Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103

При договорите за лични и социални асистенти, събота и неделя и официалните празници са почивни дни. Тия търсят някоя будала да им гледа близкия всеки ден.Имат си и отпуска и болнични си ползват.

Имат, разбира се. Тук има такива, които са на 2-4 часа при различни хора, някои хора нямат право на асистент за цял ден, и асистентите си пишат и времето за път в дневника между различните пациенти като работно. Т.е. не ходят по 2 часа при четирима, ами общо са 8 часа с пътя.

Не са крайни. За да се реагира така се е минало през множество молби, тактични намеци, идеи за справяне.
Голяма част от ситуациите са - ти му подадеш пръст, то ти захапва ръката.
Част от лично преживени ситуации:
Колега от друга локация, 4 деца се бият в бекграунд и пищят все едно някой го коли. Колегата грам не му пука, обаче всички ние не можем изобщо да следим какво се случва. След 6-тата такава среща, директно го изгонихме.

Още преди ковид, лятна ваканция. Една колежка прецени, че понеже не ѝ се плаща занималня, ще води дъщеря си в офиса, била е на 5-6 години тогава. Шефът е душа човек, каза ОК, докато се намери решение. Седмица 1 - майката си правеше нещо, детето барабани по вратата, защото искало да отиде до тоалетна, колега му отворил, завел го до тоалетната, ама на връщане - няма карта, защото вратата се заключва и това дете с всички сили думка по вратата и крещи в коридора. Станах и му отворих, то не е виновно, майка му дойде хилеща се, че се чудила къде е.
След 5 мин влизам в кол с клиент - същото това дете започна да играе на топка на вратата на залата, пищеше все едно, че някой го коли, и от единия край на опън спейса до другия се засилваше и тичаше. Позна - майката не реагира, само се смееше, че е малко палавка. Никой не можеше да работи, а клиентът ми ме пишате къде съм и не съм ли в офиса, какви са тия деца. Към 15 часа майката каза, че си тръгва, защото на детето много му идва, нищо, че беше дошла към 10, защото то се е успало. В 16 вече бях при шефа ни с молба за решение, защото аз така не мога да работя.

Друг случай - колежка се връща след майчинство, онбордваме я в ковид. Съобразила съм се максимално с дневния режим на детето ѝ, макар че не трябва, използвам времето на следобедния сън за обучение, не я гоня, когато смогне през деня. Включва се тя, топки летят по монитора и вместо да се извини, се казва следното: ох, той малкия се събуди по-рано и иска да играем на топка. Сега не мога, дай да преместим срещата към 19:30, тогава ще ми е по-удобно. Преместих ли срещата - естествено, че не. Едно, че моят работен ден по график трябва да приключи в 18, и второ - в рамките на работното време - хайде с прекъснвания, очаквам да си е на компа.

Ти говориш, че някой се мютнал за малко, това никой не го вдига изобщо на въпрос, или че малко дете не видяло, че мама е в среща. Ако мама го озапти за минутка - даже се забавляваме с малчовците, ама всичко има граници.

Не харесвам лигави деца. А още по- малко харесвам родителите им с гореописаното поведение над нещата.

Слънчезара, описаните ситуации наистина са екстремни. На мен нервите не биха ми издържали. Случвало се е колеги (и то на различни работни места) да си водят децата в офиса, но те винаги са се държали добре.

Имам въпрос относно едни обяви в Linkedin, дали някой има поглед дали си струва да се кандидатства. Става въпрос за позиции като Ads Quality Rater, Data Annotator и под. Подходящи са за допълнителна работа, на свободна практика са, към чуждестранни компании. И тук идва питането ми - при евентуално сътрудничество, мисля, че изискват сключване на някакъв договор. Компаниите не са скам, но мен ме притеснява изпращането на лични данни, подпис и т.н.

В офиса биха могли да стоят по-големи деца и то, ако не пречат и не е натоварен период.  Малки деца, на които трябва да им се обръща внимание или са много диви....ами, да си търсят вариант родителите  - градина, частна школа, гледачка. Не може дете да вдига офиса на нокти.

При нас е забранено да се влиза без бадж. Така ще деца никой никога не води вътре.

На какво основание му прекратихте договора? Не се заяждам.

При нас колеги са водили деца инцидентно - дори имаме 3 колежки, които имат деца на сходна възраст и лятото се разбират веднъж след края на учебната година и веднъж - преди началото на следващата, да ги доведат в офиса. Децата са по-големички, занимават си се сами в кухнята най-често, където хората не работят. През 85% от времето не са изобщо в оупън спейса. Но това са големи деца, в училище, разбират от дума, занимават се сами. Сега като се замислям, освен тях и някакви мноого инцидентни случаи (примерно, колежка работи до обяд, после е отпуска, за да заведе детето на ортодонт, който е до офиса), не се сещам да е имало нещо фрапантно. Малки деца никой не е водил - разбира се, чували сме ги по колове, особено по време на пандемията, но пак не е било нещо фрапантно. Имали сме само един такъв много брутален случай - колега (не този, от когото се оплаквам) води кол и се чува как бебето му плаче супер истерично, но той невъзмутимо си говори - всички го чуваха, та чак клиентката предложи да спрем срещата, за да отиде колегата да успокои бебето. Оказа се,  че гласовитата госпожица е в другата стая с майка си, а на колегата шумоизолацията на микрофона е отишла по дяволите. Смени слушалките и вече не чувахме бебето - как е работил, само той си знае, но е факт, че работи като звяр (сега има второ дете и признава, че изобщо не го чува - такъв тренинг има от каката ).

Не съм казвала, че сме му прекратили договора, а че го махнахме от срещите и спряхме да го каним.

Нарциса, по въпроса с ни отпуск, ни възможност да си свършиш инцидентната работа тихо ще подшушна, че хората се разболяваме понякога. При такива условия това заслужават.
И за протокола да споделя, че за 8 месеца и нещо не бях излизала нито ден в болничен и не защото не съм била болна.

А това не е ли по-скоро бонус за него? 🙂 Знаейки ползата от много от срещите в корпоративния свят, не бих се изненадал ако е така.

Да ти кажа честно, не мога да преценя. Ние се погрижихме за собствените си тъпанчета, а добруването на колегата ми беше на по-заден план.
В тези срещи по-скоро не му беше плюс, защото имаше доста мениджъри, той искаше да е по-видим и изведнъж спряха да го виждат, ако ме разбираш

Как бихте си обяснили следната ситуация - минавате интервю с трима мениджъри, на което са ви питали всички възможни въпроси на света. И след 3 седмици ви отговарят, че са намерили по-добър кандидат и ще запазят CV-то за позиции, които отговарят на вашия skillset (отговарям на 90% от изискванията и имам 5 години опит). И в същия момент виждате, че репостват обявата същия ден и тя си стои и до ден днешен.
Ако им бях скъп - предполагам още на HR интервюто щяха да кажат  и нямаше да мина на следващ етап.

Звучи ми, като учтиво да са те отрязали.