За благотворителността

Особено при жените, които дават кръв често може да се получат изненади.
Другите  притеснения - за ръцете, с които работим са напълно неоснователни и че някъде ще стоят изследвания - те са точно за тези заболявания, при които кръвта не трябва са ще ползва от друг човек.
И тогава със сигурност кръводарителя се уведомява, че е болен.
В 21-ви век сме.

Дарявам от 6 години в кампанията плюшено мече. Избирам си най - често домове за деца.
Не съм дарявала кръв до сега, но бих го направила за близък. Не се страхувам от процедурата.
Заедно с кампанията плюшено мече, всяка година подарявам подаръци на близките си и колегите си, като ги закупувам от магазина с кауза на Карин дом.
На българката Коледа също отделям определена сума.
Като цяло не съм склонна да помагам на т.нар "пройдохи", но ми се е случвало да давам пари на улицата, на просяци, музиканти.
Винаги съм склонна също да помогна в някакви неочаквани ситуации - примерно в автобус или магазин. Последната такава случка беше много необичайна, с едни деца, на една Вендинг машина. Аз вземах солети на  сина ми, а те започнаха да театралничат как нямат пари  и не им достигат 2 левчета. Бяха големи сладури и им дадох, после поискаха още едно две. Дадох на всички и всичко беше наред......докато не се оказа, че децата били от някаква частна занималня и докато учителката им си говори по телефона, те си взеха разни лакомства. В последствие тази госпожа откачи. Започна да крещи, каква съм била аз да им давам пари, те били на училище, не можело да ядат и да купуват каквото искат. Абе.....стана такава патардия, че съжалих.....

Кръводаряването е безболезнено.
По време и след.
Циганите продават кръв, защото очевидно има достатъчно хора, които са отчаяни.
Отчаяни, защото близките им са в нужда.
И всеки си решава проблема.
Затова и проблема съществува, защото всеки се оправя както може.

Дълги години дарявах кръв редовно, за съжаление, от няколко години приемам лекарство, което не позволява.
Това е най-смисленото нещо според мен, но няма традиции.
ВЛ, с бътерфлай няма как да даряваш кръв.

Доброволец съм в Ла Лече Лига, организация, помагаща с информация и подкрепа за кърмене, от над 20 години, дарявам време и умения. Дарявам кръв почти редовно от 27 години; преди гледах да е 2х годишно, сега е малко като се сетя, та веднъж на година най-много. Дарявам дрехи и вещи с благотворителна цел. Когато имам възможност, дарявам малки суми на каузи или кампании, които по някакъв начин ми въздействат, но подбирам. Никога не съм дарявала на българската Коледа, например, защото намирам за супер обиден начинът, по който държавата е дезертирала от задълженията си, но насърчава активно гражданите да я заместят. Не се ангажирам с кампании по улиците, хора, обикалящи с лифлети за каузи и т.н., защото не им се доверявам. Последно пуснах онзи ден малка сума за "Бъди коледното чудо за баба и дядо в Северозапада", кампанията набира средства или продукти за възрастни хора в СЗ, още един пример за изоставени от държавата хора.
Да, чувствам вина, когато не мога да даря, защото си давам сметка, че има много хора, които са в по-неизгодна житейска ситуация, по каквато и да е причина.

Не е вярно това! И е крайно време виновният медицински персонал не само да бъде упрекван за небрежността и безхаберието, а дори наказван! Защото именно това проваля кръводаряването! Хората не желаят неприятности. Достатъчно други си имат. Идеята е добра, но е опорочена.

Сега магазините Фантастико пак са започнали някаква дарителска кампания, като се обръщат към всеки клиент с въпроса дали желае да даде 1лев. Вместо да сложат касички и всеки да пуска, колкото пожелае.....
Критикувах ги и миналата, и тази година. От обясненията им излезе, че нямат доверие на своя персонал!

Така излиза, че на мен са се падали от най-кадърните хора.
Никога проблем с вената, постоянно стоят и те гледат, през няколко минути те питат как се чувстваш, обясняват ти да седнеш внимателно, в никакъв случай да не ставаш рязко, след колко часа да махнеш превръзка от ръката и защо, какво да ядеш и пиеш, ако пушиш кога може.
Все си мислех, че в този живот нямам късмет, а то не било така, щом съм попаднала на стадо от еднорози в кръвните центрове.

Зависи все пак и от вената.
Моите са относително кекави, но при вземане на кръв ми се е случвало да остане както голяма синина, така и миниатюрна точка само от убождането. Като последният път с точката беше в ден, в който вакуумчетата за кардиограмата ми направиха синини, та не е било до благоприятно моментно състояние.

Сега, и до мрънкалшина си е, де.

Аз на пет години получих психологическа травма при вземане на венозна кръв, хем позната лаборантка ми я взема. Вените ми са дълбоки и тя на сляпо три пъти ме боде, на двете ръце, за да може да вземе кръв. С иглите от 70-те години на миналия век!  Преодолях травмата сигурно 20+ години по-късно, но и до ден днешен малцина са тези, които успяват да хванат вена без да ме правят на игленик, съответно ми вземат кръв от вената до китката.

А, да, ако има разлика в разположението на вените, може и оттам да идва отчасти подуването и посиняването. Аз не съм имала проблем с намирането на вена.

Дарявам редовно, предимно вещи, понякога пари. Преглеждам платформа за каузи и гледам къде бих могла да бъда полезна.
Преди години имах играчки от децата ми, моя колежка ме пита къде би могла да дари играчки от децата си и понеже точно тогава нямаше активна кампания, се обадих в отдел "Образование" в нашия град, после още десетина колежки се включиха и занесохме към 12 чувалчета с играчки и книжки за детските градини по селата в нашата община. Пожелаха да ни снимат, но отказахме.
Съжалявам, че не ставам за дарител на кръв и стволови клетки, защото целият ми биологичен материал е скапан.
Виждала съм дарени от мен неща в сайтове за продажба. Неприятно е да видиш, че са те хванали за шаран, но това не ме спира.
Напоследък се занимавам с разпространение на цветя.
Предстои ми да намеря къде в града ми има активна точка за събиране на жълти стотинки - имаме много и ще агитирам колегите също да си изпразнят портфейлите. Харесва ми как се ентусиазират  - миналата година събирах шапки и ръкавици. Една колежка беше обръскала половината си рода и гордо стовари пред мен две пълни торби.
Сега пак питат какво ще събираме тази година, но поради здравословни проблеми още не съм намерила кауза, в която да ги включа.
Книги съм събирала, капачки, храни, какво ли не. Интериорни врати, дрехи, уреди, посуда.
Веднъж направих нещо като кампания за бебешки дрешки и памперси за жена, избягала от домашно насилие. Изрично написах, че не събирам пари. Доста хора обаче пожелаха да се включат с пари и с разрешение на жената им дадох нейните координати.
Имаме един верен Илийчо на село, който идва при нужда да помага в поддръжката на двора. Той взема всичко вече излишно за нас и разпределя към семейството си и махалата. В контейнерите за дрехи рядко нося, защото повече ми харесва мисълта, че Илийчо и семейството му ще имат по-голяма полза.

За кръводаряване с какекави  вени - директно пожелават приятен ден и си тръгвате без да дарите.
Поне аз където давам е така, връщали са приятел, с който бяхме заедно.
Най-малкото за себе си мислят, ако не вярвате, че мислят за този, който и дошъл при тях.

Събирам капачки за КБ, ходя и на кампаниите, чувствам се полезна. Събирам шишета и ги смачквам максимално, дарявам цели 120 литрови чували с шишета за ДГ. Събирам и кенчета за КБ. Купувам храна за котките в квартала, всички котки ме познават. Също така с корите на хляба храня гълъбчетата и врабчетата в града. Пари не давам на никого. Старите дрехи, които могат да се носят, оставям в контейнерите за дрехи.

Много исках да стана потенциален донор на костен мозък, но в лабораторията не им се занимаваше и така си и остана. Кръв мисля, че не мога да дарявам, имам нисък хемогобин. Бих искала в бъдеще да даря яйцеклетки, дано ми се получи.

В живота важни са делата, не "изказванията".

В моя живот изказванията са обвързани с делата.

Другото е лалалайстване.
И популизъм.