Аз приключих "Адажио за Мария" на Бърдаров. Хареса ми много, но не като за 5-ца. Имам забележки. 
Като цяло Бърдаров си е сладкодумен. Стилът ми харесва, витиеват е, без да натежава (като Бешлийкса или Господинов).
Централната любовна история на Вангел и Мария ми беше много интересна и с удоволствие я четях. Както и за живота в Солун в началото на миналия век. И сега забележките (слагам в скрит текст, но няма кой знае какви спойлери):
Като цяло можеше да е с около 100-15о страници по-малко и щеше да е перфектна.
Като цяло Бърдаров си е сладкодумен. Стилът ми харесва, витиеват е, без да натежава (като Бешлийкса или Господинов). Централната любовна история на Вангел и Мария ми беше много интересна и с удоволствие я четях. Както и за живота в Солун в началото на миналия век. И сега забележките (слагам в скрит текст, но няма кой знае какви спойлери):
Скрит текст:
.Шпионската история на Мария-Селесте ми беше излишна. Освен това беше ужасно обърканам непрекъснато подскачаше напред-назад в годините и така и не разбрах какво се случва. Нямам проблем да следя 2 или 3 сюжетни линии, но например историята на Вангел и Мария си вървеше хронологично. Сюжетната линия в Уругвай също беше някак странна, да ясно защо беше там, почти през цялата книга се фокусираше върху един мач, а не върху героите
Като цяло можеше да е с около 100-15о страници по-малко и щеше да е перфектна.
А ми хареса и научих нови неща от сюжетната линия за македонското движение и трите войни в началото на 20 век.
