Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103

Аз работех на такова място, на което работното време нямаше значение. Стига, разбира се, да се появяваш за срещите си навреме. Никой на никого не гледаше в паничката дали си дошъл късно пък си тръгнал рано. Работа имаше за целия китайски народ и реално нямаш друг избор освен да си доработиш пък по кое време сам си решаваш. Гледа се работата да е свършена, сроковете спазени и срещите проведени.

За съжаление на следващите ми работни места не е така - много се гледа начало и край, постоянно се обсъжда от колеги, постоянно се пита за разрешение пък може и цупене да получиш, има отчитане кога си влязъл и излязъл.

От всички фирми най-продуктивна беше фирмата, която не следеше работното време, хората бяха ангажирани и си вършеха работата, но това е нещо, което даже няма как да обясня на новото ми работно място, ще помислят, че се шегувам нещо Трудна е адаптацията, след като си видял как може да работи успешно един модел. Но той не може да работи там, където не са узряли още хората, затова да гледат други неща, а не кой кога идва и кога си тръгва. И като няма култура на отговорност спрямо другите колеги и спрямо себе си, то тогава няма друг вариант освен да се отчита времето, за да може поне в рамките на работния ден хората да бъдат задържани да направят това, за което им се плаща.

Организацията става проблем, когато се прекалява, нали точно това коментираме. Ти не орекаляваш, аз не прекалявам, но някой прекалява и иначе стройната организация рязко се разстройва.

Да, не е лошо да ги отбелязваш, така показваш, че имаш потенциал да растеш, вместо да кюташ с години на една и съща позиция.

И аз работих в компания, в която работното време не се гледаше, стига работата да е свършена. Това означаваше няколко петъка лятото да си тръгнеш към 3-4, но за сметка на това през останалата част от годината беше нормално да оставаш до 8, нпонякога да работиш и уикенда и всичко това, разбира се, без допълнително заплащане за извънредния труд. Но беше първата ми работа по специалността ми, колегите ми бяха страхотни и научих изключитлено много. Сега със сигурност не бих се съгласила на такъв модел на работа.
Принципно, дали ще започнеш в 8 и ще работиш до 5, или в 10 и ще работиш до 7, или няма  да си вземеш обедната - ако си вършиш работата, няма съществено значение.

Солничка, ще ме прощаваш, но това са много, много грозни изказвания!
Не, организацията не куца. Много си е добра даже, на повечето места, всеки отговаря за нещо.
Случва се проблем, клиентът, може и в друга часова зона да е, си чака обратната връзка. А аз на срещата се опитвам максимално бързо да я събера и какво разбирам - Драган се е успал. Хубаво, аз ще смотолевя нещо, някак си ще изляза от ситуация. Да, ама Драган хич не му и дреме в каква ситуация е поставил екипа, Драган си иска заплатата на края на месеца и понеже сме се справили някак с 5 сърцетупа, следващият път пак ще е така. Затова и казвам - към такива тъпотии аз лично не проявявам грам толерантност. Няма фирма на света, която да дублира роли и функции. Има си работно време, което ако е упоменато се спазва, ама не мога да кажа на клиент в Япония, да зачака да му се обадя в 23 негово време, че Драган го няма.
Колкото до децата - имам две. Проявявам разбиране, но до един момент. Когато почне много да се прекалява, защото има много нагли хора, колкото и да не ви се вярва, спирам да разбирам. Не става дума за инцидентно излизане за час, става дума, че днес сме на ортодонт, утре на детски рд и трябва да се излезе по-рано, после има тържество, после незнам си кво, после детето търчи из офиса. Разбирам и съчувствам, ама нито офиса е детска площадка, нито пък аз съм длъжна да търпя крясъци, да заобикалям тичащи деца. Да, правя забележка, карам се, отивам при шефа да искам помощ за справяне, защото аз също имам таргети и крайни срокове и няма да търпя своеволия и да ми се пречи, това е.

В тая връзка днес едно, утре друго, толерирате ли вземане на чест отпуск - пр.един или два дни на всеки 3 седмици, ако на служител му се струпат лични ангажименти, невъзможни за свършване в неработно време? При нас изглежда не се толерира, уж казват да дойдем по-късно/тръгнем по-рано, за да не изостава работата. Обаче на мен ми се събраха точно такива тръгвания и закъснения и питах за отпуск, отказаха ми и после, като закъснях съгласувано, ми коментираха как доста хора били забелязали, че съм закъсняла. При всички положения предпочитам да взема отпуск, но като не се позволява, не знам какво се очаква.

Това е малко - ни така, ни така.
Защо не толерират отпуск? Служител има около 20 дни годишно, някъде дават повече. Харчиш си собствените дни, ако искаш и 2-3 дни да пуснеш за лични нужди… кой го интересува дали си в общината или в Банско на ски?

При нас стария мениджър винаги даваше да излизаме за такива нужди. Новият ни казва да си пускаме отпуска. Аз съм ок с двете.

Аз съм ок да си пускам отпуск, ако се налага да изляза, но да ги ползвам почасово. Обаче в такъв случай, ако се наложи за остана извънредно, да ми се плаща почасово.

В сегашната ми работа няма проблем да се закъснее или излезе при нужда, но и служителите работят извънредно, ако се наложи, без да се прави на въпрос.

Аз съм си ОК. ПО-добре да си пусне отпуск, да си свърши работата, а не да праща някой от негово име (когато е възможно) и тялом да е в офиса, а духом да го няма. Не става така... В зависимост от големината на отсъствията, при предварителна синхронизация, нямам против и да излиза от работа, ако задачите не страдат и не блокира никого.

При нас няма проблем - особено ако тези няколко дни отпуска не са винаги в някакви тегави моменти - примерно, начало или край на проект. То не можеш винаги да съобразяваш отпуските с работните ангажименти.

Четеш ли изобщо, когато реагираш!
Не се изказах в подкрепа на недисциплинираността, даже уточних, че в мащабите, цитирани тук не съм я виждала и ми е немислима.
Реагирах на леко крайните изказвания и свръхраздразнението от ситуации, в които децата биха че чули на среща, майка би се извинила, че детето й е болно и за минути трябва да се мютне и т.н.
Но и не знам кой в какви крайности е виждал да стигат колеги, де.
Не разбрах кое е грозното баш на изказванията, при положение, че подкрепям това което казваш, че всеки трябва на работа да си гони работата.

За честото вземане на по един ден отпуска и при мен е така и дано не ми го направят на проблем, засега ме търпят. Работя извън града, не съм шофьор, а да си ползваш почасово отпуската не е прието. Да си отработиш два часа, ако закъснееш -също. Излизане за лични цели, без да пускаш отпуска се допуска по-скоро като изключение, аз лично за 8 месеца съм ползвала веднъж час и половина за лекар и веднъж закъснях, защото пътя беше затворен заради катастрофа. Когато не е нещо жизненоважно предпочитам да си ползвам ден от собствената си отпуска в по-ненатоварени периоди в работата.

Да, толерира се. Аз обикновено си взимам ден и си върша по няколко ангажимента. Биха ме пуснали и разцепено за по- малко. Днес едно, пък отработвам, после друго и т.н., но на мен самата се оказва, че ми е некомфортно. Предпочитам да ми е спокойно и да съм си официално отпуска.

По повод на свободното време: разполагате с половин свободен ден, без събота и неделя, нищо че някой си търси обгрижване от сутринта до вечерта всеки ден, че със стандартно работно време няма кой да обхване и вечер вечерята, измиването и сменянето на памперса на бабата. И няма почивни дни и отпуск, каквото се полагат по договор.


"Търсим гледачка за гледане на възрастна жена в Сливен, до окръжна болница.
Договор към социални грижи с платена здравна и социална осигуровка.Заплата чисто 1070 лв + надбавки = 1350 лв. Работа шест часа на ден, от които четири часа до обед и два часа от18 до 20 часа. Тоест, ращполагате с половин свободен ден. Почивен ден, затова няма. "

На тези да им кандидатстваш с цитат за почивките.