Здравейте, имам нужда от съвет относно отношенията с майка ми.
Мъж съм на 24 години. Баща ми почина преди няколко години, а от известно време майка ми се държи по начин, който ме тревожи и честно казано ме изтощава психически.
Всичко започна след като бях на почивка с една моя приятелка. Подчертавам - само приятелка, никога не е имало нищо романтично или интимно между нас. Въпреки това майка ми изревнува и започна да ме напада, че съм бил с „по-голяма жена“, че „крия нещо“ и т.н. Опитах се спокойно да обясня, но каквото и да казвах, не го приемаше. Колкото повече обяснявах - толкова по-зле ставаше. Въпросите ставаха още по-провокативни.
Оттогава поведението ѝ стана още по-притеснително. Следи ме навсякъде, чака ме вечер да се прибера, разпитва ме постоянно с кого излизам, къде съм бил, какво правя. Ако излязя през деня - ще ми звънне за да ми каже някоя глупост, която не ме интересува (например: да сподели че е минала инкасаторката за водата, нещо несъществено). Понякога ми задава въпроси, които са направо провокативни. Чувствам се като под наблюдение 24/7. Повдигнах няколко пъти темата за психолог или психотерапия, но тя категорично отказва да чуе за това.
Не съм единствено дете, а тя е и баба, но въпреки това цялото ѝ внимание е фокусирано върху мен. Имам усещането, че се е „залепила“ за мен по нездравословен начин и това започва да ми пречи на личния живот и психическото спокойствие.
Има и още нещо, което ме притеснява - планирам „бягството си“ извън България, свързано с обучение и развитие. Уча активно нови неща, градя си бъдеще, но дори не знам как да ѝ споделя това. Всъщност в момента не мисля да ѝ го казвам, защото имам чувството, че ще се опита да ме саботира или да ме държи тук със същото контролиращо поведение. Самата мисъл да го повдигна пред нея ми създава огромно напрежение и смятам да и го споделя 1/2 дни преди заминаването си.
Не знам как да поставя здравословни граници, без да предизвикам нова вълна от избухвания или обвинения.
Ще се радвам да чуя мнения и съвети от хора, които са преживели нещо подобно или просто имат по-страничен поглед върху ситуацията. Как според вас мога да подходя? Какво и има?
Мъж съм на 24 години. Баща ми почина преди няколко години, а от известно време майка ми се държи по начин, който ме тревожи и честно казано ме изтощава психически.
Всичко започна след като бях на почивка с една моя приятелка. Подчертавам - само приятелка, никога не е имало нищо романтично или интимно между нас. Въпреки това майка ми изревнува и започна да ме напада, че съм бил с „по-голяма жена“, че „крия нещо“ и т.н. Опитах се спокойно да обясня, но каквото и да казвах, не го приемаше. Колкото повече обяснявах - толкова по-зле ставаше. Въпросите ставаха още по-провокативни.
Оттогава поведението ѝ стана още по-притеснително. Следи ме навсякъде, чака ме вечер да се прибера, разпитва ме постоянно с кого излизам, къде съм бил, какво правя. Ако излязя през деня - ще ми звънне за да ми каже някоя глупост, която не ме интересува (например: да сподели че е минала инкасаторката за водата, нещо несъществено). Понякога ми задава въпроси, които са направо провокативни. Чувствам се като под наблюдение 24/7. Повдигнах няколко пъти темата за психолог или психотерапия, но тя категорично отказва да чуе за това.
Не съм единствено дете, а тя е и баба, но въпреки това цялото ѝ внимание е фокусирано върху мен. Имам усещането, че се е „залепила“ за мен по нездравословен начин и това започва да ми пречи на личния живот и психическото спокойствие.
Има и още нещо, което ме притеснява - планирам „бягството си“ извън България, свързано с обучение и развитие. Уча активно нови неща, градя си бъдеще, но дори не знам как да ѝ споделя това. Всъщност в момента не мисля да ѝ го казвам, защото имам чувството, че ще се опита да ме саботира или да ме държи тук със същото контролиращо поведение. Самата мисъл да го повдигна пред нея ми създава огромно напрежение и смятам да и го споделя 1/2 дни преди заминаването си.
Не знам как да поставя здравословни граници, без да предизвикам нова вълна от избухвания или обвинения.
Ще се радвам да чуя мнения и съвети от хора, които са преживели нещо подобно или просто имат по-страничен поглед върху ситуацията. Как според вас мога да подходя? Какво и има?
