Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103

никой не е казал, че е задължително. споделям опит просто ! И бях в такъв етап на живота си, че нямам на кого да разчитам и трябваше някъде да почна. и почнах там от немай къде, също така сгреших че не напуснах по -рано още когато разбрах, а аз много бързо разбрах каква е работата.

Ако всеки можеше да прави и научи всичко, нямаше да има степенуване и тапии. За някои работи се изисква и специален ценз.

Deathcrush, чета добре! Както писах с включването си тук, корпоративният свят, описван от няколко потребители ми е интересен. Но си е малък балон.
Токсична среда явно може да има навсякъде, различни са корените й в екипа в корпорацията и в малката провинциална фирма.
При подбора в единия случай цял екип ейчари,мениджъри се пънат да разберат меките умения, а в малката фирма между пет други задачи шефът се мъчи да избере някой, който да съвместява пет длъжности едновременно.
Иначе личният ми опит с голяма западна фирма в един проект е: ейчарът е младок връзкар и някои колеги ги беше намерил по баровете.

Не забравяйте че работата не е брак. Не сме женени/омъжени за фирмата. Няма пръстен, няма "в добро и лошо, докато смъртта ни раздели".  В 18ч. си свободен, превключваш на режим оут оф офис и си гледаш живота. Мотивиран, немотивиран... Защо? Ще се издигнеш, ще изкарваш повече пари за дъщерята на боса, за да си купи ново Инфинити, щото това на мъжа ѝ вече е на 3 години и е остаряло. Не си тровете нервите, радвайте се на близките си, фирмата ще се оправи.
Напоследък ме инструктират да не се престаравам в стремежа си да пестя пари за фирмата, защото при Одита догодина ще трябва много да се обясняваме ... Въобще не им пука за разходите, хора, потресаващо е.... Това според мен е защото печелят адски много и си искат и спокойствието. На всичкото отгоре сме и на загуба.
А ние се гърчим и бърнаутваме, сутрин се будим с мисълта за графика днес, вечер заспиваме с проблемите на фирмата... Малоумна. За себе си говоря... Добра заплата, добри условия , гле(да)й си здравето и да не ти пука. Как пък и ще им се мотивирам, е сега.

Нарциса, стегни се и не им се кОси. Да се оправят. На синьорката ако ѝ е криво да си ходи. Ти си имаш други планове.

Сериозна теория стои зад това и като цяло често няма път назад. В случая с демотивацията е резултат от доста грешки, като например - Петкан може да свърши това, сипваме му. Драган не свършил нещо - Петкан ще помогне и т.н. Накрая, Петкан откача, няма време да яде, няма време до тоалетна да иде и му идва в повечко. А и понеже всички са разбрали, че Петкан върши работа, всеки, който иска нещо - веднага Петкан.

Много често с напредване в знания и сеньорити, синиърите откриват нещо, с което биха искали да се занимават. За нова мотивация и бууст трябва да им се даде, тогава разцъфват. Но не винаги е възможно, защото често исканията им са компилация от 5 позиции, щипнато по 1-2 неща от позицията. За нова мотивация, човекът просто трябва да напусне и на ново място ще си е ОК. Или просто драстична промяна, в желана посока и промяна на позиция. Обаче такива хора не винаги са подходящи за мениджъри, например, защото са силни в оперативни задачи, да намират решения на завъртяни проблеми, но общуването с хора и изобщо менажирането на хора... едно, че често не им е на сърце и второ - не им се удава много.

Прави ми впечатление, че всяко нещо, което не ни е по кеф, веднага се квалифицира като токсична среда. Мнението ми няма да е популярно, но все пак ще го напиша. Във всяка една организация има насложен ред и правила. Добър, лош - техен си е. Когато дойде нов човек, който не е свикнал с реда, а и понеже е нов и по-трудно приет, а и не съвсем е свикнал с начина на изпълнение на задачите, а и понеже всички са заети, често не се втурват да го обучават, а обучението остава на заден план. Правилно ли е - не. НО от друга страна, хората, кото работят и трябва да обучават, също трябва да се адаптират с промяната, с новия човек, да го поопознаят и да започнат да го онбордват. За новия човек и новата му работа е топ промяна и идва с големите очаквания, а за работещите във фирмата е поредния нов, когото трябва да обучават и на чиито въпроси ще трябва да отговарят. Сблъсък на интереси. Аз лично на новите колеги зачислявам ментор, който също така е оценяван за напредъка на новия човек. Освен това се опитвам и да управлявам очакванията на двете страни - на екипа, че трябва да са търпеливи докато новият човек навлезе и на новия човек - че трябва да се съобразява със статуквото, а не да тръгва да прави революции от ден едно и да налага правила. Засега мисля, че работи, ама като нищо утре някой ще каже, че и нашата среда е токсична.

Защото когато бюджетът за нов човек е нисък, не можеш да си позволиш да наемеш най-доброто на пазара, а само това, което можеш да си позволиш. С други думи, гледаш да е горе-долу читав човекът, който ще ти приеме офертата. Както казват моите колеги от Подбор - "стига ни да е адекватен човек."

Здравейте, знаете ли колко време отнема на фирми като Каргил да отговорят (положително или отрицателно) след второ проведено интервю за позиция? Казаха, че ще пишат дори ако не станат нещата, но мина 1 седмица и нищо.., да се отказвам ли да чакам?

Какво ти казаха на интервюто като срок? Аз винаги питам, но обикновено 2 седмици е разумен срок за отговор. Не знаеш кой мениджър е отпуска или дали не изчакват някой кандидат за второ интервю.

Казаха до 2 седмици, но нещата се случваха доста бързо като време до второто интервю.

Това не трябва да те води, щом за казали две седмици - дай им две седмици. Може наистина да чакат някой и нагоре да стават по-бавно нещата.

Привет работещи хора, преди време писах за токсичната си шефка, ами разделихме се в понеделник. Слушах наскоро един подкаст за нарцистичните личности като шефове и открих доста неща в гореспоменатата. След като ме изкара некадърна и с его, тъй като не треперя като трепетлика при нейните изблици на ярост, реши че няма да пасна на "екипа" от стресирани същества. Една от колежките беше със стомашен вирус и цял ден се превиваше от болки, но отказа да си вземе болничен, защото я е страх!  Всяко зло за добро, в понеделник започвам на ново място, нямам големи очаквания, но поне ще си спестя нервите предколедно. Тъжно е, че зад големи имена в туризма стоят едни нещастни служители, които търпят и ходят с нежелание на работа, но това е ситуацията в този бранш..

Аз скоро четох за тихото напускане и установих, че точно така се чувствам на работното си място. Започнах с голямо желание и старание, направо си ми беше мечта да работя във фирмата, но точно шефът тотално ме демотивира и ме кара да започна отново да си търся работа. Дадох си сметка, че и колежката заради това напусна, тя ми сподели, че последната година само физически е присъствала.

Лошото е че офиса ми е на 10 минути пеша от вкъщи и ми е супер удобно, но в крайна сметка има и по-важни неща, ще търся с възможност за дистанционна работа, че децата още са ми малки и се налага да съм си вкъщи.

Минах първо и второ интервю в една малка фирма, уж много ме харесаха, щяха да ме чакат, харесала съм им, че съм била коректна към работодателя си и хоп... Съжалявам, избрахме друг!
Лошо няма, де. Просто много се бях настроила, че ще се махам от сегашната работа.
Пуснала съм около 10 CV - та, обадили са ми се само от едно място. А обявите рязко намаляха.

Коя е тази малка фирма дето изисква по две интервюта?

Не знам малка ли е всъщност. Оперира в два града, с около 50-60 служителя.