Променяте ли приятелствата си след децата и защо

  • 2 392
  • 77
  •   2
Отговори
# 75
  • Пловдив
  • Мнения: 676
Не се оправдавам, просто исках да кажа, че приемам, че съм такава. Не съм казала, че няма да се променя.
Обаче в тази платформа само ме нападате.
Където и да пиша само негативизми, нападения. Е мен ме е страх вече една дума да напиша, винаги само лоши неща се казва.  И то не говорите мило, а направо ме командвате направи това онова.
Много негативни ми се виждате.

Такива сме си Rolling Eyes

# 76
  • София
  • Мнения: 15 347
Приятел може да остане с детето на свой приятел в извънредни обстоятелства. Нямах деца, а моя приятелка имаше малко дете, почина свекър и, погребение, 40 дни аз гледах детето.
За повече – това си е работа. Плащала съм за почасово гледане, включително на приятелка, която това работеше тогава.

# 77
  • Мнения: 7 712
Аз изобщо не съм от най-социалните и имам точно 4ма близки приятели, поради което бебето не ми е оправдание и не бих го ползвала за оправдание да ги режа. Но едната близка приятелка живее на някакъв розов облак (няма деца) и пред нея човек не може да обели и дума за живота след раждането, който както хубавите моменти, има и много трудни. Аха посмея да си кажа, че ми е зор и се почват едни критики ала "Ама то лесно майка се не става", "Ти не можеш да се отдадеш явно на майчинството", "Не си била готова за дете" и тн. А то аз просто съм имала нужда да си кажа как е и от другата страна и че ми е трудно. Помощ нямаме от никого. Обожавам си детето, но това не значи, че на моменти не изпушвам и подобни приказки изобщо не помагат - вместо просто да усетя подкрепа, трябва да влизам в обяснителен режим. Същевременно и за хубавите неща има цензура, защото нейния мъж не е още на вълна правене на деца и казва, че не й е приятно да слуша за моето дете. Ок. Аз мога да говоря и за още хиляда неща, но в един момент става едностранно това приятелство. Защото тя излива всякакви нейни проблеми, емоции, и тн, а аз дори в най-хард моментите трябва да си трая. И да, намалила съм доста контакта с нея.

От другата страна най-близкия ми приятел (също без деца) винаги е бил много разбиращ, влиза в положение и съответно с удоволствие си говорим както за моя живот, така и за неговия даже ми е приятно да слушам повече неговите истории, защото са разнообразие. Но там няма теми табу и знам, че ако утре нещо много изпуша, мога да си кажа без да имам притеснения, че ще ме осъди по бързата процедура.

Та да, моят извод е, че има причина човек да бъде плавно изключен от даден приятелски кръг и не е задължително причината да са баш децата. Може да е поведението му към въпросните приятели с деца.

Общи условия

Активация на акаунт