Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103

  • 18 989
  • 526
  •   1
Отговори
# 120
  • Melmak
  • Мнения: 10 167
Баща ми беше с телк и почина 2022. Преди това не съм го питала колко му е пенсията, но разбрах като почина. 450 лв. Преди три години това не бяха кой знае колко повече пари от сега. За данък на автомобила - до някакви кубици е, помня, че баща ми такава кола си купи.. има ограничение в конските сили и кубатурата. Не е като да отидеш да си купиш нормална кола и да се надяваш, че няма да има данък. Обаче и баща ми със сто болести не е искал да се прави на Шумахер. Караше едно старо комби.
Дават безплатна годишна винетка, което ок, пестиш 100 лв годишно.
Като цяло не е уау да си с телк.

# 121
  • Мнения: 7 730
Сега е 535 лева.

# 122
  • Мнения: 18 537
Усещам липса на търпение, изнервеност и нежелание за екипна работа. Гледам другите екипи - работят си заедно, спорят, но като има проблем, главите се събират над едното бюро и проблемът се решава в рамките на половин ден максимум. При нас няма такива екстри - оставят те да се оправяш и после те обвиняват, че си направил грешки или че още не си готов. При вас как е? Нямаме промени в състава, никой не си е тръгнал/болнични/отпуск/майчинство, не е преразпределена работа. Просто атмосферата се усеща доста кофти, без обаче да има някакви ексцесии, което пък ме кара да мисля дали аз нещо не съм се бъгнала.  Но пък сравнявам с околните офиси - ами не сме като тях.

# 123
  • Мнения: 6 635
Винаги е било важно за мен да се работи в екип точно по тази причина, Нарциса. Защо да не се реши проблемът за 20-30 мин,, а да се блъскаме като заблудени.

# 124
  • Мнения: 36 289
Нарцùса, без нищо лично, в старата работа имаше подобни проблеми. Помисли за това....

# 125
  • Мнения: 18 537
Точно върху повтарянето на ситуацията мисля , почти 1:1 е - нов екип, започваме супер и в някакъв момент, доста след старта, нещата тръгват рязко надолу. И пак не съм само аз с оплакванията от същото, а всички в екипа и от по-горните нива.

Последна редакция: чт, 27 ное 2025, 16:25 от Нарцùса

# 126
  • Мнения: 5 714
Имало ли е някакви проблеми, кавги? Откога започна така?

# 127
  • Мнения: 18 537
Късното лято може би. Доста , доста след изтичане на изпитателния срок. Буквално в рамките на няколко дни ми говори първо как ще напуска заради напрежение и спор с ръководството и аз ще се справя като главен счетоводител, да не се притеснявам…и после пуска някаква реплика как нещо съм направила грешно. Второто се случва вече поне веднъж седмично и развоят е само в два варианта - или не го коментира, само пуфти какви некадърници има; или като обясня кое защо съм направила, се оказва, че нещо формулата в ексел не се била дръпнала правилно и всъщност не съм сгрешила.
Аз нямам проблем с идеята, че не разбирам и не се справям, освобождавали са ме, аз самата съм напускала поради тази причина. Ама за целта трябва все пак да знам, че съм некадърна, а не да се оказва грешка в софтуера или формулата.

# 128
  • София
  • Мнения: 22 854
Екипната работа може да се случи при горе- долу равно допринасящи служители. Другото е нерви, скатаване и вменяване на вина кой е по- екипен играч.
Ако при вас не е така, а има скатаване, примерно, нормално да няма екипност.
Другото, което е - ти си индивидуалист и колкото и да не е приятно, хората, които не държат много да се интегрират социално (да си говорите и за лични неща, да обядвате заедно и т.н.), а поставят граници, обикновено после имат подобен проблем и в самата работа. Не би следвало да е така, защото всеки си е в правото да не прекалява със сближаването, но е факт, че рефлектира и в чисто работните отношения.

# 129
  • София
  • Мнения: 1 655
Нарци, не мисля, че правиш нещо грешно, честно казано.
При твоята колежка виждам т.нар. синдром на демотивирания синиър. Хората се сърдят като някой иска да ги пита нещо, защото виждат в това поредната порция задачи. Не си виновна, просто явно е преуморена или ѝ е писнало. Тук ръководството трябва да се намеси, но едва ли ще се случи.
Старай сем върши си задачите. Разбира се, че не си некадърна, просто си неуверена. Между другото, когато чвек сам се бори с живота, напредва бързо и скоро става уверен и спокоен. Аз вярвам, че ще се справиш, но пътят до увереността си няма да е лек. Желая ти успех!

# 130
  • Мнения: 53 129
Всеки е бил кълбо от нерви в началото, притеснявал се е, грешал е, струвало му се е, че нещата са неизмеримо сложни и объркани и няма да се справи... Това просто трябва да се преживее. Да се напуска без наистина крайна нужда е пораженческа тактика без много полза, защото на новото място пак ще се случи същото.
Но ако стиснеш зъби и преживееш преходния период ще видиш как после ще си вършиш работата с една ръка и едно око, докато с другите ръка и око чатиш в мамата.

# 131
  • Мнения: 5 714
Моята мантра е клише, който не работи, той не греши. Иначе, Слънчезара го е написала много добре, не се бях замисляла за тази гледна точка, но наистина е точно такова държанието на демотивирани синъри.

# 132
  • Мнения: 7 420
За демотивираните синиъри, как ги мотивирате? Имах такъв случай в миналото, и ми отнемаше ужасно много време. Почти колкото някой нов, който и една стъпка не може да направи сам. Сега си мисля, че съм подходила грешно, но тогава нищо друго не ми хрумваше.

# 133
  • Мнения: 435
Правилният въпрос е какво е демотивирало синиъра, от там ще следва и методът за справяне.

# 134
  • Мнения: 5 714
Като говорим за демотивиране, демотивирате ли се от липса на работа? В смисъл, че на тоя етап няма много какво да вършиш по цял ден. На мен ми действа много зле, но не мога да го обясня на мениджърите ми - почивай си, това е отговорът. Да бе, ама на мен работата ми е интересна и искам да работя.

Общи условия

Активация на акаунт