Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?

Е поне се знае колко е голям чехълът върху мъжката страна на общия профил

Простатата го алармира.

Не трябва. Но не я и крия каква е. То детето вече ни ги налучка какви са, та...все едно. Общи профили и пароли за мен е някак...инфантилно и демонстративно. Нямам нищо за криене, но не обичам да ми ровят в телефона например. Съответно и аз не ровя.

За телефоните и социалките?

Никаква потребност нямам да гледам чужд телефон.

Хвърлял съм й моя да зяпа квото ще, не ще.
То няма какво и да види, не държа нищо, освен общи неща и някакви важни ми неща, нищо компрометиращо.

Всичко вече е пръстови отпечатъци и йероглифи, чертаеш с пръст фигура, няма как друг да го отвори.
Пинове никога не съм харесвал, пръстовият за мен е най-бързо и лесно.

И двамата не сме активни в социалките.

Имаме някакво присъствие и ползваме Месинджърите за комуникация с различни хора, поради причината, че всеки предпочита различно.

Абсолютно никаква потребност нямам всеки ден или седмица да поствам, каквото и да било.

Всичко, свързано с личния живот е офф-лайн, никакви снимки, никакви обяснения в любов, никакви "общи постове", сърчица някакви под постове на "приятели на приятели", въобще не ме вълнува.

Точно обратното - не искам да ми завиждат и да ме коментират, както и да ме следят всякакви домогвачи, точка. Нямам нужда от излишна показност, нямам нужда от "профилиране и инкриминиране", създаване на досие.
Имам там някакви лайкове на интересни ми теми, някоя група и толкова.

Три снимки на кръст колкото да ме знаят близки, приятели и познати, и това е.

По същия начин ми е празно и in a relationship статусът.
Въобще нямам намерение да се "мачвам" и да се вижда с кой съм поради много причини.
Важното ние да си знаем, както и близките хора.

Изключително смешно ми е това, което Бернарда постна - обясненията в любов, в повечето случаи фалшива.

Обясняваме си се в чатчето си между нас сутрин и вечер, когато не сме заедно, защото през деня й е ад, и няма време да се обърне.

В Уотцап чатът е най-готин принципно, както и видеоразговорите най-чисти, но го ползват предимно чужденци.

Болшинството ползват Месинджър и Вайбър.

От месец някъде инсталнах Инстаграм заради малките, че всички са основно там.
Но честно казано почва да ме дразни с тия нотификации кой какво постнал, къде бил, какво събитие предстои, и навярно скоро ще го разкарам.
В същото време същото го дублират и във Фейса.
Фейсът е за лели, чичаци, реклама, общо взето.

Някои ползват едно за служебна кореспонденция само, примерно Уотцап, друго за лични контакти и т.н.

На въпроса на темата - Не. Не трябва. Трябва да имат доверие и зрялост. Другото е детска градина и parental control. Това не е ли популярно точно сред млади двойки, тип highschool sweethearts?

Една позната следи мъжа си по локация.
Та, той миналата есен ме моли да ходя до ресторант да уговарям разни изненади за нейния РД, защото щяла да се досети.

Очаквам скоро да настъпи мода направо да се чипират партньорите. За по-сигурно...

Да, и аз знам за хора с проблеми с ревността. Това си е психопатия. И за този, който търпи и за този, който ревнува. А ако е основателна ревност, понеже ти дават поводи.... защо тогава стоиш в такива отношения.... Безумие някакво.

Ужас, тия хора не са добре, ти па се връзваш, добра самарянка.

Изключена ми е локацията, не мож ме следиш.

Безделието ражда пороци.

Стига, де. Половината тук сме порочни тогаз

За мен подобна форма на контрол е насилие над личността ми.

Допълвам, че освен човек с деменция бих следила и домашен любимец, ако се загуби или е дворна котка.
Иначе, човек ще излезе без вина виновен. Каква е целта на това упражнение?
Този ваш познат да не е чипиран? Не може ли да си остави телефона някъде или има и регулярни телефонни повиквания, на които трябва да каже
"Бау- Бау".

Доста младежи има около мен през лятото около 18 годишни, няколко момчета видях, които се следят с гаджетата си по локация. Намирам го идиотско и за женени, при тийновете пък съвсем. Кой ги възпитава тия момчета...

Там е мътна и кървава, не знам как се живее така.

Направо по един еъртаг сутрин на боксерките и така.

Според мен при младежите  е нещо като игра. Те не възприемат свободата като нас.
Което е жалко. Тя играта ще се превърти, рано или късно.