Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?

Изобщо не е игра, съвсем на сериозно е. Момичетата с гадже често биват следени какво постват, кого лайкват с кого говорят. Масово. Това за мен е начало на бъдещо насилие, освен, че изобщо не е нормално. Отделен въпрос е и момичетата кой ги възпитава, за да приемат подобно нещо. Тук не говорим за някакви маргинали, добри деца уж от добри семейства.

Оооо, не, не, не. Тук всички сте ангелчета небесни. Литвате и следите мъжОвете си от високо.



Еъртаг. Колко старомодно. Не знаят ли че има девствени пояси.

Повечето родители не възпитават у децата си свободолюбивост и независимост. Следят ги с часовници от първи  клас, имат споделени профили, знаят им паролите, контролират им всяка секунда по всякакъв начин. Как да знаят какво е лично пространство, след като никога не са го имали? Така са свикнали - да споделят локация, да си дават паролите.
Само че като кажеш на някоя майка, че това не е правилно в дългосрочен план, веднага ти се донасят от десет кладенеца вода, че това е заради сигурността, и времената, в които живеем


На маргиналите по не им пука. Точно в добрите семейства са най-тежките форми на контрол.

Именно! Така са научени.

Родителите проверяваме и дали е написано домашно, даваме джобни, налагаме вечерен час по ясни причини и до определена възраст. И това може да е пример за това какви родители ще са децата ни, но за любовните отношения идва от другаде, според мен.

Несигурност. И още - лесна достъпност до всичко.
Във фейсбук група, която затриха се оказа, че често мъжете си лафят и виждат с повече от една жена.
Обаче, да ставам пъдар на зрял човек…. е, не.

Е това сега нормално ли е?
То на такава каква изненада да направи?

Монтесоритата какво чудо ще отгледат направо не ми се мисли. Един шамар да не изяде, сакън някой да не им се скара или да чуе лоша дума, тотален контрол, виждам деца по на 12 да излизат от вкъщи само с възрастен придружител. И изведнъж това всичкото попада в бруталната среда на улицата и подивели тийнове, става всичко тотално мазало. Между другото точно деца от добри семейства, разглезени и презадоволени, които знаят че винаги ще им се размине са голяма част от локалите и правят най големите простотии

И връзката с темата е?

Аз съм гледала повече да повишавам отговорностите с нарастване на възрастта. Проверките не ги обичам. Вечерни часове не сме налагали. Ама като си претрепан от тренировки и училище., бързаш да лягаш.
Просто обичам свободата и не харесвам пречупени хора. После след семейството и училището почват да се страхуват от шефа, жена си и т.н. На който   му се е налагало да се крие от родителите си, се крие и от жена си.

И какво от това ?

Що млади хора се държат неадекватно във връзка или позволяват такива неща като следене от гаджето. Което между другото не е характерно само за мъжете да искат тотален контрол.

Едва ли е свързано с родителския контрол.
Това са някакви чалга отношения, понеже много страстно се обичат, той е мой, тя е моя, даже се бият с други момичета за момче, момчетата пък за момиче (надявам се, че  с еднополовите интереси поне не са по боя). Ревнуват се, следят се, правят си драма.

Основният проблем е друг според мен - много момичета конкретно са възпитавани, че ценността им и личността им е пълна само, ако са гаджосани. Често нямат други интереси и свои си амбиции. На част от тях им липсва правилното внимание и насока. Затова такива момичета приемат за нормално подобно следене. Точно "мачо/латинос", "чалга"/ "подкаст - trad wife/ женска енергия" култура.
Е, има го и моментът с глупостта на младостта, която си е универсална и за момичета и момчета.

Дори и през ум не ми е минавало да зная паролите на мъжа ми или той моите. Аз моите не мога да запомня, какво остава неговите. Затова съм ги записала и са в тефтер на видно за мен място, но на никого не са му притрябвалиНямаме никаква причина да си знаем паролите и извинете, но всички споменати до момента причини ми звучат смехотворно.
Ако някой иска да покаже нещо на някого, то е като си отвори своя телефон, мейл, чат и тн
за навигацията Наскоро се прибирахме със сина ми по тъмно, млад шофьор, няма батерия. Аз си отворих телефона и му го дадох да го ползва. Никаква необходимост да е знаел паролата.
Вчера, друга ситуация - трябваше вечерта нещо много спешно да напиша и изпратя по мейл, но е дълго и не става с телефон, таблет. А аз нямам компютър. Помолих сина ми да ползвам неговия, той ми го отключи и така.

В мейл, чат, вайбър и подобни аз нямам лични тайни, но има хора, които споделят с мен личните си тайни. С мен, не а не с мъжа ми и сина ми. Ами тъпо е, някой да ми гледа нещата, които споделят другите.

Аз бих ли искала, ако споделя нещо с приятелка, това да стане достояние и на мъжа и. Ами не, не е приятно.
Когато имаме нещо да показваме отключва си всеки своя телефон, показва го. Ама неговия се зарежда, иска да види нещо от моя, ами за секунди го отключвам и го давам.

Аз отивам и по-надалече, ние и общи сметки нямаме. Ами за какво ни са, аз имам две и без това се обърквам. Нагласи ли сме се някак "по традиция" кое кога от коя сметка да се плаща. Още повече, в началото на брака ни имаше период на  различна определена банка и не съвпада ха нещата, проблем с таксите, нещо такова. Освен това, как бих направила (или той направил) изненада, ако мога всеки момент да видя кой къде кскво плащане прави, в случай на общи сметки.

Сетих се нещо, братовчедката ми е казвала, че винаги нспомня на мъжа си да провери джобовете на панталона за пране. И аз така се научих, но след като съм изпирсла банкноти, гвоздеи, ключове и подобни, вече взех да ги пребърквсм, да.

Но ясно, че е до динамика на семейство.