В момента чета... 97

Вейда,
много забавно, благодаря, че сподели този полет на творческата енергия!
Ако не ме домързи, ще препиша и аз цитати от книгата на Боян Йорданов, която все повече не ми харесва, защото прелива от умозрения върху живота, божия ред и народопсихологията, с които авторът явно много се гордее, та ги е вложил в мислите на един много мъдър, стар човек, който още не е умрял, но съм сигурна, че в края на книгата все пак ще умре.

"Души в окови" е любимата книга от Моъм и една от любимите ми книги въобще.
И "Цветният воал" е прекрасна, а също и "Острието на бръснача" ме беше впечатлила на времето.

Преди няколко месеца прочетох "Луна и грош" и много ми хареса. Изключително добре написана книга, историята е увлекателна.

Подсетихте ме за Съмърсет Моъм и понеже нямам нищо за четене, реших да си го припомня. Имам 3 тома Избрани творби, издавани 1988. Та почвам "Вино и баници". Следващата в тома е "Острието на бръснача".

"Стълбата на Яков" на Улицка много ми натежа.
Няма да я оставям, но реших паралелно да разнообразя с "Невидимият свят" (Лиз Мур)

Прочетох Мамник на Васил Попов.
Хареса ми! Давам 3.5 от 5 звезди, но ако трябва да закръглям и давам 4!
Със сигурност ще прочета и Лехуса и Аждер (Лехуса си я имам, а Аждер я чакам в нормален вид, аудиокнигите не са моето нещо, аз съм традиционалист), но първо ми се иска да приключа с трилогията на Хю Хауи за Силоз.
 
Тъй като аз съм от трънския край (е, не аз, а прадядо и прабаба) и през детските години съм прекарвал по цял месец на балкана (от село Бохова сме точно под сръбската граница, над нашата къща започваш директно дивия балкан) в продължение на много, много години, та за мен беше още по-интересно.
От баба ми съм се наслушал на какви ли не легенди от този край. И в този ред на мисли, Попов много умело е уловил типично трънския фолклор, дори диалекта го е изпипал. Аз и в Трън съм ходил много пъти, в Стрезимировци също съм ходил. Като Стрезимировци си е част и от романа.
Само тази Вракола не ми е позната, за първи път я чувам ама то може ли човек да знае всички селца.
Ждрелото на Ерма е едно от най-красивите места в България и който не е ходил там, задължително да се поправи.
 
има спойлери!
 
''Мамник'' е автентичен и дълбоко български роман, стъпил здраво върху фолклора и паметта на Трънския край! Атмосферата е типично балканска. Тежка и убедителна, а използването на трънския диалект на определени места добавя реализъм и плътност. За мен най-голямата сила на книгата са героите - добре изградени, човешки и емоционално въздействащи, особено Божана Горнева и Емил, чиято саможертва е един от най-силните моменти в романа.
Кучето суботник, Вражалицата (любим мой герой също), възкръсналия Лазар от песните, верният другар Митко и т.н. и т.н. Героите са изключителни. Предполагам, че за не малка част от хората е проблем, че има толкова много възрастни хора, но хей, на село има предимно възрастни хора, а и нека разчупим малко клишетата...
Самият Мамник или легендата за демоничната птица хранеща се с човешкия грях, страх и срам по нищо не отстъпва на най-злите създания от най-популярните световни романи.
Хареса ми как цялата история беше подредена като един голям пъзел. За повечето неща се сетих, но на два пъти бях изненадан, което винаги е допълнителен плюс за мен.
В същото време обаче историята страда от структурни проблеми - кулминацията ми дойде твърде рано, а финалната арка не ми донесе същата драматична тежест. И не можах да го възприема сериозно едно 14 г. момче да се окаже такъв зъл гений.
Някои сюжетни елементи остават недоизказани, диалозите на места не звучат напълно естествено, а отвореният финал е по-скоро неясен, отколкото силен. Дано в Лехуса да се разкаже какво се е случило с Лазар (за мен онзи ден край морето в Синеморец би трябвало да му е последният). Можеше малко повече да се засили мистиката и хорър елемента спрямо междуособиците белязали онези години.
Въпреки тези минуси 'Мамник“ остава запомнящо се, мрачно и искрено произведение, което работи най-добре като роман за наследения страх, земята и паметта.
Акцентът са Западните покрайнини и как те биват буквално откраднати от България. Едно от най-големите вероломства в историята срещу нашата страна.
Препоръчвам!

Не съм чела "ръчния багаж", но "носорога" е добре написана книга, с оригинален подход и любопитни забележителности, които не са сред топ туристическите. И с много картинки

Съмърсет Моъм ми е супер любим, особено "Луна и грош", обожавам я.

Мижче, защо така с Улицкая? И на мен ми предстои тази книга, специално настроение ли изисква?

Не, не бих казала, Пете... Книгата си е напълно в перфектния стил на Улицкая. Сюжети в сюжета, много герои, различни времеви линии ... като грамофонна плоча, която сменя песните непрекъснато
Аз я обожавам Улицка! Може би само "Даниел Щайн, преводач" не ми допадна..
Явно нещо аз не съм в момента в настроение да се потопя в историята/историите в "Стълбата на Яков"

Аз на Улицка съм чела "Казусът Кокоцки" и много, много ми хареса. Миналата година започнах Медея и нейните деца, първо я слушах в Сторител, после продължих електронен вариант, но не можах да я довърша. Харесва ми стила й на писане, но конкретно за Медея - толкова много имена, случки и събития, че се обърках и просто я зарязах. Иначе в новата година влезнах със "Семейни жени", хареса ми като цяло, като изключим детайлните секс сцени, които ми дойдоха в повече. Първата книга, която започнах в 2026 е Кралството на Ю Несбьо, по препоръки от тук. Голям кеф е, наистина. Миналата година  започнах със Синът на Несбьо и имах супер спорна година откъм прочетени книги, но дали се дължи на Несбьо или на тази група, която открих по същото време, е спорен въпрос.....

"Стълбата на Якоб" си е тежичка, трудно се чете. В един момент обемът натежава, въпреки доброто и писане. Аз я завърших и не съжалвам.
След "Ноември" реших да си дочета "Трифена", малко на инат. Първите 200 стр са някаква страшна мъка, то е едно повторение, едно разтегляне. Все едно не е видяла редактор тази книга. Слава Богу, има някакво раздвижване в сюжета най-накрая и може би ще успея да я завърша.
Не съм чела нищо от Съмърсет Моъм, веднага ще поправя тази грешка. Заредих няколко книги на киндъла, другата седмица пътувам, а при пътувания нося само електронната книга.

Доста е обстоятелствена Улицка в "Стълбата на Яков" и макар че е много интересно написана историята, наистина епична семейна сага, е възможно прозата да натежи.

Здравейте! Нова съм в темата и ще се радвам да споделям с Вас мнения за книги.

Падам си по по-динамични сюжети, любими са ми трилъри и криминални, но не е задължително. Харесвали са ми и по-философски и/или драматични сюжети.

Та скоро реших да обърна внимание на малко световна класика, тъй като там съм назад. Опитах първо с "Името на розата" от Еко. Опитах два пъти, след 30та страница не можах да продължа. Отказах се. Сега чета "Птиците умират сами" и имам по-голям успех, изчетох около 200 страници, но вече съм на косъм да се откажа. 😄 Непонятно ми е как за толкова страници почти нищо не се е случило. Оценявам какво се опитва да направи автора, но явно не е моето. Та сега съм пред дилема дали да се боря с тази книга и други подобни, или да приема, че няма да съм във фен клуба на класиците 😄

Разбирам те напълно. Понякога световната класика е по-трудна за четене и изисква доста търпение. „Името на розата“ и „Птиците умират сами“ са примери за книги, които залагат повече на атмосферата и размисъла, отколкото на действието и не всяка история пасва на всеки читател.
Мисля, че не е нужно да се насилваш. Литературата е за удоволствие и има толкова други книги, които също заслужават внимание. Можеш да опиташ класика отново, когато е подходящият момент, или просто да приемеш, че някои произведения не са твоя стил и това също е напълно нормално.

Започвам "Благодатната земя" на Пърл Бък.

Благодаря за мнението!

Май ще натисна паузата там и ще пробвам с Цар Плъх - до колкото проучих, там сюжетът е по-раздвижен. 😁

Аз сега се захващам с трилогията Силоз на Хю Хауи. 😊
Радвам се, че кориците са твърди ама шрифта е ужасен и ще тормози очите ми, пф.
Дано ми харесат. 😊