лудницата след раждането

  • 7 309
  • 132
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 391
Преживях някак това, че след изписването баби, дядовци, лели и вуйчовци на Пресил дойдоха в нас.
Знам, че при един следващ път обаче ще стопирам подобни мераци.
От там нанатък си гледам сама детето, сякаш това не е много угодно на някоя от бабите, но това са моите правила.
Т.е не, не се разминахме с конфронтациите, но пък още отначало се разбра как аз искам да стоят нещата Grinning

# 46
  • Пловдив
  • Мнения: 1 171
Ох не ми се мисли ooooh!Ние живеем при свекърите и те са пенсионери.Свекървата е душица няма да имам проблем но свекъра като почне с неговите акъли-направо още от сега ми е кофти,особенни като ми дава акъли къде ме ритало бебето представяте ли си.
Даже и да му кажем че акъл неискаме,няма кой да чуе....

# 47
  • Бургас
  • Мнения: 11 025
И ние не се разминахме с конфронтацийте,но от първия ден в къщи се разбрахме,че сама ще се справя най-добре.Имаше и сърдити,но им мина.Не съм била груба,ама като не разбират от дума....

# 48
  • Мнения: 4 546
благодаря на всички за отговорите.   bouquet и се поуспокоих, и се наплаших едновременно  Crazy поне , ако се наложи да "порязвам" няма да ми е съвестно, че съм зла и го правя, защото съм чешит  Grinning

# 49
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Уф,да взема и аз да се присъединя към групичката.
Моят личен съвет обаче е да си хванеш мъжо,саминки да се мобилизирате и за 2-3 седмици всичко ще си дойде на място.
По отношение на моите близки проблем нямаше,защото дойдоха за два часа след изписването.Почерпихме се и всичко беше ОК.
Тъй като обаче живеем със свкървата-това ми донесе такива ядове smile3511 че сега тудно се споглеждаме.
Първите дни, шашната от новият живот който ми предстоеше, се опитвах да вляза в график и да смогвам със задълженията.
Обаче....,само като един малък пример ще ви дам това, че докато си обличах вечер бебчо свекито заставаше до мен и почваше да се лигави, като не пропускаше да отбележи "Внимателно тук с крачето", "Ей така изкарай ръчичката", "Я,тук намажи че се е подсякло", и съответно от другата ми страна мъжът ми грабнал едно фото щтрака ли щтрака......и целият тоя фон, бебо плаче от глад, а на мен ще ми се пръсне сърцето......и като ми причерня пред очите newsm61  fight....изгоних ги и двамата от стаята. smile3513
С мъжо се оправих, ама от устата на свекито излезе че съм жестока, неблагодарна и т.н......в крайна сметка от тогава преди да влезе в стаята чука на вратата и пита дали е удобно....което ме удовлетворява и предпазва от досадни навлеци.

# 50
  • Мнения: 2 743
Голяма лудница е , особено при първо дете! Бабите са големи мераклийки и отърването е трудно, няма да мине без сръдни.Майка ми стоя една седмица при мен и бебето и повече не изтрая, тръгна си.Но свекито - майко мила, колко сме се карали, ама тя не се сърди де newsm62 , явно се усети, че много дразни с нейните постоянни натяквания - това така, онова иначе....при всеки е различно.

# 51
  • Мнения: 568
при първото раждане беше лудница-аз бях неуверена и не знаех какво да правя-майка ми ме будеше нощем през 2 часа да съм гледала бебето- свекървата идваше и настояваше да го мажем с мас и да е с вълнени дрехи през лятото. Къпехме детето в 12 ч всяка нощ, пак по идея на майка ми, за да спяло после.
А преди това топлехме с една печка до 30 градуса и не трябваше да се проветрява да не настине детето.
Изпитах истинско облекчение, когато след 1 месец останахме сами.
С второто имахме уговорка с майка ми за помощ само първата седмица и то само домакинска. Имаше само една истерия около даването на вода, аз не исках да давам, а майка ми твърдеше, че не можело....Накрая купих някаква бебешка вода от един магазин и тя се успокои. Единственото досадно нещо, от което не може да избягаш са роднините. Joy

# 52
  • София
  • Мнения: 1 084
Свекърва ми си взе 1 месец отпуска, но естествено на втората седмица се скарахме заради режима на детето и се върна на работа. Истината е, че трудно се противопоставяш на човек изгледал 8 деца (включая внучетата Wink ), но първото го е гледала на 16 и всичките й разбирания са от онова първо дете, а аз съм на 30, чета като луда, интересувам се и ясно й заявих, че това дете е МОЕ и ще го гледам както намеря за добре. Връцна се, но се пооправихме.
В случая имаш следния избор - твоето спокойствие и правилното гледане на детето според твоите разбирания или добри отношения с другите, които не са от твоето истинско семейство. Аз съмнения в избора нямах и няма да имам Wink

# 53
  • София
  • Мнения: 6 002
Не искам да те плаша,но според мен скандалите и сръдните са неизбежни.Например на мен тотално ми се срина доброто мнение за свекърва ми след раждането на сина ми.Тя не живее в София,спа у нас 2 нощи и буквално вървеше след мен /аз в сериозна следродилна депресия и 24 часов рев от това/ и ме критикуваше за абсолютно всичко-от това как къпя бебето/защото не и дадох да го докосне в банята Mr. Green/ до това как ни е обзаведено жилището и къде трябвало да сложим креватчето му...Дори ме нарече "безотговорна"!Аз пък изненадващо дори за себе си се справих с бебето перфектно без помощ-мъжа ми замина в командировка за 1 месец.През това време тя НИТО ВЕДНЪЖ не се обади да попита как сме/или поне бебето/.Родих го с бъбречни проблеми,дори от това ме се поинтересува.Но когато мъжа ми се прибра за именния си ден не пропусна да се обади и като чу,че бебето плаче обяви,че от притеснение за него няма да спи цяла нощ!
Майка ми я срязах веднага,с нея ми е по-лесно в това отношение.Но за свекърва ми си развалих мнението завинаги! Mr. Green

# 54
  • Мнения: 689
Преди да родя и аз се притеснявах, че бабите постоянно ще ми се натрапват с желанието си да помагат, със съвети как да си гледам детето и че ще стоят все в къщи, но слава богу не е така. Само ме подпитват дали не искам някой да дойде да ми помага (предимно в началото де) и аз тактично им отказвам - ако преценя, че имам нужда от помощ и съвет, аз сама ще се обадя.

# 55
  • Мнения: 766
Много интересна и полезна тема  Peace
Поне за мен Wink Притеснено ми е тъй като живеем с мъжа на квартира в гарсониерка. И за двете роди ще е първо внуче и всички ще искат да го видят, но къде ще стоят - то една стаичка, където ще е легълцето  и кухнята  Rolling Eyes Embarassed
Иначе отсега сме се разбрали /или поне така говорихме де/, че с мъжа сами искаме и ще се справяме с нещата около малката.  Мъжа ще е отпуска и двамата ще се оправим  Peace

# 56
  • София
  • Мнения: 5 079
Ние нямаме много роднини, живеем при моите родители, така че суматоха нямаше, помагаха ми много, и сега продължават, но аз самата исках като теб с татито да поемем основно грижите за бебо. Никой не смееше да го къпе, преоблича и пр. като беше една шепа човече. Само аз се престрашавах. И не съжалявам. Много бързо свикнах да си го гледам и това ми помагаше да се справя със следродилната депресия, която, да си призная, доста яко ме тресеше... Embarassed
Мисля, че сега е моментът да понамекнеш твърдо, че ДЪРЖИШ да научиш таткото на отговорност, а не да свикне други хора да му вършат задълженията (примерно!), ако трябва да повториш и по...десетиш. Mr. Green
Интелигентите хора би трябвало да го запомнят и да си вземат бележка. Peace

# 57
  • Мнения: 1 537
Честно казано и аз се притеснявам от това. То хубаво ще ги подготвяме отсега но знам ли какво ще стане в последния момент. А отсега съм сигурна че еиднствено след ражданет още искам да се прибера с мъжа ми и бебчо и ням ада искам да виждам никой друг

# 58
  • Мнения: 1 104
Аз още преди да се роди бебка правех някакви намеци. Пък после ако някой направеше нещо, което не ми хареса - правех забележки и така оправих нещата.Та сега ме питат това може ли, а онова така става ли...трябва да има ред.

# 59
  • Мнения: 3 527
Стига бе, и ние някой ден ще бъдеме баби и ще искаме да си погушкаме новородените внучета, да им се порадваме. За баби и дядовци това е един много щастлив и дългоочакван момент в живота им.Какво друго им остава на хората. И знам, че повечето майки предпочитат майка им да помага, отколкото свекървата / и аз съм една от тях/, но съгласете се, че и свекървите са баби и ще са щастливи, ще искат да видят малкото и да помогнат с каквото могат не по-малко от майка ви.Те не са по-малко баби.Айде стига с това саможивие, с тая високомерност. Не можете ли да ги устискате тия моменти?! Аз лично така направих и не съжалявам. Сега ми се иска свеки да гушка малката и да я гледа, но тя работи и това се случва супер рядко. Замислете се, и някои от нас някой ден ще са свекърви!

Общи условия

Активация на акаунт