно, тематично, или стилистично. "Корабни Новини" започва като серия от ужасни събития. Животът на главния герой изглежда безнадежден. Но се премества от Ню Йорк в Нюфаундленд, земята на неговите предци, и там открива друг начин на живот. Нюфаундленд е описан много живописно, заедно с бурите и някои от ексцентричните му жители.

Аз напоследък бях на вълна трилъри, но единственият, който ме грабна повече беше "Тайните убежища" на Жером Лубри. Една история, в която нищо не е такова, каквото изглежда. Прочетох я за два дни и като цяло имаше изненадващи моменти. Финалът обаче го отгатнах още след средата на книгата и може би затова нещо не ми достигна да я оценя повече. Давам й 3.5 звезди.

Преведена ли е у нас?

Съжалявам, не знам. Не я търсих на български.

П.П. Сега виждам, че "Планината Броукбек" е преведена от същата авторка.

Не е преведена, или поне няма българско издание в Гуудрийдс. Мен също ме заинтригува и я открих в Строител на италиански. Там вече е налична и "Смок" на Ели Лозанова, прочетена от самата нея (май доста се обсъждаше тук по едно време, или я бъркам с друга книга с подобно заглавие?), а януари ще качат и "Магът" на Дж. Фаулз, която чакам с огромно нетърпение.
Започнах "Дъщерята на канибала", още съм на първите страници.

Тези дни поръчвах книги от Колибри - имат промоция и много се колебах за Магът, но ми се струва, че може би е прекалено специфична и няма да ми хареса. Пишете отзиви, ако стигнете до нея...

Аз не харесах Ади Лару, навремето, когато я четох, но майка ми много я хареса. По-точно казано не харесвам изобщо героинята (и още по-точно - не харесвам нищо от нея - начинът й на мислене, изборите й, действията й), а тъй като цялата история е центрирана около нея...

"Магът"е специфична, да, затова точа лиги по нея. Не очаквам нищо, или очаквам много, подготвена съм за всякакъв сценарий. Ще споделя впечатление задължително.

Аз също не съм казала, че я харесвам. Но самата книга ни представя една гледна точка на човек, сключил сделка. И как той се чувства. От друга страна я разбирам. Ако имаш мъзможност да живееш дълго и да видиш как се движи света, защо да се отказваш от това? Не одобрявам сделката, но я разбирам.

Ади,въобще не е мислела за това.Направи този избор от отчаяние и незнание.Тя се разкая много бързо за емоционалното си решение,след като се сблъска с последствията от взетото си решение.Тя си е  между чука и наковалнята.Каквото и да избере ,тя все губи.Ако,беше се примирила и се бе омъжила,тя би водила живот ,който не иска,щеше да си остане закотвана в своето си селце и да си пропилее младостта ,живеейки живота,който предполага да изживее,а не този който иска,от друга страна пък ,взимайки без  да знае  това съдбоносно за нея  решение загубва любимите си хора и изживява  един  страшно самотен живот,нищо че вижда промените които настъпват през вековете,нищо че повлиява на различни хора, чиито творби в впоследствие се превръщат в шедьовари .Каква ползва от това,при положение че не може  да  се свърже и изгради каквито и да е било отношения с хората,предвид уникалната ситуация  в която е поставена.Да не говорим ,че в  началото докато свикне със  самотата,която новия й живот предоставя,на  нея и се случиха бая гадости.И на мен книгата страшно много ми хареса.Тя е първата книга,която прочетох от авторката и ще продължа с нейна диология.Надявам се след  време от издателствто да пуснат нов тираж на поредицата Цветовете на магията,както и  да й се преведат и другите книги.П.С Не знам,защо има хора,които не харесват  умишлено изградени unlikable protagonists.Не визирам тези случаи,където се  опира до личностното усещане на дадения читател,а визирам тези случай, където ,хора откровено си казват,че не искат да четат за такива герои,а искат постоянно да му симпатизират.Сиона(от Кръв над светъл пристан-книга,която я  моят фаврорит за тази година)е unlikable protagonists,но аз страшно много я харесвам,именно ,защото е такава.Реалистичен образ е и въпреки всичко и симпатизирах,разбирах я,макар че едновременно с това й седразнех и в дадени ситуации исках да  й налетя,когато прочетох как реагира първоначално като разбра някакви неща и какви думи изрече на Томил...О.О ,как изках да се  саморазправя с  нея в  тези моменти...Тя,претърпя развитие...Абе,мисля че,човек би могъл бая да извлече повече от несъвършени  образи,отколкото от главни герои,които са все някакви праведни и никога нищо лошо не са направили или казали.

Истината е, че ако имах възможност за такава сделка и ако исках да я направя, мога да се сетя за поне 10 други неща, които ще избера преди безсмъртието. Даже безсмъртието не би ми дошло наум, защото не го искам (по-дълъг живот - да).

Тя не го е избрала, но се беше вкопчила в него. Това също не го разбирам - защо изобщо харесва този живот? Т.е. не че не го разбирам по принцип, а в личностен план - според мен, при нейния живот е по-добре да не си жив.