- Публикувана: 23 ноем. 2025, 20:14 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2026, 01:14 ч.
🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 2
Докато дойде следващата празнична вълна... да напиша и моите впечатления от епизода. Изгледах го без да заспя/да ми се доспи и много ми хареса. Бяхме свикнали всичко да върви с пълна газ както бе в първите 10 епизода и сега тези два ни се струват сякаш нищо не се случва. Да реално са много по лежерни от другите, но въпреки всичко се случват и нови неща. Появи се прокурорката, която има някаква тайна "вражда" с Кочари, а може би и с Фуртуна. Информативен бе и момента с Гьокхан, който сподели, че майка му го е изхвърлила на сметището. В Х вече са започнали да предполагат коя е майка му и едно от предположенията е, че е Зарифе. Според мен не е тя, но ще видим, може би на по-късен етап ще се появи, интересно също и кой е баща му.
Шериф се завърна някак по-силен от всякога. Кой ли е гърбът му, според мен може да е Мелина.
Интересен бе и разговора на Мелина с Есме, Адил и Елени. Тя остана като попарена от думите на Елени. Да може да са били и малко жестоки, но и Мелина се е отнасяла твърде безчувствено към нея през целия й живот.
Оруч най-накрая призна на Елени, че има чувства. Хем ми е мъчно за него, хем не. Той сам се докара до там, че да може Севджан да го изнудва. Зарадвах се на отказа му да се ожени, най-накрая събра смелост.
За сега толкова. После за Зарифе и отровата, Ширин...
Шериф се завърна някак по-силен от всякога. Кой ли е гърбът му, според мен може да е Мелина.
Интересен бе и разговора на Мелина с Есме, Адил и Елени. Тя остана като попарена от думите на Елени. Да може да са били и малко жестоки, но и Мелина се е отнасяла твърде безчувствено към нея през целия й живот.
Оруч най-накрая призна на Елени, че има чувства. Хем ми е мъчно за него, хем не. Той сам се докара до там, че да може Севджан да го изнудва. Зарадвах се на отказа му да се ожени, най-накрая събра смелост.
За сега толкова. После за Зарифе и отровата, Ширин...
Цвети, преди да продължиш, минавам да покажа едно сладурче. Пристига малката Фадиме. 
Това означава, че ни очакват флашбек сцени- възможно е да видим загубата на родителите на Адил и Фадиме, също зараждането на неприязънта на Фадиме към Есме и други. Продължават сцените от миналото след излизането на Адил от затвора. Това е много добре- бавно и стъпка по стъпка ни разказват миналото и причините за много неща.
Детенцето е слънчице, като името си- Гюнеш Ишиксал.
Много са се сприятелили актьорите и супер добре си прекарват времето. Ето едно клипче от някакво заведение, танцуват с ентусиазъм на жива музика. 
Вижда се Улаш, актьорът в ролята на Гезеп и други.
https://x.com/bettyymee1/status/2005672567194239207?s=20
Това означава, че ни очакват флашбек сцени- възможно е да видим загубата на родителите на Адил и Фадиме, също зараждането на неприязънта на Фадиме към Есме и други. Продължават сцените от миналото след излизането на Адил от затвора. Това е много добре- бавно и стъпка по стъпка ни разказват миналото и причините за много неща.
Детенцето е слънчице, като името си- Гюнеш Ишиксал.
Много са се сприятелили актьорите и супер добре си прекарват времето.
Ето едно клипче от някакво заведение, танцуват с ентусиазъм на жива музика. Вижда се Улаш, актьорът в ролята на Гезеп и други.https://x.com/bettyymee1/status/2005672567194239207?s=20
И аз Ви нося клип от Инстаграм
Много сладки Исо и Фадиме
https://www.instagram.com/reel/DS2t2cVDA43/?utm_source=ig_web_co … =NTc4MTIwNjQ2YQ==
Много сладки Исо и Фадиме
https://www.instagram.com/reel/DS2t2cVDA43/?utm_source=ig_web_co … =NTc4MTIwNjQ2YQ==
Зарифе след като Елени я излекува, тя хем не се промени, хем се промени в някаква степен. Или по-скоро тя се промени, когато Шериф поиска да я пенсионира. Зарифе винаги стои на страната на собствените си интереси. Но за първи път я виждаме, че тя е способна и на убийство. Сега остава основния въпрос "Кой ще изпие отровата?".
Баба Ширин и до сега ми е противоречив образ. Има уважението на Кочари и самата тя много го уважава, до степен, че дори е искала Шериф да прилича на него. Дали пък Ширин не е била влюбена в бащата на Адил и Фадиме. Разбирам я, че иска синът й да живее и да изгради собствен живот. За нея това ще е достатъчно...
Забравих преди да отбележа, че за първи път видяхме и Есме как ревнува Елени от Хиджран. Но голямата й мечта ще се сбъдне едва, когато истината излезе наяве(надявам се, че ще е съвсем скоро). Макар не знам дали Адил би й простил този път толкова лесно, че е скрила истината от него и го е оставила да оплаква празния гроб.
Все повече ми харесва Емине и все повече са ми противни Севджан и майката на Есме.
Онче, наистина много сладко дете ще е Фадиме. Някъде видях, че и малката Елени също е в Трабзон за снимки. Ще имаме явно доста флащбеци.
Вал, Исо и Фадиме са повече от очарователни. Много свежа двойка.
Баба Ширин и до сега ми е противоречив образ. Има уважението на Кочари и самата тя много го уважава, до степен, че дори е искала Шериф да прилича на него. Дали пък Ширин не е била влюбена в бащата на Адил и Фадиме. Разбирам я, че иска синът й да живее и да изгради собствен живот. За нея това ще е достатъчно...
Забравих преди да отбележа, че за първи път видяхме и Есме как ревнува Елени от Хиджран. Но голямата й мечта ще се сбъдне едва, когато истината излезе наяве(надявам се, че ще е съвсем скоро). Макар не знам дали Адил би й простил този път толкова лесно, че е скрила истината от него и го е оставила да оплаква празния гроб.
Все повече ми харесва Емине и все повече са ми противни Севджан и майката на Есме.
Онче, наистина много сладко дете ще е Фадиме. Някъде видях, че и малката Елени също е в Трабзон за снимки. Ще имаме явно доста флащбеци.
Вал, Исо и Фадиме са повече от очарователни. Много свежа двойка.
Пуснаха новия фраг.
Май ще ходим на сватба на Исо и Фадиме.
Трейлър на епизод 13 на „Това море ще прелее“ | Петък, 9 януари
Май ще ходим на сватба на Исо и Фадиме.
Трейлър на епизод 13 на „Това море ще прелее“ | Петък, 9 януари
Много харесвам Исо и Фадиме. Голяма любов ще стане там, но първо ще гледаме Трабзонска версия на "Укротяване на опърничивата" или- не се сещам в момента, някое друго известно произведение. 
Всички двойки харесвам. При Есме и Адил има хумор- поне във фрагмана. Смях се, като и каза да повтори две пъти "Заповядай", на третия вече май се запъна. Брей, тези огнени и непокорни черноморски дами!
А Оруч как подтичва след Елени.
Направо весел и изпълнен с приятни емоции фраг, което не значи, че ще ни се размине драмата в серията.
Паралел с подобната сцена във 2 серия /или 3, не помня/. Сега обаче Есме няма да реагира както тогава. И още нещо- не е на стълбите, а в стая, и то в дома на Адил.
Всички двойки харесвам. При Есме и Адил има хумор- поне във фрагмана. Смях се, като и каза да повтори две пъти "Заповядай", на третия вече май се запъна. Брей, тези огнени и непокорни черноморски дами!
А Оруч как подтичва след Елени.
Направо весел и изпълнен с приятни емоции фраг, което не значи, че ще ни се размине драмата в серията.
Паралел с подобната сцена във 2 серия /или 3, не помня/. Сега обаче Есме няма да реагира както тогава. И още нещо- не е на стълбите, а в стая, и то в дома на Адил.
Най- накрая успях да изгледам и 12 епизод- той вече беше нещо съвсем различно и много ми хареса.
Бих го определила като епизода на емоционалните разговори.
Първият- между Есме и Емине и темата за майчинството.
Емине каза нещо много просто, но много истинско- майчинството не започва от признанието, нито от думата „майко“, а от избора. От това да поставиш щастието и доброто на детето пред своето собствено.
В този смисъл Есме вече е майка, дори преди да си го позволи съзнателно. Цялото и поведение към Елени, страхът, болката, колебанието, жертвите, които прави Есме са типично майчински. Въпросът и „кога ще се почувствам майка“ всъщност издава не липса на майчинство, а вина, че не може да бъде до детето си открито.
Есме вече живее майчинството в най-трудната му форма- да обичаш детето си, без да можеш да бъдеш разпозната като майка.
Другият много емоционален разговор беше между Елени и Мелина. Когато Елени каза, че едва тук, чрез Есме и Адил, е разбрала какво означава да си обичано дете, това не беше упрек към осиновителката и, а тъжно осъзнаване. Тя не я обвиняваш, тя просто назова липсата. Израснала е с грижа, но без топлина, с ред, но без прегръдка. И затова не е знаела какво да очаква, нито как да го разпознае.
Срещата с Есме и Адил и е дала нещо много чисто - безусловност. Те не я обичат, защото трябва, нито защото им е „възложена“, а защото я приемат такава, каквато е. И това я връща в едно пропуснато детство и и позволява и да бъде уязвима, доверчива, дори малко наивна.
Този разговор беше много въздействащ и защото показа, че травмата не е само в изоставянето, а и в емоционалната студенина. Човек може да има дом и пак да не се чувства дете. А когато за първи път усети любов, тогава разбира колко дълго му е липсвала.
При Елени се получи така,че тя търсейки родителите си, получи усещането, че има право да бъде обичана. И намери това при хората, които още не знаеха, че са нейни родители.(е, вече само Адил)
Видяхме и една друга страна на майчинството, обаче - че то не се изчерпва само с раждането. Човек може да има майка, да е отгледан, да е „на място“ в семейството и въпреки това да не е получил обич, топлина, защита. Както при Есме. Тя е имала майка, но не и майчина близост.
Много важно беше, че Есме намери смелост да го изрече. Не с обвинения, а с болка. Това беше момент на освобождение, когато най-после назовеш липсата, която цял живот си носил като вина. И още по-болезнено стана от реакцията на майка и, коато беше хладна и непроменена, сякаш това признание не я докосна. Точно тази липса на реакция потвърди думите на Есме повече от всичко друго.
Харесаха ми също така всички моменти между Есме и Адил.
Ревността между тях, която понякога е шумна и разрушителна, а понякога болезнена и тиха.Тя идва от това, че и двамата още се усещат като „ние“, дори когато нямат право да го изрекат. Това е ревност на хора, които не са престанали да се обичат, а са били насилствено разделени.
Подкрепата помежду им е още по-важна. Те инстинктивно застават един до друг в опасни моменти, без уговорки, без условия. Дори когато са на различни страни, реакцията им е една и съща- първо мислят за другия. Това показва дълбока, неизказана връзка, която времето и болката не са успели да разрушат.
А общата им любов към Елени е като мост между тях. Те я обичат по различен начин, но с еднаква чистота. В присъствието и и двамата омекват, стават по-уязвими, по-истински. Преди още да разберат, че са и родители, вече се държат като такива, пазят я, слушат я, поставят я на първо място.
И не на последно място ще спомена разговора между Елени и Оруч.
Въпреси че, между Оруч и Елени вече почти не са нужни думи. Погледите, сълзите, мълчанието казват повече от всякакви признания. Там има любов, но и болка, разочарование, дистанция. Те си казват какво чувстват, без да го изричат направо, защото и двамата знаят, че истината помежду им е непълна.
Особено болезнено е, че Елени вече усеща промяната в Оруч. Не като внезапно предателство, а като бавно отдалечаване. Любовта му е там, но е притисната от страх и избори, които той не намира смелост да направи докрай. И тя го вижда, затова е по-тиха, по-хладна, по-внимателна.
А Оруч, от своя страна, я обича, но вече не вярва в себе си. Знае, че я е наранил, знае, че и дължи истина, и това прави всеки поглед още по-тежък. Любовта им е като поставена на пауза. Между това, което биха могли да бъдат, и това, което реално са.
Хареса ми, че Оруч най-накрая намери сили да направи това, което искаше да направи отдавна. Разбира се, отново Елени беше по- смела и решителна и взе нещата в свои ръце, разкривайки истинското лице на Севджан. Но смятам, че от тук нататък и Оруч ще започне да се променя.
Стана малко дълго, извинете ме.
Желая на всички, весело посрещане на Новата година!
Сега ще изгледам и фрага.
Бих го определила като епизода на емоционалните разговори.
Първият- между Есме и Емине и темата за майчинството.
Емине каза нещо много просто, но много истинско- майчинството не започва от признанието, нито от думата „майко“, а от избора. От това да поставиш щастието и доброто на детето пред своето собствено.
В този смисъл Есме вече е майка, дори преди да си го позволи съзнателно. Цялото и поведение към Елени, страхът, болката, колебанието, жертвите, които прави Есме са типично майчински. Въпросът и „кога ще се почувствам майка“ всъщност издава не липса на майчинство, а вина, че не може да бъде до детето си открито.
Есме вече живее майчинството в най-трудната му форма- да обичаш детето си, без да можеш да бъдеш разпозната като майка.
Другият много емоционален разговор беше между Елени и Мелина. Когато Елени каза, че едва тук, чрез Есме и Адил, е разбрала какво означава да си обичано дете, това не беше упрек към осиновителката и, а тъжно осъзнаване. Тя не я обвиняваш, тя просто назова липсата. Израснала е с грижа, но без топлина, с ред, но без прегръдка. И затова не е знаела какво да очаква, нито как да го разпознае.
Срещата с Есме и Адил и е дала нещо много чисто - безусловност. Те не я обичат, защото трябва, нито защото им е „възложена“, а защото я приемат такава, каквато е. И това я връща в едно пропуснато детство и и позволява и да бъде уязвима, доверчива, дори малко наивна.
Този разговор беше много въздействащ и защото показа, че травмата не е само в изоставянето, а и в емоционалната студенина. Човек може да има дом и пак да не се чувства дете. А когато за първи път усети любов, тогава разбира колко дълго му е липсвала.
При Елени се получи така,че тя търсейки родителите си, получи усещането, че има право да бъде обичана. И намери това при хората, които още не знаеха, че са нейни родители.(е, вече само Адил)
Видяхме и една друга страна на майчинството, обаче - че то не се изчерпва само с раждането. Човек може да има майка, да е отгледан, да е „на място“ в семейството и въпреки това да не е получил обич, топлина, защита. Както при Есме. Тя е имала майка, но не и майчина близост.
Много важно беше, че Есме намери смелост да го изрече. Не с обвинения, а с болка. Това беше момент на освобождение, когато най-после назовеш липсата, която цял живот си носил като вина. И още по-болезнено стана от реакцията на майка и, коато беше хладна и непроменена, сякаш това признание не я докосна. Точно тази липса на реакция потвърди думите на Есме повече от всичко друго.
Харесаха ми също така всички моменти между Есме и Адил.
Ревността между тях, която понякога е шумна и разрушителна, а понякога болезнена и тиха.Тя идва от това, че и двамата още се усещат като „ние“, дори когато нямат право да го изрекат. Това е ревност на хора, които не са престанали да се обичат, а са били насилствено разделени.
Подкрепата помежду им е още по-важна. Те инстинктивно застават един до друг в опасни моменти, без уговорки, без условия. Дори когато са на различни страни, реакцията им е една и съща- първо мислят за другия. Това показва дълбока, неизказана връзка, която времето и болката не са успели да разрушат.
А общата им любов към Елени е като мост между тях. Те я обичат по различен начин, но с еднаква чистота. В присъствието и и двамата омекват, стават по-уязвими, по-истински. Преди още да разберат, че са и родители, вече се държат като такива, пазят я, слушат я, поставят я на първо място.
И не на последно място ще спомена разговора между Елени и Оруч.
Въпреси че, между Оруч и Елени вече почти не са нужни думи. Погледите, сълзите, мълчанието казват повече от всякакви признания. Там има любов, но и болка, разочарование, дистанция. Те си казват какво чувстват, без да го изричат направо, защото и двамата знаят, че истината помежду им е непълна.
Особено болезнено е, че Елени вече усеща промяната в Оруч. Не като внезапно предателство, а като бавно отдалечаване. Любовта му е там, но е притисната от страх и избори, които той не намира смелост да направи докрай. И тя го вижда, затова е по-тиха, по-хладна, по-внимателна.
А Оруч, от своя страна, я обича, но вече не вярва в себе си. Знае, че я е наранил, знае, че и дължи истина, и това прави всеки поглед още по-тежък. Любовта им е като поставена на пауза. Между това, което биха могли да бъдат, и това, което реално са.
Хареса ми, че Оруч най-накрая намери сили да направи това, което искаше да направи отдавна. Разбира се, отново Елени беше по- смела и решителна и взе нещата в свои ръце, разкривайки истинското лице на Севджан. Но смятам, че от тук нататък и Оруч ще започне да се променя.
Стана малко дълго, извинете ме.
Желая на всички, весело посрещане на Новата година!
Сега ще изгледам и фрага.
Минавам да благодаря за превода на фрага на Алекс! Покрай тия празници малко изостанах с последния еп. но надявам се тези дни влизам в релси.
Всяка една от двойките има своя заряд-харесвам ги всичките.Няма да скрия, че най-свежи и сладки са ми Исо и Фадиме - някак тяхния вайб те пренася отвън цялата тая драма.
Отсега отивам да избирам рокля, че май на сватба ще се ходи.
Всяка една от двойките има своя заряд-харесвам ги всичките.Няма да скрия, че най-свежи и сладки са ми Исо и Фадиме - някак тяхния вайб те пренася отвън цялата тая драма.
Отсега отивам да избирам рокля, че май на сватба ще се ходи.
Добро утро в последния ден от 2025 година!
Да я изпратим с благодарност и на посрещнем Новата 2026 с надежда,вяра и любов
Много интересен момент с Исо и Фадиме,но за тях мисля,че се досещахме какво ще последва
На мен ми са по-интересна Зарифе ,когато заяви пред Адил,че ще жени Оруч и Елени
Да не направят двойна сватба?
Макар,че едва ли Адил ще даде толкова лесно както сестра си,така и Елени/дъшеря си/
Този път май епизодът ще е без много драми.Мисля,че Шериф е ранен и може би в болница,та дано да имаме епизод без непременно присъстващото отмъщение
Да я изпратим с благодарност и на посрещнем Новата 2026 с надежда,вяра и любов
Много интересен момент с Исо и Фадиме,но за тях мисля,че се досещахме какво ще последва
На мен ми са по-интересна Зарифе ,когато заяви пред Адил,че ще жени Оруч и Елени
Да не направят двойна сватба?
Макар,че едва ли Адил ще даде толкова лесно както сестра си,така и Елени/дъшеря си/
Този път май епизодът ще е без много драми.Мисля,че Шериф е ранен и може би в болница,та дано да имаме епизод без непременно присъстващото отмъщение
Момичета, приготвихте ли се за новогодишната вечер?
Вал, и на мен първата мисъл ми беше- един епизод да гледаме без Шериф. Предполагам ще е проснат в болницата и ще може да си поемем дъх тази серия.
За Фадиме и Исо- мисля, че са подписали и им се явиха вече свършили работата. Исо го дава по-смело, Фадиме като че ли още не може да повярва какво е направила.
И е в очакване как ще реагира батко и.
Сигурно съм, че Есме ще я защити. Тя най-добре може да разбере какво значи да се жертваш за любимите хора. Не знам какво е накарало Исо и Фадиме да направят това, но явно е нещо сериозно и имат план.
Ще има да разнищваме фрага още, новата серия е след повече от седмица. Сега ви пожелавам хубаво посрещане на новата година и още по-хубава 2026! 
Вал, и на мен първата мисъл ми беше- един епизод да гледаме без Шериф.
Предполагам ще е проснат в болницата и ще може да си поемем дъх тази серия. За Фадиме и Исо- мисля, че са подписали и им се явиха вече свършили работата.
Исо го дава по-смело, Фадиме като че ли още не може да повярва какво е направила. И е в очакване как ще реагира батко и.
Сигурно съм, че Есме ще я защити. Тя най-добре може да разбере какво значи да се жертваш за любимите хора. Не знам какво е накарало Исо и Фадиме да направят това, но явно е нещо сериозно и имат план.
Ще има да разнищваме фрага още, новата серия е след повече от седмица.
Сега ви пожелавам хубаво посрещане на новата година и още по-хубава 2026!
Честита Нова Година, мили момичета!
Много здраве и късмет!
Поздрав и от екипа на Морето
Ава Яман в новогодишната програма на Гласът.
Страхотна е.
Много здраве и късмет!
Поздрав и от екипа на Морето
Ава Яман в новогодишната програма на Гласът.
Страхотна е.
Казваме добре дошла на новата 2026та година.
Нека да е здрава, щастлива и спокойна. Мирна и плодородна.Да срещаме повече добри хора и по-малко (по възможност - изобщо да не срещаме) лоши хора. Да ценим и пазим, уважаваме и обичаме.
Честита Нова година!
Аз снощи гледах Lingo с екипа на Ще прелее това море и ми подсигуриха едно весело изпращане на 2025та. Големи диванета са всички, особено Айтек (Шериф), него грам не го слушат бръмбарите в главата му. А си е отворил устата, а съм почнала да се заливам от смях.