- Публикувана: 23 ноем. 2025, 20:14 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2026, 01:14 ч.
🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 2
И аз благодаря за превода, Алекс! 
Да, нещо друго ще измислят за зануляването на Шериф. Някъде четох, че ще ни мъчат с развода още няколко серии. Може би Есме няма да се разведе, а просто Шериф ще бъде убит. Не се знае от кого, но не вярвам да е Адил.
Време е за нов основен антагонист.
Мелина е само в резервите на злия отбор, очаквам друг, може и третият син. А и трябва да продължи някак историята- няма да държат Есме и Адил безкрайно разделени, значи някаква друга тема на противопоставяне ще се появи.
Обаче Адил, хитряга- кара Есме да ревнува и то от стар враг.
Сватбата най-вероятно ще бъде прекъсната, четох в мрежата, че може от полицията. А Севджан предполагам го е принудила с истината за Елени.
Нещо си мисля- а може би Адил ще се промени като научи за Елени. Всички си мислят, че ще полудее и ще изгори всичко в буквален и преносен смисъл, но може да стане обратното. Това щастие, което не е очаквал, да стане толкова безценно за него, че да усмири пламъка на отмъщението. Кой знае... И вече ще има реални основания да не оставя Елени без баща.
Неслучайно го показват как скърби на гроба, неслучайни бяха и думите на Есме, че ще тъгуват за него и той попита кой. Като осъзнае щастието си може сам да поиска да не го разрушава. Защо да не ни поднесат неочаквано решение.
Което не значи, че престъпниците продавачи на деца не трябва да бъдат наказани. Ето тук да влезе прокурорката.
Да, нещо друго ще измислят за зануляването на Шериф. Някъде четох, че ще ни мъчат с развода още няколко серии. Може би Есме няма да се разведе, а просто Шериф ще бъде убит. Не се знае от кого, но не вярвам да е Адил.
Време е за нов основен антагонист.
Мелина е само в резервите на злия отбор, очаквам друг, може и третият син. А и трябва да продължи някак историята- няма да държат Есме и Адил безкрайно разделени, значи някаква друга тема на противопоставяне ще се появи.Обаче Адил, хитряга- кара Есме да ревнува и то от стар враг.
Сватбата най-вероятно ще бъде прекъсната, четох в мрежата, че може от полицията. А Севджан предполагам го е принудила с истината за Елени.
Нещо си мисля- а може би Адил ще се промени като научи за Елени. Всички си мислят, че ще полудее и ще изгори всичко в буквален и преносен смисъл, но може да стане обратното. Това щастие, което не е очаквал, да стане толкова безценно за него, че да усмири пламъка на отмъщението. Кой знае... И вече ще има реални основания да не оставя Елени без баща.
Неслучайно го показват как скърби на гроба, неслучайни бяха и думите на Есме, че ще тъгуват за него и той попита кой. Като осъзнае щастието си може сам да поиска да не го разрушава. Защо да не ни поднесат неочаквано решение.
Което не значи, че престъпниците продавачи на деца не трябва да бъдат наказани. Ето тук да влезе прокурорката.
Мерси за фрага и превода!
Още напрежение донесе, както и нови въпроси. Нещо няма да е така, както ни го показват, някой неща няма да се случат, но кои - сватбата, развода, стрелбата?
Мисля си обаче, сега Адил се бори за Есме, но като разбере, че тя е скрила от него истината за Елени, как ще се сдобряват после.
Още напрежение донесе, както и нови въпроси. Нещо няма да е така, както ни го показват, някой неща няма да се случат, но кои - сватбата, развода, стрелбата?
Мисля си обаче, сега Адил се бори за Есме, но като разбере, че тя е скрила от него истината за Елени, как ще се сдобряват после.
Бурак Йорюк като Оруч Фуртуна в „Taşacak Bu Deniz“ Епизод 11: „Highway to Hell“ (Пътят към ада),
написан от Младия вълк.
Има моменти в разказването на истории, когато един герой престава да бъде определян от това, което прави, и започва да бъде определян от това, което отказва да види. Епизод 11 на „Taşacak Bu Deniz“ е такъв момент за Оруч Фуртуна. Досега той съществуваше в колективното въображение като една от моралните котви на сериала: почтен, сдържан, верен и тихо принципен. Той е човекът, който не вика, не удря пръв, не се предава на яростта. Но Епизод 11 нежно, почти жестоко, разкрива цената на тази поза. Не защото мирът е фалшива цел, а защото мирът, преследван без разплата, се превръща в друга форма на господство.
Призмата, през която подхождам към този епизод, е по-скоро лична, отколкото текстова, заимствана не за да декодира разказа, а за да разпита собствения си отговор на него. „Highway to Hell“, толкова често неразбрана като химн на разрухата, винаги ме е впечатлявала като нещо съвсем различно: утвърждаване на индивидуалността, изковано от изтощение. Това е песен за избора на собствен път, когато компромисът започва да се усеща като заличаване. Тази чувствителност - предизвикателна, уморена, упорито жива - витае около Оруч в Епизод 11, не като саундтрак, а като контрапункт. Защото, за разлика от разказвача на песента, Оруч не е готов да поеме цената на своите избори. Той иска свободата на моралната сигурност, без да признава насилието, което тя тихо поражда.
Оруч е оформен преди всичко от загубата. Момче, израснало без баща, то рано научава, че хаосът идва без предупреждение и че оцеляването изисква дисциплина. Неговата вяра, неговото самообладание, неговото настояване за ред не са добродетели, култивирани в комфорт; те са защити, изковани в травма. Това го прави толкова завладяващ и толкова опасен за самия него. Той не търси власт заради самата нея. Той търси край на разрушението. Но травмата не учи на нюанси. Тя учи на бдителност. А бдителността, когато не бъде изследвана, се втвърдява в абсолютизъм.
В Епизод 11, мирогледът на Оруч става болезнено ясен. Той вижда Адил и Шериф не като мъже, оформени от различни морални икономики, а като еквивалентни заплахи за мира. И двамата нарушават реда. И двамата провокират насилие. И двамата трябва да бъдат неутрализирани. На пръв поглед тази логика изглежда разумна - почти възхитителна. Тя отхвърля отмъщението, отказва кръвопролитията и възлага вярата си на институциите, а не на юмруците. И все пак тази симетрия е точно мястото, където Оруч се колебае. Като изравнява моралното разграничение, той бърка контрола със справедливостта. Той вярва, че ако всички бъдат сдържани, ще последва хармония. Това, което не отчита, е асиметрията на вредата.
Мирът, както си го представя Оруч, е процедурен. Може да се постигне чрез арести, споразумения и мълчание. Но мирът, както настоява сериалът, е също емоционален и исторически. Той изисква признание. Изисква страданието да бъде назовано. Отказвайки да прави разлика между насилието на Адил и насилието, извършено спрямо Адил, Оруч заличава самия контекст, който придава значение на справедливостта. Това не е неутралност; това е морална мързел, прикрита като баланс.
Най-показателните моменти от историята на Оруч не са конфронтациите му с мъжете, а мълчанието му с жените. Взаимодействието му с Есме кристализира този провал. Когато признава, че не може да скърби за факта, че Елени не я нарича „майка“ или Адил „баща“, той разкрива йерархията, която управлява неговото състрадание. Скръбта му има граници. Емпатията му има граници. Това, което се крие отвъд тях - откраднатите години на Есме, принудителната ѝ раздяла, заличените ѝ избори, остава абстрактно за него, нещо достойно за съжаление, но неудобно.
Тук се пропуква невинността на Оруч. Той не е извършил първородния грях, но е наследил неговите ползи и е пазил скритостта му. Съществува изкушение, особено при герои като Оруч, да се извини това с поколенческа дистанция. Той беше дете. Не знаеше. Не избираше. Но моралната зрялост започва не с невинността, а с отговорност. А отговорността е ретроактивна. Тя не пита какво си направил, а какво продължаваш да защитаваш. Трагедията на Оруч не е, че иска да спести наказание на семейството си; а че иска опрощение без изповед. Той иска да продължи напред, без никога да се обърне напълно.
Дори Ширин, обременена от възрастта и паметта, разбира това, с което Оруч все още не може да се изправи. Умората ѝ не е малодушие; тя е признание. Тя вижда Елени, застанала между Адил и Есме, и разбира, че тази картина не е случайност на съдбата, а неизбежен резултат от избори, наслоени върху лъжи. Оруч, за разлика от него, все още вярва, че ако той лично остане чист, структурата около него може да остане непокътната. Той все още не разбира, че структурите, изградени върху отричане, в крайна сметка се сриват навътре.
Тази неспособност да се сдържат противоречията е това, което придава на моралната позиция на Оруч нейната тиха насилственост. Той иска мир, но го иска при свои условия. Иска да сложи край на враждата, без да признае ролята на семейството си в поддържането ѝ. Иска да дисциплинира хаоса, без да се вслушва в неговите корени. По този начин той повтаря самата логика, на която твърди, че се противопоставя: убеждението, че редът е по-важен от истината. Това убеждение, исторически погледнато, никога не е довело до нищо добро.
следва продължение
написан от Младия вълк.
Има моменти в разказването на истории, когато един герой престава да бъде определян от това, което прави, и започва да бъде определян от това, което отказва да види. Епизод 11 на „Taşacak Bu Deniz“ е такъв момент за Оруч Фуртуна. Досега той съществуваше в колективното въображение като една от моралните котви на сериала: почтен, сдържан, верен и тихо принципен. Той е човекът, който не вика, не удря пръв, не се предава на яростта. Но Епизод 11 нежно, почти жестоко, разкрива цената на тази поза. Не защото мирът е фалшива цел, а защото мирът, преследван без разплата, се превръща в друга форма на господство.
Призмата, през която подхождам към този епизод, е по-скоро лична, отколкото текстова, заимствана не за да декодира разказа, а за да разпита собствения си отговор на него. „Highway to Hell“, толкова често неразбрана като химн на разрухата, винаги ме е впечатлявала като нещо съвсем различно: утвърждаване на индивидуалността, изковано от изтощение. Това е песен за избора на собствен път, когато компромисът започва да се усеща като заличаване. Тази чувствителност - предизвикателна, уморена, упорито жива - витае около Оруч в Епизод 11, не като саундтрак, а като контрапункт. Защото, за разлика от разказвача на песента, Оруч не е готов да поеме цената на своите избори. Той иска свободата на моралната сигурност, без да признава насилието, което тя тихо поражда.
Оруч е оформен преди всичко от загубата. Момче, израснало без баща, то рано научава, че хаосът идва без предупреждение и че оцеляването изисква дисциплина. Неговата вяра, неговото самообладание, неговото настояване за ред не са добродетели, култивирани в комфорт; те са защити, изковани в травма. Това го прави толкова завладяващ и толкова опасен за самия него. Той не търси власт заради самата нея. Той търси край на разрушението. Но травмата не учи на нюанси. Тя учи на бдителност. А бдителността, когато не бъде изследвана, се втвърдява в абсолютизъм.
В Епизод 11, мирогледът на Оруч става болезнено ясен. Той вижда Адил и Шериф не като мъже, оформени от различни морални икономики, а като еквивалентни заплахи за мира. И двамата нарушават реда. И двамата провокират насилие. И двамата трябва да бъдат неутрализирани. На пръв поглед тази логика изглежда разумна - почти възхитителна. Тя отхвърля отмъщението, отказва кръвопролитията и възлага вярата си на институциите, а не на юмруците. И все пак тази симетрия е точно мястото, където Оруч се колебае. Като изравнява моралното разграничение, той бърка контрола със справедливостта. Той вярва, че ако всички бъдат сдържани, ще последва хармония. Това, което не отчита, е асиметрията на вредата.
Мирът, както си го представя Оруч, е процедурен. Може да се постигне чрез арести, споразумения и мълчание. Но мирът, както настоява сериалът, е също емоционален и исторически. Той изисква признание. Изисква страданието да бъде назовано. Отказвайки да прави разлика между насилието на Адил и насилието, извършено спрямо Адил, Оруч заличава самия контекст, който придава значение на справедливостта. Това не е неутралност; това е морална мързел, прикрита като баланс.
Най-показателните моменти от историята на Оруч не са конфронтациите му с мъжете, а мълчанието му с жените. Взаимодействието му с Есме кристализира този провал. Когато признава, че не може да скърби за факта, че Елени не я нарича „майка“ или Адил „баща“, той разкрива йерархията, която управлява неговото състрадание. Скръбта му има граници. Емпатията му има граници. Това, което се крие отвъд тях - откраднатите години на Есме, принудителната ѝ раздяла, заличените ѝ избори, остава абстрактно за него, нещо достойно за съжаление, но неудобно.
Тук се пропуква невинността на Оруч. Той не е извършил първородния грях, но е наследил неговите ползи и е пазил скритостта му. Съществува изкушение, особено при герои като Оруч, да се извини това с поколенческа дистанция. Той беше дете. Не знаеше. Не избираше. Но моралната зрялост започва не с невинността, а с отговорност. А отговорността е ретроактивна. Тя не пита какво си направил, а какво продължаваш да защитаваш. Трагедията на Оруч не е, че иска да спести наказание на семейството си; а че иска опрощение без изповед. Той иска да продължи напред, без никога да се обърне напълно.
Дори Ширин, обременена от възрастта и паметта, разбира това, с което Оруч все още не може да се изправи. Умората ѝ не е малодушие; тя е признание. Тя вижда Елени, застанала между Адил и Есме, и разбира, че тази картина не е случайност на съдбата, а неизбежен резултат от избори, наслоени върху лъжи. Оруч, за разлика от него, все още вярва, че ако той лично остане чист, структурата около него може да остане непокътната. Той все още не разбира, че структурите, изградени върху отричане, в крайна сметка се сриват навътре.
Тази неспособност да се сдържат противоречията е това, което придава на моралната позиция на Оруч нейната тиха насилственост. Той иска мир, но го иска при свои условия. Иска да сложи край на враждата, без да признае ролята на семейството си в поддържането ѝ. Иска да дисциплинира хаоса, без да се вслушва в неговите корени. По този начин той повтаря самата логика, на която твърди, че се противопоставя: убеждението, че редът е по-важен от истината. Това убеждение, исторически погледнато, никога не е довело до нищо добро.
следва продължение
Аз някакси не съм съгласна с написаното от Младият вълк.Оруч не иска чичо му да остане ненаказан,напротив.Но,докато Адил решава проблема с физическа разправа която,както виждаме не печели и не води до нищо добро то Оруч иска да отстрани,т.е.,да укроти положението,което ескалира все повече и повече.
Нима и Адил и Оруч не се борят за семействата си?
Защо на единия да е простено,а на другия не?
Дори и Елени,със собствена саможертва искаше да спре това безумие
Нито един що годе нормален мъж не би стоял и не би гледал как взривяват дома му и как прогонват семейството му от родните места
Грешката му е че не се съюзи с Кочари,но и това ще стане,след като осъзнае,че още е млад и слаб
Най-много в него ми хареса саможертвата му,в името на честта ,въпреки любовта
Рядко се намират такива хора
П.с.Уби ме словосъчетанието "нежно,но почти жестоко" в описаното от Младият вълк...Може да е от превода....но е пълен абсурд
Нима и Адил и Оруч не се борят за семействата си?
Защо на единия да е простено,а на другия не?
Дори и Елени,със собствена саможертва искаше да спре това безумие
Нито един що годе нормален мъж не би стоял и не би гледал как взривяват дома му и как прогонват семейството му от родните места
Грешката му е че не се съюзи с Кочари,но и това ще стане,след като осъзнае,че още е млад и слаб
Най-много в него ми хареса саможертвата му,в името на честта ,въпреки любовта
Рядко се намират такива хора
П.с.Уби ме словосъчетанието "нежно,но почти жестоко" в описаното от Младият вълк...Може да е от превода....но е пълен абсурд
Напълно съм съгласна с VAL. Още вчера като се отвори дискусия за Оруч щях да пиша, но се отплеснах, излезе фрага, смени се темата и реших, че му е дошло времето.
Назад пишеше, че на Оруч не му се получава да бъде глава на рода. И това е така не защото му липсва смелост или възможност, а защото не е авторитарен тип. Искаше да договори мир с Адил, не защото го е страх, а защото знае, че с преговори може да постигне повече от колкото с противопоставяне. Всяко едно споразумение е по-добро от нескончаема битка. Съвсем не е случаен и изборът му на професия - възможно най-хуманната - лекар. Хубав и многопластов образ, който може да бъде обичан и мразен, според зависи от ситуацията и решенията, които взима. Уважавам решението му да се постави в ролята на „омразния тип” за да може Елени да не страда от любов по него - „Ето ти още една причина да мразиш Оруч Фъртуна” ѝ каза като се разбра, че той е викнал полицията. Въобще смятам, че Оруч тепърва ще търпи развитие, а подозирам че романсът му с Елени ще остане даже за втори сезон. Сега ще наблягат на историята на Есме и Адил.
Назад пишеше, че на Оруч не му се получава да бъде глава на рода. И това е така не защото му липсва смелост или възможност, а защото не е авторитарен тип. Искаше да договори мир с Адил, не защото го е страх, а защото знае, че с преговори може да постигне повече от колкото с противопоставяне. Всяко едно споразумение е по-добро от нескончаема битка. Съвсем не е случаен и изборът му на професия - възможно най-хуманната - лекар. Хубав и многопластов образ, който може да бъде обичан и мразен, според зависи от ситуацията и решенията, които взима. Уважавам решението му да се постави в ролята на „омразния тип” за да може Елени да не страда от любов по него - „Ето ти още една причина да мразиш Оруч Фъртуна” ѝ каза като се разбра, че той е викнал полицията. Въобще смятам, че Оруч тепърва ще търпи развитие, а подозирам че романсът му с Елени ще остане даже за втори сезон. Сега ще наблягат на историята на Есме и Адил.
продължение на статията на Младия Вълк
Никъде това напрежение не е по-опустошително, отколкото в отношенията на Оруч с Елени. В тази история любовта не е убежище; тя е конфронтация. Да обичаш Елени открито би изисквало Оруч да поеме пълната морална тежест на това, което е било сторено на семейството ѝ – не като посредник, не като неутрална страна, а като някой, чийто живот е оформен от страданието им. Той не може да направи това, без да разплете чувството си за себе си. Затова той преосмисля дистанцията като добродетел. Той нарича отдръпването отговорност. Той бърка сдържаността с праведността.
Избирайки Севджан за щит, Оруч разкрива дълбочината на самопредателството си. Той не я обича и го знае. Но точно затова тя се чувства в безопасност. Да обичаш Елени би изисквало смелост. Да бъдеш със Севджан изисква само подчинение. Той се убеждава, че тъй като амбицията на Севджан е прозрачна, тъй като чувствата ѝ изглеждат предмет на обсъждане, не се причинява нищо лошо. Но това е друга илюзия. Инструментализиране Друг човек не е морален неутралитет; това е жестокост, смекчена от рационализация.
Елени, от своя страна, разбира нещо, което Оруч отказва да формулира: че безопасността без истина е просто друга форма на затвор. Оруч вярва, че я защитава, като се отдръпва, но това, което всъщност защитава, е собственото му крехко равновесие. Той иска тя да е невредима, недокосната от последиците от миналото на семейството му. Но вредата не е само физическа. Тя е емоционална, екзистенциална. Да се отрече на Елени правото на споделена любов означава да се отрече пълната ѝ личност. И по този начин Оруч повтаря същата патерналистична логика, която някога е отнела на Есме нейното право.
Ето защо сюжетната линия на Оруч звучи почти шекспировски – не защото крои планове за власт, а защото е парализиран от съвест, разминаваща се с реалността. Като принц, който знае, че кралството е гнило, но не може да се накара да назове гнилостта, той се колебае между действие и колебание, сигурност и отричане. Вярва, че като изолира проблема – Шериф тук, Адил там – може да спаси цялото. Но цялото в тази история вече е компрометирано.
Иронията е, че Оруч не греши, като отхвърля отмъщението. Не греши, като се противопоставя на кръвопролитията. Не греши, като иска край на циклите на насилие. Това, в което греши, е цената на този край. Мирът не е липса на конфликт; той е наличието на истина. Без истина мирът става насилствен. Той изисква мълчание от ранените и подчинение от живите.
Тук моят личен поглед става неизбежен. AC/DC не писаха за ада като наказание; те писаха за издръжливост. За това да вървиш напред, дори когато пътят е парещ. Това, което придава силата на тази песен, не е отричането, а притежанието. Оруч иска дестинацията без задника. Той иска хармония без излагане.
А Епизод 11 тихо настоява, че това е невъзможно. До края на епизода Оруч се оказва една от най-трагичните фигури в сериала - не защото е жесток, а защото е искрен. Неговата искреност го заслепява. Той вярва толкова дълбоко в собствената си сдържаност, че не може да види как сдържаността се превръща в съучастие. Той вярва толкова дълбоко в собствената си невинност, че не може да приеме наследена отговорност. Той вярва толкова дълбоко в мира, че отказва да признае гнева, който го предшества.
Това не е осъждане на Оруч Фуртуна. Това е елегия. Той е човек, който се опитва да живее чисто в свят, построен върху нечисти основи. Грешката му е, че не иска да избяга от този свят, а вярва, че може да го направи, без да го разрушава. Епизод 11 не ни моли да го мразим. Той ни моли да разберем цената на неговата увереност.
Защото най-опасният път не е този, който води през огън. Той е този, постлан с добри намерения, където никой не признава, че се е изгубил, докато не стане твърде късно.
Никъде това напрежение не е по-опустошително, отколкото в отношенията на Оруч с Елени. В тази история любовта не е убежище; тя е конфронтация. Да обичаш Елени открито би изисквало Оруч да поеме пълната морална тежест на това, което е било сторено на семейството ѝ – не като посредник, не като неутрална страна, а като някой, чийто живот е оформен от страданието им. Той не може да направи това, без да разплете чувството си за себе си. Затова той преосмисля дистанцията като добродетел. Той нарича отдръпването отговорност. Той бърка сдържаността с праведността.
Избирайки Севджан за щит, Оруч разкрива дълбочината на самопредателството си. Той не я обича и го знае. Но точно затова тя се чувства в безопасност. Да обичаш Елени би изисквало смелост. Да бъдеш със Севджан изисква само подчинение. Той се убеждава, че тъй като амбицията на Севджан е прозрачна, тъй като чувствата ѝ изглеждат предмет на обсъждане, не се причинява нищо лошо. Но това е друга илюзия. Инструментализиране Друг човек не е морален неутралитет; това е жестокост, смекчена от рационализация.
Елени, от своя страна, разбира нещо, което Оруч отказва да формулира: че безопасността без истина е просто друга форма на затвор. Оруч вярва, че я защитава, като се отдръпва, но това, което всъщност защитава, е собственото му крехко равновесие. Той иска тя да е невредима, недокосната от последиците от миналото на семейството му. Но вредата не е само физическа. Тя е емоционална, екзистенциална. Да се отрече на Елени правото на споделена любов означава да се отрече пълната ѝ личност. И по този начин Оруч повтаря същата патерналистична логика, която някога е отнела на Есме нейното право.
Ето защо сюжетната линия на Оруч звучи почти шекспировски – не защото крои планове за власт, а защото е парализиран от съвест, разминаваща се с реалността. Като принц, който знае, че кралството е гнило, но не може да се накара да назове гнилостта, той се колебае между действие и колебание, сигурност и отричане. Вярва, че като изолира проблема – Шериф тук, Адил там – може да спаси цялото. Но цялото в тази история вече е компрометирано.
Иронията е, че Оруч не греши, като отхвърля отмъщението. Не греши, като се противопоставя на кръвопролитията. Не греши, като иска край на циклите на насилие. Това, в което греши, е цената на този край. Мирът не е липса на конфликт; той е наличието на истина. Без истина мирът става насилствен. Той изисква мълчание от ранените и подчинение от живите.
Тук моят личен поглед става неизбежен. AC/DC не писаха за ада като наказание; те писаха за издръжливост. За това да вървиш напред, дори когато пътят е парещ. Това, което придава силата на тази песен, не е отричането, а притежанието. Оруч иска дестинацията без задника. Той иска хармония без излагане.
А Епизод 11 тихо настоява, че това е невъзможно. До края на епизода Оруч се оказва една от най-трагичните фигури в сериала - не защото е жесток, а защото е искрен. Неговата искреност го заслепява. Той вярва толкова дълбоко в собствената си сдържаност, че не може да види как сдържаността се превръща в съучастие. Той вярва толкова дълбоко в собствената си невинност, че не може да приеме наследена отговорност. Той вярва толкова дълбоко в мира, че отказва да признае гнева, който го предшества.
Това не е осъждане на Оруч Фуртуна. Това е елегия. Той е човек, който се опитва да живее чисто в свят, построен върху нечисти основи. Грешката му е, че не иска да избяга от този свят, а вярва, че може да го направи, без да го разрушава. Епизод 11 не ни моли да го мразим. Той ни моли да разберем цената на неговата увереност.
Защото най-опасният път не е този, който води през огън. Той е този, постлан с добри намерения, където никой не признава, че се е изгубил, докато не стане твърде късно.
Оруч има още хляб да яде за да стане глава на семейството.
Оруч беше извикал полицията още преди Адил да откаже мира (тази полиция не идва от града за две минути).
В момента колкото и да беснее и да пироманства Адил, той е прав в гнева си (за мен, може би не съм съгласна с начина по който излива гнева си) . А Адил дори все още не знае и за останалите пазени от него тайни.
Оруч беше извикал полицията още преди Адил да откаже мира (тази полиция не идва от града за две минути).
В момента колкото и да беснее и да пироманства Адил, той е прав в гнева си (за мен, може би не съм съгласна с начина по който излива гнева си) . А Адил дори все още не знае и за останалите пазени от него тайни.
Адил не решава проблемите само с физическа разправа. Много пъти се опитваше да постигне договорености.
На този етап поведението на Оруч не ми допада, защото гледа да хитрува и не стига до причините за проблемите. Той някак си иска да замаже нещата, жертвите да си траят, а виновните от неговото семейство да не платят за греховете си. Защото греховете са при тях.
Има едно изречение в статията на Младия вълк, което точно описва поведението му: "Това, което не отчита, е асиметрията на вредата." Точно така. Вредата, нанесена на Адил и Есме, съответно Елени е колосална и засяга животи. Вредата на фамилията Фуртуна е материална най-вече.
На първо четене изглежда, че Оруч иска примирие, но всъщност той си се бори за семейството. Което, разбира се, е нормално. Но средствата му не са от почтените. Още ми боде в очите нарушаването на Хипократовата клетва.
Сложен и противоречив образ. Първите серии бе силно симпатичен, сега се лашка в другата крайност. Не знам дали е чак шекспиров герой, но е многопластов и са възможни много развития за него. Разбира се, ще има придвижване в добра посока, но може и чак втори сезон. Съгласна съм, че и историята с Елени може чак тогава да се развие.
Може обаче и по-рано да ни изненадат с някаква рязка промяна в поведението му, провокирана от гадостите на чичо му, които вече и срещу него се насочват.
На този етап поведението на Оруч не ми допада, защото гледа да хитрува и не стига до причините за проблемите. Той някак си иска да замаже нещата, жертвите да си траят, а виновните от неговото семейство да не платят за греховете си. Защото греховете са при тях.
Има едно изречение в статията на Младия вълк, което точно описва поведението му: "Това, което не отчита, е асиметрията на вредата." Точно така. Вредата, нанесена на Адил и Есме, съответно Елени е колосална и засяга животи. Вредата на фамилията Фуртуна е материална най-вече.
На първо четене изглежда, че Оруч иска примирие, но всъщност той си се бори за семейството. Което, разбира се, е нормално. Но средствата му не са от почтените. Още ми боде в очите нарушаването на Хипократовата клетва.
Сложен и противоречив образ. Първите серии бе силно симпатичен, сега се лашка в другата крайност. Не знам дали е чак шекспиров герой, но е многопластов и са възможни много развития за него. Разбира се, ще има придвижване в добра посока, но може и чак втори сезон. Съгласна съм, че и историята с Елени може чак тогава да се развие.
Може обаче и по-рано да ни изненадат с някаква рязка промяна в поведението му, провокирана от гадостите на чичо му, които вече и срещу него се насочват.
Весели празници, момичета!
Много усмивки и хубави моменти!
Бурак Йорюк, който играе Оруч във филма TaşacakBuDeniz („Това море ще прелее“), получи почетната награда „Кристален мъжки актьор на годината“ на церемонията по връчване на наградите „Кристално дърво“ на METU, организирана от Обществото на младите предприемачи на METU.
Ава Яман в новогодишната програма на Гласът на Турция
https://x.com/i/status/2003761379698999337
И Бурак Йорук в Гласът на Турция
https://x.com/i/status/2003748209030803952
Много усмивки и хубави моменти!
Бурак Йорюк, който играе Оруч във филма TaşacakBuDeniz („Това море ще прелее“), получи почетната награда „Кристален мъжки актьор на годината“ на церемонията по връчване на наградите „Кристално дърво“ на METU, организирана от Обществото на младите предприемачи на METU.
Ава Яман в новогодишната програма на Гласът на Турция
Цитат
Дениз ТУРАЛ
Пригответе се за дуета на Ава Яман и Хадисе! Няма да е погрешно да се каже, че Ава Яман беше изпълнителката, която остана най-дълго на сцената. Тя изпя общо три песни, включително дуета, и беше невероятно да я гледам на живо. Тя беше много сладко вълнуваща, но беше и много професионална. Ще видите, когато го гледате.🤞
Пригответе се за дуета на Ава Яман и Хадисе! Няма да е погрешно да се каже, че Ава Яман беше изпълнителката, която остана най-дълго на сцената. Тя изпя общо три песни, включително дуета, и беше невероятно да я гледам на живо. Тя беше много сладко вълнуваща, но беше и много професионална. Ще видите, когато го гледате.🤞
https://x.com/i/status/2003761379698999337
И Бурак Йорук в Гласът на Турция
https://x.com/i/status/2003748209030803952
Браво на Бурак за наградата!
Прекрасни са двамата младежи в "Гласът на Турция".
Излязоха промо снимки за новата серия.
Следващата снимка ми намирисва на прекъсната сватба.
Има още и ще продължават да пускат. Излезе и озет, има го на разбираеми езици в мрежата, да не пренасям тук.
Светла Бъдни вечер и Благословена Коледа, момичета!
Прекрасни са двамата младежи в "Гласът на Турция".
Излязоха промо снимки за новата серия.
Следващата снимка ми намирисва на прекъсната сватба.
Има още и ще продължават да пускат. Излезе и озет, има го на разбираеми езици в мрежата, да не пренасям тук.
Светла Бъдни вечер и Благословена Коледа, момичета!