За бързи КУЛИНАРНИ въпроси и отговори

Благодаря на всички!
Долче, да - долу горе като за френска селска торта стана гъстотата на крема, но една идея по-пухкав от разбитата сметана. Аз френската, когато бързам, я правя мързеливо - смесвам маскарпоне и заквасена сметана + захар, а когато не ме мързи , добавям домашен сладкарски крем - с него става по-фин общият крем, тогава пък не добавям захар. 
Пейч, оценявам, че отдалече и през телефона пак помагаш
Аз съм с отворена страница точно на тортата ти и първоначално мислех да направя втория ти крем, но пък ще правя и еклери и гледах кремовете да се различават. Следващ път непременно ще пробвам с него.

Кубратова, аз не те дочаках снощи, но да си кажа сега. Не мисля, че  желатинов крем ще е подходящ за медена торта, пък и с жълтъци. Струва ми, че тежичка ще стане. Ти ще кажеш, като я пробваш. Виждала съм всякакви варианти, дори с карамел, но за мен с фростинг най-добре се комбинират медените блатове. Иначе, са ти отговорили за гъстотата на крема.

Мики, чудих му се и аз, преди да го реша, но го опитах многократно вече готов и въобще не личи желатинът в него - изглежда си и се усеща като въздушен сметаново-карамелен-меден крем. Може би защото останалите съставки са в сравнително голямо количество (над 600 мл сметана, 250 мл прясно мляко, 120 гр дулсе де лече, 4 жълтъка, 180 гр мед), на практика желатинът (11 гр) може би само "придържа" сметаната да не се втечни и потъне съвсем в блатовете. Рецептата е на Мария Митева Христу и я следвах дословно - само течно кондензирано мляко нямах (а бях сигурна, че имам запас) и сложих от домашното дулсе де лече. Реших да подсиля медения елемент, затова го и избрах, пък ще кажа окончателно как е, като опитам готовата торта. Сега стои на хладно и ме гледа през прозореца (в селската къща съм и имам студено, почти хладилно помещение, в което я държах през нощта), и аз я гледам и ми се чини, че от това гледане нищо добро няма да излезе , ще взема да я прибера вече в кутия, още е открита.

Момичета, дайте моля съвет. Не съм кулинарка, още по-малко умея да готвя месо, пържоли. Но за тази вечер било задължително .
Искам да направя вратни пържоли (с кост са - такива имаше само) с гъби в гювеч. От всичките ми опити за готвене само гювечът не ме е предал, но мъжа ми мрънка, че щяло да стане "като сварено". Гъбите са печурки, те си пускат вода наистина, мисля малко бяло вино да налея, евентуално сметана или топено сирене, ще стане ли добре според вас?
В краен случай бих ги прехвърлила в друга тава, да изцапам и нея , за да се запекат накрая.
Свои хора ще сме и никой не очаква някакви шедьоври от мен, но се запънах за това "като сварено".

Бих ти препоръчала да ги приготвиш поотделно - пържолите в тава и под фолио  (подправени със сол и п-р) и накрая отваряш за малко да придобият цвят.  Гъбите - гъбен сос.  Запържваш ги, подравяш със сол и п-р, горчица (1ч.л.), сос Урчестър (ако ти се намира) и сметана (течна).
Или всичко в гювеча - на пластове - месото, запържени гъби, топено сирене, заквасена сметана и т.н.. докато свършат подуктите и покриваш със сметана.  Месото е "като сварено" но сосът е убийствено вкусен.

Charomatna_e, ами така си стават в гювеч, като сварени, дори накрая да ги запечеш без капак.
Щом съпружеското тяло иска печени, направи пържолите печени в тава. Вкъщи също така ги предпочитат. Рецептата - овкусяват се пържолите с подправки на вкус (примерно сол, черен пипер, кимион, червен пипер ако се слага, да е малко, че прегаря). Нареждат се в тава, като на дъното й се сипва малко вода и вино (може и само вода), не повече от един пръст, колкото да не загарят. Ако в процеса на готвенето течността се изпари, се долива малко. В случая, като имаш гъби, посоли ги, омазни ги с олио или зехтин и ги добави и тях в тавата.
Тънкият момент е печенето, за да не се изсуши месото. Пекат се на 250 градуса, в загрята фурна, на средно ниво на скарата (т.е. по-близо до реотаните, не на ниското ниво, на което се готви с гювеч, примерно). Идеята с високите градуси и високото ниво на скарата е да се имитира барбекю - така месото остава сочно отвътре. Ако има вентилатор, се пуска първите 15 минути и след това се включва на запичане с реотан (грил функция или просто горен реотан). Не се покрива с фолио, защото месото ще се задуши и ще стане пак като сварено. Пържолите се наблюдават и когато малко се позапекат, се обръщат (не се чака до пълна готовност, защото ще се изсушат). Ако трябва после още един път се обръщат, но не трябва да се препичат, за да останат сочни. Ако се чудиш дали са готови - вадиш едно парче, режеш и ако не е червено отвътре, значи е готово. Вратните пържоли са крехко месо и почти няма какво да им се обърка, освен да ги препечеш.

Благодаря ви, така ще направя! Наистина е крехко месото.
Като казахте фолио - нещо фолиото ми ли е специално не знам, но като сложа фолио направо се спира процеса на готвене, не може и да заври под фолиото, дори да е силна фурната. Че и една голяма ролка, няма край... Имате ли такива наблюдения?
Аз искам фолиото да е като капак, а то сякаш въобще не пропуска топлината.

Фолиото пропуска топлина, но наистина променя процеса на готвене. За някои ястия като по-дебели печени меса (примерно агнешки бут, джолан и др.) е добре да се ползва, за да не загори месото, преди да се е изпекло отвътре. Но за крехки меса като пилешки бутчета, вратни пържоли и др. няма никакъв смисъл от него и действително забавя готвенето.

Каква е фурната и какво е фолиото? Сега с различните производители може да има с различни качества.
И на какъв режим печеш, съответно и в какъв съд? - Всичко това има значение.

Алуминиево фолио с лъскавата страна надолу - това е важното, не  производителя  (точно "капак" ще играе), за да не отблъсква топлината - както ти го описах съм пекла многократно, за около 40мин. с фолиото на 200градуса пека и после без него за около 5-8мин.  Пържолите са мозък и сочни ( в тавата слагам само тях, те си пускат сок и няма нужда от вода). Печеш на средна степен на фурната/посредата. И още по-добре, че са с кост, по вкусно стават.

Надявам се да не е късно. Лесно е да се приготви.
Продукти: 800 г крехко свинско месо – 4 вратни пържоли, 200 г мариновани гъби, 100 мл течна сметана за готвене, 200 мл месен бульон, 2 глави лук, 1 сладка червена чушка, 2 скилидки чесън, 40 мл олио, 2 супени лъжица бяло вино,  ½ чаена лъжица смлян бял пипер, 1 чаена лъжичка с връх пшенично нишесте, около 1 чаена лъжица сол.

Начин на приготвяне:
Посоляваш пържолите със сол и ги намазваш с 2 с.л. бяло вино. Оставяш ги така 2 часа на стайна температура.
Загряваш тиган с дебело дъно на силен огън за 5-6 минути. От 9 степени на 6-та. Намазваш пържолите от двете страни с олио с помощта на четка. Пържиш всяка пържола от двете страни по 2,5 минути два пъти. Изваждаш ги и ги слагаш в затоплен съд захлупени. През това време запържваш нарязания на ситно лук докато омекне – 3-4 минути. Връщаш пържолите обратно в тигана и заливаш с омесения бульон и нишесте. Намаляваш огъня на умерен- 3 та степен и захлупваш да къкри 15 – 20 мин. Бъркаш периодично. После добавяш сметаната, нарязаната на дребно чушка, гъбите и оставяш да се задуши 10 мин. на слаб огън. Изключваш нагревателният уред, поръсваме с подправките и солта. Разбъркваш и оставяш захлупено ястието на топлият котлон още 5 мин.
Сервираш с картофи – варени, пържени, на пюре или свежа сезонна салата.

Весело посрещане на Новата година на всички!

Момичета, перфектни станаха пържолите, не бяха като сварени 😬. Послушах съветите, гъбите отделно направих, в тава, на средно ниво, обръщах ги, четирима гладни тинейджъри ги оцениха високо.
Весело посрещане и до следващия път

МОже да се използва и намокрена хартия за печене вместо ал.фолио.

Аз имам едно фолио, което дори за затопляне на храна не става, камо ли за печене. Не знам чие е, че съм изхвърлила опаковката, дано не го повторя. Ползвам го за други цели и добре, че е на свършване. Нямам логично обяснение - на вид изглежда като всяко друго.
Браво на пържолите и майсторката им!
 

Аз попаднах на една хартия за печене - странна, дебела и всичко залепва по нея! Изхвърлила съм опаковката за съжаление....
Много е лоша. Не става за печене!