), а той се оказа доста палав и вървежен. Влюбвания, почти сватба с на кмета на Истанбул секретарката, свалки пред гардеробни на дискотеки, брех, брех, ти да видиш и да не му се надяваш.
Понякога хората ме мислят за надута, а аз просто не съм запомнила кои са. Хора ме поздравяват, заговарят по име, а аз се чудя тези пък сега кои са и как да не ми проличи, че не знам кои са. Има един приятен мъж в района на офиса ми, който всеки път ме поздравява, а аз всеки път съм в ступор кой е този човек. Най накрая казах на колежката, а тя: Ще те убия, ма Джасто, това е новия собственик на сградата отсреща и между другото от цялата улица поздравява само теб.
Тъй, че, съдейки по себе си, съм склонна да вярвам на Криси, че не го е запомнила.


Препоръчани теми