
Тази сутрин нося Инстаграм стори на Кубилай Тат, сценариста на Uyukucu.
От вчера


От днес- числата растат

Измина един месец от премиерата на филма на екрана.
Честно казано ми се искаше да има по-голям зрителски интерес.


Но, както ви казах и преди, „Uykucu“ не е от онези филми, от които излизаш лек и ги забравяш след час. Това е филм, който остава под кожата. Зад екшъна, тайните общества и напрежението се крие една болезнено човешка история за доверието, самотата, предателството и страха да се отвориш пред другия. Той не разказва просто за агенти и заговори, разказва за ранената душа на човека, за нуждата да бъдеш разбран и за риска да повярваш на някого. Ебру изкуството, вплетено в историята, не е просто визуална красота, а символ на крехкостта на човешките избори, защото само едно движение е достатъчно, за да промени всичко.
„Uykucu“ не утешава, не предлага лесни отговори и щастливи илюзии. Той боли, обърква, кара те да се съмняваш и да мислиш. И точно затова е истинско кино, защото не е просто забавление, а преживяване.
Знаете ли след колко време свалят даден филм от екраните?
Защото подозирам, че едва след това ще има шанс да се появи на някоя платформа и за чуждестранните зрители.
Желая ви прекрасен ден!





Вече съм много по-добре. Ама ремонтът не свършва…













