Да си призная, много мразя думичката "трябва". Знам, че "свободата е осъзната необходимост", но като ми каже някой че трябва да направя нещо (не дай боже, че трябва да прочета нещо) - все едно, че ми забива остро копие в гъ... в гърба, разбира се... И обичайната ми реакция е да отправя искрени и лични пожелания в репродуктивен аспект относно негови възходящи роднини от всички възможни полове (така де, аз да не съм сексист или хомофоб)... 
Започвам с този увод, защото скоро се замислих, че има някои книги, които всеки тря... които всеки е добре да прочете в един или друг период от живота си. Защото те поставят общочовешки въпроси (или, ако предпочитате терминологията на Юнг, засягат универсални архетипи на колективното неосъзнато), които касаят всекиго и участват при формирането на личността му. Сред тях са "Малкият принц" на Екзюпери, двете части на "Алиса" на Луис Карол, "Чайката Джонатан Ливингстън" и "Илюзии" на Ричард Бах, "Кандид" на Волтер, "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис, "Митът за Сизиф" на Камю, петологията "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и не на последно място - "Приказка без край" на Михаел Енде.
Такива мисли ми се въртяха из главата тези дни, докато препрочитах последната, свалена от "читанка". При което отстраних няколкостотин грешки от текста - правописни, пунктуационни, стилови, смислови и такива, дължащи се на OCR обработката. След това добавих оригиналната обложка, както и надписа на витрината на антикварната книжарница от първото издание на книгата - на издателство "Отечество" от 1990 г. И я качих в торент тракер и във файлообменник. Можете да я изтеглите в различни формати от следващите линкове: .FB2.ZIP, .EPUB], .AZW3, .MOBI, .PDF.
И за да не съм offtopic - през последния месец прочетох 18-те романа от цикъла "Спасете ме, Кацураги сан!" на Виктор Молотов. След което подхванах петологията "Придворният медик" от същия автор и преди малко завърших четвърти том. Това са фентъзи романи тип "попаденец", т.е. разказва се за личност от един свят, чието съзнание след фатален нещастен случай или друг инцидент по свръхестествен начин се премества в тяло на друг човек от паралелен свят. Книжките са кратки, по около 400 000 символа, т.е. около 225 страници A5, при това невероятно увлекателно написани, без никакво разтягане на локуми с излишни описания на пейзажи и изсмукани от пръстите на автора скучни разсъждения с цел увеличаване на обема. Младите руски автори, които ги пишат, създават по един том за месец-два. И ги продават по около €1 - €1.50. Но при положение, че всеки от тях има по няколко хиляди почитатели, които ги купуват, това им позволява да водят един съвсем приемлив за руските, ако не и за западноевропейските стандартни живот.
Започвам с този увод, защото скоро се замислих, че има някои книги, които всеки тря... които всеки е добре да прочете в един или друг период от живота си. Защото те поставят общочовешки въпроси (или, ако предпочитате терминологията на Юнг, засягат универсални архетипи на колективното неосъзнато), които касаят всекиго и участват при формирането на личността му. Сред тях са "Малкият принц" на Екзюпери, двете части на "Алиса" на Луис Карол, "Чайката Джонатан Ливингстън" и "Илюзии" на Ричард Бах, "Кандид" на Волтер, "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис, "Митът за Сизиф" на Камю, петологията "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и не на последно място - "Приказка без край" на Михаел Енде.
Такива мисли ми се въртяха из главата тези дни, докато препрочитах последната, свалена от "читанка". При което отстраних няколкостотин грешки от текста - правописни, пунктуационни, стилови, смислови и такива, дължащи се на OCR обработката. След това добавих оригиналната обложка, както и надписа на витрината на антикварната книжарница от първото издание на книгата - на издателство "Отечество" от 1990 г. И я качих в торент тракер и във файлообменник. Можете да я изтеглите в различни формати от следващите линкове: .FB2.ZIP, .EPUB], .AZW3, .MOBI, .PDF.
И за да не съм offtopic - през последния месец прочетох 18-те романа от цикъла "Спасете ме, Кацураги сан!" на Виктор Молотов. След което подхванах петологията "Придворният медик" от същия автор и преди малко завърших четвърти том. Това са фентъзи романи тип "попаденец", т.е. разказва се за личност от един свят, чието съзнание след фатален нещастен случай или друг инцидент по свръхестествен начин се премества в тяло на друг човек от паралелен свят. Книжките са кратки, по около 400 000 символа, т.е. около 225 страници A5, при това невероятно увлекателно написани, без никакво разтягане на локуми с излишни описания на пейзажи и изсмукани от пръстите на автора скучни разсъждения с цел увеличаване на обема. Младите руски автори, които ги пишат, създават по един том за месец-два. И ги продават по около €1 - €1.50. Но при положение, че всеки от тях има по няколко хиляди почитатели, които ги купуват, това им позволява да водят един съвсем приемлив за руските, ако не и за западноевропейските стандартни живот.
