Бившия ми ме натискаше да живеем в неговия град /село/ ама с майка му. Аз категорично мнение не дадох, исках да обмисля и да завърша, да започна работа и тогава да видим как ще се развият нещата, той не, искам там. И всеки божи ден щом останехме на едно място заедно ми подхващаше тия теми и накрая го зарязах.
Реално не ме бъркаше да живеем там, не е далече от града, в който щях да работя, но не исках да живея с майка му (не беше лоша, просто исках да сме отделна семейна единица). Ама с това притискане освен да искам да не оставам с него изобщо за пет минути дори, друго не постигна. Накрая го отбягвах изцяло, не исках да се прибирам дори. И не че не съм искала съвместен живот, ама на ден поне по веднъж да ти се говори за това.. точно половин година след началото на тия разговори издържах и в момента, в който си взех последния изпит, се прибрах и ме посреща с думите ‘кога ще се местим’ и му казах, че ще се мести сам..
А и не мисли, че с бебе се оправят отношения. Една бременност, раждане и новородено са много трудни и тежки периоди откъм отношения между партньорите и много двойки не стигат и до втората година на бебето заедно.
Ако сега имате проблеми и не е особено деен в семейството, не си го представяй, че ще стане перфектния мъж от деня на раждането на детето и ще станете перфектната двойка.
В такъв случай, не бих позволила да имам дете от такъв мъж. Бебе лесно се прави.
