Паническо разстройство - 66

Бензодиазепин

Искам да кажа - аз не съм пример, и не е задължително това да се случи при всеки. Просто явно имам склонност към зависимост. Затова и така се е случило. Идеята е просто много, много да се внимава, и да се следва стриктно препоръката на лекаря (ако изобщо има такава). А не да е изписан за 20 дни, и на 21вия да си кажем - хайде последно. Защото границата е тънка, наистина.

И аз искам да споделя че съм го пила много по дълго от 20дни но стриктно съм спазвала дозата, а после и схемата на спиране. Играла съм го няколко пъти. Пиша това за да не се плащат всички новодошли, на които им е предписан. Много помага, когато се спазват инструкциите да е за кратко, колкото да тушира негативите от започването на АД.
А що се касае за опасността от развитие на зависимост, то ако човек е склонен към такава и без ПР може да кривне.
Не искам да обиждам никого но да се превишава многократно дозата, да се търсят дилъри на черно си е верно наркомания.

Факт. Аз не го отричам, не ме е и срам от това. Минавала съм през нещо, била съм сама, това е бил моят начин - не е правилен, напротив, най-грешният е. Горда съм, че 4 години не съм слагала нищо в устата си. Единственият ми порок са цигарите. Не приемам лекарства, не пия алкохол, не взимам наркотици. Просто бягах.
И все пак, ако не ми бяха предписвани от психиатър, нямаше да знам за съществуването им.

Като при всичко друго и в този случай дозата е границата между лекарство и отрова.
Аз например имам придобита нарушена продукция на Норадреналин, вследствие на
злоупотреба със спортен допинг в младежките години. До края на живота си ще съм на антидепресант.
Но това не е причина да се предавам и да се чувствам непълноценен.

Пожелавам на всеки да си намери правилният лекар и най-добрия за него начин за справяне.
А една от правилните стъпки по пътя е споделянето!
Всеки има право на щастие!

Sunflower29, нали, с нищо не искам да те засягна, а само чепкам темата.
И аз съм бивша с хранителни разстройства, още ми е тригер храната и винаги, винаги съм я избирала или ограничавала осъзнавайки, че правя глупости.
Прав е Минчо, дозата е разковничето.
Много съжалявам че има хора, които са са пристрастили.

Джа̀нъм, моля те, винаги съм ти симпатизирала, и съм наясно, че не искаш да засегнеш никого. Просто така подскочих, защото независимо от времето това ще остане най-травматичното нещо в живота ми, и никога няма да го забравя. Затова и така реагирам, може би малко по-бурно, отколкото трябва.

За реакцията ти съм съгласна, и аз мисля че не е редно да се дават идеи откъде и как може да се сдобиват хора с опасни вещества.
И аз ти симпатизирам. Ти си един много, много силен човек и се радвам, че споделяш най-голямата си травма. Гуш!

Благодаря ти за хубавите думи! Прегръдки и за теб, и групова прегръдка за всички, които преминават през нещо!❤

Здравейте на всички!

Предупреждавам за дълъг пост.

Изчетох голяма част от темата и бих искал да споделя моето текущо състояние с надеждата за обмяна на опит и вдъхване на кураж.

Всичко започна 5-6 дни след рязък стоп на умерен, но системен прием на алкохол (средно 2 чаши вино на вечер) в продължение на 4-5 години. Подчертавам, че съм мъж в добра физическа форма на 36 години и това количество алкохол ме е успокоявало, а не напивало. Реших да го спра, тъй като работя от вкъщи и започнах да се хващам как започвам да си мисля за вино все по-рано. Не обичам да съм зависим от нещо, а и в семейството си имам недотам добри примери за злоупотреба с алкохол.

5 дни след въпросното спиране усетих отвратителната комбинация от световъртеж, объркване, затруднено мислене, високи пулс и кръвно, буца в гърлото, силна тревожност, суха уста, често уриниране и палпитации. На моменти имах усещането, че ще припадна. Втората половина на деня прекарах на легло, като на следващия ден отидох при личния лекар. Пулсът отновно беше висок (100+ в покой, което е нетипично за мен). Споделих за алкохола, тя заключи, че не съм алкохолик и че е на нервна почва. Измери кръвното, изписа ми магнезий таурат и алора, както и ПКК и желязо. Изследванията бяха в норма, купих си нещата и ги започнах. 20 и няколко дни по-късно (през това време един ден така, един ден - иначе, но не бях изпадал в състоянието от началото), отново получих същото нещо със същите симптоми. Мина само (доколкото е възможно да мине), на следващия ден дори бяхме на СПА със съпругата ми, следобеда пак пулсът ми скочи рязко и всичко се повтори. Завърших в спешното с пулс 100 и кръвно 160-180 на 90-100. Направиха ЕКГ, лекарят каза, че му изглежда на психична основа, да посетя кардиолог, биха ми фурантрил, дадоха ми някакво хапче и ме пуснаха да си ходя. Къде съм спал след това, къде не, следващите дни нещата започнаха да зачестяват. Кардиолог ми изписа хлофазолин (от половин хапче ми светна веднага, което потвърдих неговата теория, че автономната ми нервна система е в дисбаланс и имам предобладаващ симпатиков дял), както и Корлентор за пулса, тъй като видяхме, че той е водещ, а не кръвното налягане.

Корлентора пих системно, хлофазолина - при нужда, тъй като действа на ЦНС. Разбрахме се да спра Корлентора и да започна Изоптин, тъй като искаха да ми сложат холтер, а Корлентор би обременил изследването. В крайна сметка след още 1-2 кризи отидох да ми направят и ехография, за да изключат структурен проблем, което се и случи. Изписаха ми Небилет (селективен бета блокер) и Атаракс за нервната система. Интересното беше, че след прегледа 1-2 дни дори нямах нужда да пия нищо и всичко беше в норма.

Като изключихме кардиологичен проблем, отидох на психиатър. Разказах всичко подробно, той беше категоричен, че това е класически случай на отключване на тревожно разстройство и че при темпераментни хора като мен се случва чашата да прелее. Според него спирането на алкохолът е допринесло, но не е главната причина (аз съм читанка, зададох му 213123 въпроса за баланса между невротрансмитерите, нарушен от алкохола и т.н.). Заключението му беше да не се фиксирам, да си махна часовника за следене на пулса, изписа Есобел, каза да продължавам да пия Атаракс и Небилет и да се видим след месец.

В момента съм на 19-ти ден от Есобел (4 дни чевърт, 6 дни половин и от 9 дни на 1 хапче 10мг, като приемам половин сутрин и половина на обяд). През това време ми се случиха няколко такива кризи, но пулсът и кръвното са под контрол заради Небилета. Усещам тревожност, студени крайници, буца в гърлото, гадене и най-гадното за мен - дереализация и обърканост.

Четох много за страничните ефекти на Есобел, както и че при повишаване на дозата едва ли не страничните ефекти се връщат (гадене, дереализация, чувствителен стомах). Има ли някой друг, който да се припознава в подобно състояние или да има подобен опит?

Характерно е, че ден с ден не си прилича - вчера бях на 85% здрав, днес съм със силна дереализация и обърканост, не знам дали е от Есобела, дали е от дисбаланса на химикали в мозъка, дали е от нещо друго.

Пия и куп добавки - магнезий, Омега 3, Милгама (витамини Б група),  Витамини, Цинк, абе вкъщи е бетер аптека.

Съжалявам за дългия пост, но е вероятно и да ми олекне, когато го споделя.

Благодаря,
М

MZ89 - прав е доктора тревожно разстройство. Всичко ще се оправи и ще бъде наред. Споделяйте му за състоянията си на доктора - дори и да не тичате всяка седмица на преглед - може и по телефон да бъде уведомен как сте.

Да,аз.И мисля че проблема ти е по-скоро неврологичен отколкото психиатричен.Внимавай с цинка.Ако приемаш Б12(добре е да си следиш нивата) си следи желязото да е с оптимални нива(не просто в норма).

Благодаря! Малко е странно с този лекар, тъй като работи в собствен кабинет и съвсем прозорливо си е делегирал телефона към асистент, за да не го тормозят излишно. Но при следващата консултация с него ще дискутирам как мога да го чувам от време на време.

Цинкът го приемам като част от ЦеТеБе и далеч не е в големи колчества. Желязото ми е в норма, винаги е било. Кое Ви навежда на мисълта, че проблемът е неврологичен? Мислите ли, че това усещане за нереалност, объркване и трудна концентрация е в следствие на някакъв неврологичен проблем в мозъка? Дори и да е от дисбаланс в невространсмитерите, породен от алкохола (ГАБА и глутамат), тези епизоди е вероятно да са провокирали и системна тревожност, защото се усещам, че когато усетя нещо, започвам да се притеснявам, топката в гърлото ми се появява и все някакви черни сценарии ми изплуват.

За мен това са типични симптоми на тревожно разстройство. Аз от месец съм под адски силен стрес и като диагностицирана и лекувана от това отново съм в него. И сега пиша в момент, в който се чувствам адски зле като последните дни се редува силна тревожност, световъртеж, обсесии, апатия и всичко, което вече ми е до болка познато. Явно ще си ме преследва докато дишам.
А да добавя,че също съм в процес на тотално спиране на алкохола + тютюневи изделия.

Психичното напрежение рано или късно дава физическо отражение на нервната система.Нарушава се връзката мозък- тяло, тялото реагира преди ума,нервната система става хиперреактивна,отслабва парасимпатиковия нерв(вагуса) и оттам плитък сън,ускорен пулс,чувство за откъснатост или дереализация.Моите усещания са парене и напрежение в слънчевия сплит,натиск в предната част на главата и носоглътката,понякога изтръпване на главата и чувство за задушаване.Много често се бърка с паник атака.При мен се проявява предимно когато седя на бюрото и не ставам по-дълго време.Когато се движа,  лежа или седя в по-удобна поза това усещане го няма.