Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Такива сме си

Приятел може да остане с детето на свой приятел в извънредни обстоятелства. Нямах деца, а моя приятелка имаше малко дете, почина свекър и, погребение, 40 дни аз гледах детето.
За повече – това си е работа. Плащала съм за почасово гледане, включително на приятелка, която това работеше тогава.

Аз изобщо не съм от най-социалните и имам точно 4ма близки приятели, поради което бебето не ми е оправдание и не бих го ползвала за оправдание да ги режа. Но едната близка приятелка живее на някакъв розов облак (няма деца) и пред нея човек не може да обели и дума за живота след раждането, който както хубавите моменти, има и много трудни. Аха посмея да си кажа, че ми е зор и се почват едни критики ала "Ама то лесно майка се не става", "Ти не можеш да се отдадеш явно на майчинството", "Не си била готова за дете" и тн. А то аз просто съм имала нужда да си кажа как е и от другата страна и че ми е трудно. Помощ нямаме от никого. Обожавам си детето, но това не значи, че на моменти не изпушвам и подобни приказки изобщо не помагат - вместо просто да усетя подкрепа, трябва да влизам в обяснителен режим. Същевременно и за хубавите неща има цензура, защото нейния мъж не е още на вълна правене на деца и казва, че не й е приятно да слуша за моето дете. Ок. Аз мога да говоря и за още хиляда неща, но в един момент става едностранно това приятелство. Защото тя излива всякакви нейни проблеми, емоции, и тн, а аз дори в най-хард моментите трябва да си трая. И да, намалила съм доста контакта с нея.

От другата страна най-близкия ми приятел (също без деца) винаги е бил много разбиращ, влиза в положение и съответно с удоволствие си говорим както за моя живот, така и за неговия даже ми е приятно да слушам повече неговите истории, защото са разнообразие. Но там няма теми табу и знам, че ако утре нещо много изпуша, мога да си кажа без да имам притеснения, че ще ме осъди по бързата процедура.

Та да, моят извод е, че има причина човек да бъде плавно изключен от даден приятелски кръг и не е задължително причината да са баш децата. Може да е поведението му към въпросните приятели с деца.

Имането на деца и нямането на време са само оправдания. Първата в компанията, която роди, никога не ни е изолирала, защото нямаме деца. Винаги сме били канени на рождени дни, тържества, като лелите на бонбона. Аз от своя страна като родих и гледах сама бебе (мъжа ми почти го няма) и сега като се върнах на работа и малкия е по градини, летя като откачена по задачи и какво ли не, но,приятелите са на линия и аз за тях. Чуваме се постоянно, ако всички са здрави се и виждаме по-често. Разреждаме вижданията само ако някой е болен. Имах една такава "приятелка", която беше обсебена от идеята да е съпруга и майка. Направо беше изтрещяла. Забравила за себе си и всички около нея. Само децата и бяха в главата. И единия ден като се изцепи "направо не знам какво съм правила преди да родя" ми стана ясно, че тя сама е избрала тази роля и си и харесва. И спрях да я търся. Тя просто не знаеше как да живее без да мисли и говори за децата и домакинството. Та според мен е въпрос на възприемане и нагласа в ежедневието. Ако усещаш отдръпване -питай, говори, нали сте приятелки, сподели.... предложи да я отмениш като се видите.... ако все удряш на камък - не е в твоя телевизор проблема.

Чета темата и се замислих,че и сз загубих приятели след детето.
Точно както Гугъл го описа,имах много близка приятелка,с която не можех да говоря за детето и как се чувствам.Или трябваше да са клишета и розов памук или нищо,защото получавах точно същите критики.
В същото време аз не бях и аз пълноценен приятел,защото пък според нея съм омаловажавала нейните трудности ( бях минала през същото и давах практично съвети,които тя хем искаше хем не искаше да чуе после).В крайна сметка се отдалечихме и за жалост всичко свърши със скандал.
Така че смятам,че от една страна е защото винаги има причина и от друга - детето,вървенето напред,тригърва бездетния приятел.Или пък одетелелия се е изперкал.
Понякога се иск време да се нормализират нещата и всичко да се върне на място,но някои хора не си го дават.

Други близки приятели не но се промени изобщо приятелството,но те бяха много по-здраво стъпили на земята.И от мен дори.

Никой не си е променил отношението към мен след детето, но повечето от най-близките ми приятелки имаха деца преди мен. Откакто съм с дете обаче, не успявам да обърна нито достатъчно внимание, нито на всички. Даже имах възможности за завързване на нови приятелства, за които обаче просто нямам време и енергия да култивирам.

Гугъл, като написа, че мъжът на приятелката ти не бил готов за деца ми се изясни нейният негативизъм.
Пак стигаме до извода, че това са хора с различни ценности, без емпатия към другия и с лека злобичка/завист. Тя може да е насочена от бездетната към тази с децата или обратно. Тоест това приятелство все някога щеше да приключи, просто имането на деца изважда различията на показ. Тези различия щяха да излезнат наяве и при други промени в живота - кариерно развитие или опаричване и голяма разлика в стандарта на живот, разлика в семейната динамика - едната с прекрасен съпруг, другата с ужасен и т.н.
Явно добрият приятел е този, който е в мир със себе си и доволен от изборите си.

Това определено е фактор, но мисля, че в случая не е само това.
В нейните представи имането на дете директно води до това жената да се трансформира в МАЙКА с големи букви (в болд и подчертано) и всичко останало изчезва - тя спира да съществува като личност и няма как да има умора, изтощение, емоционално натоварване, ако щеш лека депресия, болки или каквото и да е негативно. Всичко с бебето е розова приказка с финтифлюшки. Ако чувстваш, че в някакъв момент си попрегорял, изнервен си, не си на 6, значи не си готов за родител и проблемът е в теб, и си си виновен. Имаме позната с тежка следродилна депресия като при нея ми е ясно защо се е случило така - много тежка бременност, много тежко раждане, почти цяла година здравословни последици, липса на помощ от мъжа й с детето, липса на подкрепа от семейството (което живее далеч) и тотално изпушване от нейна страна. Аз й влизам в положение и ми е ясно защо се чувства така. Моята въпросна приятелка не спира злобничко да я коментира - как всичко й било перфектно, само била мрънкала, не е трябвало да става майка като не й е лесно и тн. Същото се насочва към мен, когато си позволя да кажа, че примерно съм изтощена, че имаме труден период в момента. Аз съм на мнение, че всички сме хора и периода с малки деца е труден, няма нищо по-човешко и нормално от това на моменти да ти идва в повече и да си кажеш. Човещина е и не значи, че не си обичаш децата или не се грижиш за тях. Само ми се вадят примери от другите й приятелки как се справяли, за които съм убедена, че също си мълчат поради същите причини. Тя и за тях се оплакваше, че са я поизключили след децата. Чудно защо ли.
Дават се и разни абсурдни сравнения. Първите месеци бях изключително недоспала, защото нашето започна много зле съня пък след 3тия месец изведнъж стана супер спящо. Но първите 3 месеца бяха ад, ставах на 2 часа, цедене с помпите, рев, колики, събирах по 3-4 часа разпокъсан сън на нощ хем ММ помагаше. И аз като човек се оплаквам, че е много тежко, а тя ми обяснява как тя нямало да има такъв проблем като има бебе, защото като млада ходела по дискотеки по цяла нощ и не спяла, и нямало проблем. И нощни смени била работила 2 пъти в месеца и безсънието на нея не й пречело. Общо взето, все някакви е такива нелепици излизат независимо от конкретния пример.
В един момент се улових, че първо, всеки път като споделя нещо лично вместо да ми олекне, както става като кажеш на приятел, аз всъщност се пренапрягам двойно понеже започват едни безкрайни спорове и обяснения (като да седнеш да обясняваш на някого, че да ставаш на 2 ч 3 месеца по ред не е точно като да идеш на дискотека и да си отспиш уикенда). Второ, в един момент аз съм се преизтощила до смърт, липсва ми нормалния живот, имам нужда от глътка свеж въздух, а няма, бебето реве, а в същото време седя и коментирам как я дразни еди кой си колега с еди какво си, и тия разговори траят с часове. Ама аз самата, ако кажа, че съм изпушила, разговорът бързо ще се превърне в "Ми то майка лесно се не става". И постепенно спрях да й пиша и въпреки, че още сме приятелки, комуникацията ни е 1/10 от това, което беше.

Гугъл, тая твоя позната звучи като въздух под налягане.

Аз също съм имала несъобразяващи се приятелки. Родих първа от компанията (на крехката възраст от 27), та и моите имаха неадекватни включвания - от поканата за барче, писах по-назад, до въпроси като "ама тя не говори ли вече?" (на 4 месеца... добре). Ама такова чудо не е било.

За помощта - предлагала съм гледане на бебе и дете на същите тия приятелки по-късно и понякога са се възползвали, което може само да ме радва - в един момент и аз останах без помощ и разбрах какво е да не можеш един час да намериш да свършиш нещо спокойно. На мен приятелки не са ми помагали, точно защото бях първа с бебе и не съм ги и питала, а и тогава майка ми беше здрава и в огромна помощ. Намирам го за съвсем нормално между приятелки, стига да няма злоупотреба и използвачество.

Това са 17 години приятелство, като сестри бяхме, обаче хоп идва важния човек и 17 годишното приятелство се разпада.
Много е гадно всеки ден да общуваш с някой, и той изведнъж да прекъсне разговора, да отговаря късно. Вие казвате, че избягала от тормоза, можеше и без важния човек да избяга, щом съм я тормозела.
Искам да кажа, че човек като си създаде семейство е трудно да поддържа връзка с приятели постоянно.

Да си кажем честно - тези приятелки не звучат просто като неинформирани, защото не им се е случило, а звучат много глупави. Човек и без да е виждал дете на живо знае, че разликата между ходенето на дискотека (и спането цял уикенд до следобяд след това) няма общо с постоянното недоспиване и отговорност покрай друго живо същество.
Аз все пак си мисля, че приятелката на Гугъл, освен живееща в измислен свят и с тотално нереалистични представи, тайно си злобее "ето, тези майки само мрънкат, а имат деца, а аз бих била идеалната майка, която никога няма да мрънка, а нямам".

Най-обикновена злоба.

Мен тази на Гугъл ми звучи като тотално ку-ку ( с извинение, Гугълче). Ако не натякваше за "добрата майка", щеше същото да дъвче за "добрата съпруга". Подобни хора не понасям и директно ги отсвирвам. Ниска самооценка и компенсации чрез помпозни и празни приказки. Демек – виждаме я изплискала легена при най-малко усилие или трудност в живота.
//
Вуду, ти звучиш като момиченце на 7, което майка му е оставила, за да отиде на кино или театър и то не спира да реве поне седмица, че мама не го обича и го е изоставила.
Поведението и реакциите ти са крайно незрели. Има литература по самопознание, ако не желаеш да работиш с психоаналитик. Но поведението ти е неадекватно за възрастта.

Wudu, приятелката ти е поддържала постоянна комуникация също от самота, от няма накъде. Сега вече си има мъж, дете, предполагам и други познати покрай мъжа и детето. Отговаряла била “късно”. Отговаря в нейното си време и диапазон. Егоистично е да очакваш тя да ти е постоянно на разположение. Би трябвало да се радваш за нея, че е щастлива и няма драми. Ти самата би ли била на разположение винаги и на минутата ли отговаряш, като си имаш мъж? С него не излизате ли, не правите ли секс, не заминавате ли на екскурзии  или просто да си изключите телефоните понякога?

BasilA, тя за "добрата съпруга" също си има рефрен. Не искала от нейния да пипва домакинство, да готви, да помага. Един ден с детето нямало да иска помощ от него, защото си е женска работа и тн. Аз там отдавна се признавам за тотално изпаднала, защото ММ прави много неща наравно с мен преди да родя, а сега като се разбеснея да чистя, той гледа бебето през това време, което е равносилно на помощ.
Същата съвсем скоро става на 30, но периодично ми обяснява как навсякъде я бъркали с непълнолетна. Аз си замълчавам тактично. Веднъж ми наду съвсем главата и си позволих да й кажа, че да, младолика е, но по никой начин не изглежда с 15 години по-млада. Засегна се и заяви, че много хора й били казвали, че е като 16-17 годишна още и за фотомодел трябвало да се пробва. Всякакви ей такива излияния, които ми звучат винаги много странно. Аз самата също съм младолика, ама по мое мнение изглеждам на около 30 (реално съм на 33). В никой случай няма да ме сбъркат с 15 годишна.
Абе сега като се чета разбирам, че наистина приятелството ни е приключило. Улавям се колко неща са ме дразнели и са ме поставяли в ситуация да не знам как да отговоря и реагирам. След децата просто се появиха ОЩЕ повече изцепки, а вероятно и търпението ми значително е намаляло към подобни неща. Може би точно това е промяната след децата - времето ми (и нервите ми, и силите ми) са кът и искам като общувам с някого, това общуване да ме накара да се почувствам по-заредена (или поне да не ме натоварва), и всякакви контакти, в които излизам като на бойно поле вече нямам нерви за тях.