Бих дала много, наистина много да съм с баща ми за празниците.
Последния път, когато се чухме, той вече беше планирал менюто и разказваше какво и как. Беше голям табиетлия, от мъж, който не е могъл яйца да си изпържи, животът го направи супер кулинар и всичко това му доставяше невероятно удоволствие. Спирам, защото сълзите текнаха.
Готова съм с подаръците, да. И за домашните, и за близкото ми обкръжение, с които си разменяме подаръци. С последните не е по задължение (то и с домашните не е, де, но някак все така се случва
). Отдавна си стиснахме ръцете, че ако на някой не му се занимава, не му е празнично и т.н., не е длъжен да върви пряко себе си или да се обяснява. Решаваш- подаряваш, нямаш желиние- не го правиш и няма проблем.
За само свеки не съм измислила нищо, като се прибера поне ще имам време да пообиколя, но най- вероятно ще ѝ взема някоя книга по тематиките, които я интересуват, тя на това най- се радва.
Последния път, когато се чухме, той вече беше планирал менюто и разказваше какво и как. Беше голям табиетлия, от мъж, който не е могъл яйца да си изпържи, животът го направи супер кулинар и всичко това му доставяше невероятно удоволствие. Спирам, защото сълзите текнаха.
Готова съм с подаръците, да. И за домашните, и за близкото ми обкръжение, с които си разменяме подаръци. С последните не е по задължение (то и с домашните не е, де, но някак все така се случва
). Отдавна си стиснахме ръцете, че ако на някой не му се занимава, не му е празнично и т.н., не е длъжен да върви пряко себе си или да се обяснява. Решаваш- подаряваш, нямаш желиние- не го правиш и няма проблем. За само свеки не съм измислила нищо, като се прибера поне ще имам време да пообиколя, но най- вероятно ще ѝ взема някоя книга по тематиките, които я интересуват, тя на това най- се радва.
и аз вече гледам на празниците с друго око. 
