Променяте ли приятелствата си след децата и защо

  • 7 135
  • 215
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 25 430
Само не разбрах защо ти е била изобщо приятелка, ти я изкара тотално куку.

За авторката - ми да, така става, 17 години сте като залепени, после пораствате.

# 91
  • Мнения: 127
Наистина сте много хапливи понякога, мен за една луканка в моята тема с парцалите ме изядохте. Нека бъдем по-либерални, разни хора разни идеали. Няма нищо лошо, че имаме различни мнения, но нека да не е грубиянско изказано. Аз лично имам желание за приятелства във вашата  общност, не да се чудя какво да кажа…

# 92
  • Мнения: 596
Не съм имала драми с приятелките си когато проимаха деца, а аз не. Поне с повечето. Естествено, че режимът им става друг и трябва съобразяване с това от моя страна, нормално е. А и други неща ги вълнуват тогава. Логично е, че не може да се ангажират с емоциите и проблемите ми на 100%.
 Само с една приятелка съм имала проблем, който обаче ми подейства много зле емоционално. Забременели бяхме по едно и също време почти, но аз не знаех за нейната трета бременност. Някакви си суеверия си имаше. Ама след като разбра, че аз съм загубила плода в четвърти месец реши, че няма да ми съобщи новината. Другите знаеха обаче. До осмия си месец упорито криеше от мен и твърдеше, че просто е надебеляла, а не е бременна. Обидно е. Естествено, че след /всъщност преди/раждането се промени и приятелството.

# 93
  • Melmak
  • Мнения: 10 160
Много тъпа постъпка от страна на приятелката ти! И аз бих се обидила.
Една от най-добрите ми приятелки върви по пътя на борбата със стерилитета от 4-5 г. За съжаление към днешна дата безуспешно.
Казах ѝ като забременях още в 7-8 седмица, като се видяхме. Не можех да скрия от нея. Даже не си представям да крия. Знам през какво преминава, от сърце ѝ желая моето щастие. И да крия, по-леко за нея няма да бъде.

# 94
  • Наблизо
  • Мнения: 8 751
Моята приятелка беше дефакто като тази на Гугъл.Не е до кукавост,а до отричане на реалността.Те имат възприятия тип “сбъдване” и смятат,че ако ако си представят живота като те искат да бъде,то така ще и стане.И оттам,че ако ти се оплакваш за нещо,което те искат,но още не им се е случило,значи са си си виновен.Не искала достатъчно,не си работила достатъчно,не си достатъчно позитивна,а при тях няма да е така,защото те са позитивни,искат и “сбъдват”.
А истината е,че предпочитат да си живеят в балона от страх да видят реалността.
Не са куку,по-скоро..с времето се натрупва страх,който те контролират с мисли “ при мен няма да е така,аз ще направя нещата правилно”.

# 95
  • Мнения: 25 430
Това е много тъжно...

# 96
  • Мнения: 3 330
Промениха се някои приятелства при мен, няма какво да се лъжем. Аз не държа да говорим единствено и само за деца, даже напротив. Някаква смесица от фактори е - понякога липсва емпатия и разбиране към новата ти житейска ситуация. Вероятно и аз бих могла да полагам повече усилия, да се обаждам, да търся, но истината е, че имам толкова малко ресурс от време и енергия, че вероятно съм лош приятел.

# 97
  • Мнения: 484
Много тъпа постъпка от страна на приятелката ти! И аз бих се обидила.
Една от най-добрите ми приятелки върви по пътя на борбата със стерилитета от 4-5 г. За съжаление към днешна дата безуспешно.
Казах ѝ като забременях още в 7-8 седмица, като се видяхме. Не можех да скрия от нея. Даже не си представям да крия. Знам през какво преминава, от сърце ѝ желая моето щастие. И да крия, по-леко за нея няма да бъде.

Не се бой, ние не се натъжаваме, а се радваме, че някой ще си има бебче, аз колкото хора съм видяла, че са бременни, се радвам, колкото аз съм бременна. Това е много лична тъга, липсва ти нещо, което още нямаш, например плачеш, като се прибереш и видиш детската стая празна,   а не като видиш бременни или деца. Като видя дете много искам и аз да имам, но не се натъжавам в този момент. Обаче видя ли, че теста е отрицателен, губя контрол.
Просто лошото е, че много жени пазят детето си от мен да не ги урочасвам, за това гледам да избягвам контакт с техните деца, това ми е много обидно, лично, една колежка ме беше предупредила да не и урочасвам детето, иначе щяло да се случат лоши неща относно мене. От тогава не мога да кажа нито една хубава дума на някое дете.

# 98
  • Мнения: 8 454
Имаше една тема за бременна, която не знаеше как да каже на сестра си, която трябва да направи медицински аборт. Доста жени писаха, че не се радват на други бременни или деца, а страдат.

# 99
  • София
  • Мнения: 15 956
Много хора изобщо не умеят да са приятели. Имаше тук тема за завистта и мнозина  настояваха, че това е естествено чувство, което можеш да изпитваш към всеки. Приятелството предполага да обичаш някого и ако той е щастлив това да прави щастлив и теб. Отделно, зрелият човек би трябвало да осъзнава, че ако някой има нещо то не е отнето от него, не е като в света да има ограничено количество шанс и ако друг има за теб да не остава, нито е по заслуги.
Далече от такива хора, според мен.

# 100
  • София
  • Мнения: 16 201
Дори да е завист, според мен тази завист е породена от огромна болка и чувство на празнина. Липса, която не може да бъде запълнена с години, и е вероятно никога да не бъде запълнена. Не мога да обвиня такъв човек, че не може да се радва заедно с мен, защото вероятно не мога да изпитам и 1% от мъката, която той изпитва ежедневно, нито мога да разбера каква борба води. Затова може само да ми е тъжно, ако между нас се настани дистанция, но не и да съдя. Тук не визирам тези, които се държат злобно, а тези, които страдат и избират да се изолират от нещата, които ги нараняват.

# 101
  • София
  • Мнения: 15 956
Дори да е завист, според мен тази завист е породена от огромна болка и чувство на празнина. Липса, която не може да бъде запълнена с години, и е вероятно никога да не бъде запълнена. Не мога да обвиня такъв човек, че не може да се радва заедно с мен, защото вероятно не мога да изпитам и 1% от мъката, която той изпитва ежедневно, нито мога да разбера каква борба води. Затова може само да ми е тъжно, ако между нас се настани дистанция, но не и да съдя. Тук не визирам тези, които се държат злобно, а тези, които страдат и избират да се изолират от нещата, които ги нараняват.
Такава болка имат хората загубили дете. Останалите винаги могат и да осиновят. Болка, че няма да бъдат продължени имагинерните ти лични гени, съжалявам. Не подценявам проблема, но хората ги боли и, че нямат връзка, че не са успешни, че децата им не са успешни. Ако тръгнем по болките от сравнение те няма да имат край. Ако твоят брак е скапан, на детето ти има щастливо семейство ще се радваш ли – да. Защо да не се радваш за приятел, освен ако изобщо не ти е приятел, а е просто контакт, с който си запълваш времето?

# 102
  • Мнения: 8 454
Е, не може да сравняваш обичта към детето си... с приятел! Приятелите не са семейство. И аз правя разлика между човек, който страда и се изолира, и просто е злобен. Първото е нормлано и съвсем естествено, няма нужда да бъде социално насилен и да се радва, когато вътрешно преживява травма, той да влиза в положение, то тогава и приятеля, който е щастлив не може да покаже напълно щастието си, защото трябва да влезе и в положението на страдащия приятел, но никой не очаква това от него.

# 103
  • Мнения: 7 845
Според мен по-скоро някои хора не се научават да общуват. Не са толкова злобни или завистливи колкото несъобразителни. Всичко въртят около себе си и не умеят да влязат в диалог, в който да разгледат проблем или казус от различни точки. И си мислят, че всяко нещо, което им се сподели неминуемо е някакъв скрит намек към тях самите или въобще налага се да замесят техните представи. Общо взето, свикнали са да дават акъл и не могат да усетят кога това изобщо не е на място.

# 104
  • София
  • Мнения: 16 201
Бояна, според мен това също е вид загуба и не мисля, че може да бъде заместена от осиновяване, поне не при всеки. И не мисля, че става дума за "просто" гени. Става дума за лишаване от една от основните заложени функции на всеки един биологичен вид. На психично ниво това се преживява като личен провал, невъзможност, дефект. И според мен понякога е много трудно да гледаш как друг има нещо, за което ти копнееш, но не можеш. Изобщо не може да се сравнява с това да нямаш щастлив брак, половинка, външен вид, парични възможности, въпреки че и това донякъде бих го разбрала. Не смятам, че такъв човек е лош приятел, смятам че е човек, който не е успял да се справи с болката и предпочита да не бъде нараняван ежедневно. По-скоро аз бих се чувствала като лош приятел, ако очаквам той да загърби неговите тегоби в името на моето щастие. Моето щастие си е мое и ще си е такова така или иначе. Но разбира се хората имат различни усещания и уважавам правото им да имат каквито критерии за приятелство преценят.

Общи условия

Активация на акаунт