Ноемврийски бебета 2025

Аз се цедя изцяло от болницата още. Първо бях с една помпа на Лорели, но не беше нещо впечатляващо. В момента от два месеца съм с тази на Томи Типи и е страхотна, много хубаво стимулира и изцежда.



Аз се цедя само по 5 мин. на гърда, докато цедя едната, на другата слагам този колектор, който просто се оказа game changer отвсякъде, защото освен че събира изтичащата кърма, като го натискаш играе ролята и на помпа. Прави страшен вакуум, не се налага да го държа, само го натискам от време на време да “изцедя”. Аз чакам да тръгне първата капка след let down спазъма 😆 и тогава го слагам, та да може с вакуума да “уловя” струята и да издърпва достатъчно силно. След 5 мин просто им сменям местата.



Шишето на помпата е до 150мл. и на мен ми се наложи да слагам голямо шише на Томи Типи, което си имах, защото изцеждам между 250-300мл. , но реално може като се напълни да прехвърлиш млякото и да почнеш да пълниш наново.

Да, два пъти се е случвало. Втория път се случи точно сутринта преди часа ни при гастроентеролог, та попитах дали е нормално . Каза ми , че е нормално, някои бебета не пишкат докато спят, важното е като се събуди да напиша памперса обилно. Ако се изпишка няма проблем.

Да, като се събуди си е пълен, също и през деня.
Благодаря! Успокоихте ме.

Синята и розовата спектра са помпите. Разликата между тях е само, че розовата трябва винаги да е в контакта, а синята може да се зарежда. С1 и С2 са моделите. Във вис виталис ги заредиха на нормални цени миналата седмица, че преди я имаше само в емаг с огромна надценка.

Много е важно фуниите да са с правилен размер. В опаковката са 24 мм, аз си взех отделно 20 и са ми точно.

Притеснението на всички кърмещи майки е дали детето хапва достатъчно. Аз също давам само едната гърда на хранене, обикновено сучи около 15мин. Предлагам през 3 часа, когато е будна, а нощем се буди през 4-5 часа. Спокойна е, но ако ѝ предложа през 2 часа пак няма да ми откаже, просто по съвет на педиатърката я храня на 3 часа, уж за да не ѝ натоварвам стомахчето и да не предизвиквам още колики. Въпреки, че не ми е първо дете продължавам да си задавам въпроса дали ѝ е достатъчно, но както каза ти, като наддава нормално, се успокоявам.

Възхищавам се на майките, които се изцеждат постоянно. Заради раните, които ми се получаваха 2 месеца подред и аз си изцеждах едната гърда само, но това ме изцеждаше и мен. Първо, че ми отнемаше много време, второ лишавах от внимание каката, а да не говорим за домакинските задачи, че почти не ми оставаше време. Нощно време не можех да се наспя и после почва едно дебнене на бебето кога ще стане, за да затопля млякото. При мисълта, че това може да продължава много дълго време и да се лишавам от разходки и излизания в предстоящите пролетни и летни дни, ме депресираше много. Слава богу с още продължаващи болки, успявам вече да кърмя. Раните не могат да ми заздравеят заради редовното кърмене, но съм спокойна, че не кървят.
Единствено за помпите мога да кажа същото като една от майките по-горе - обърнете внимание на размера на фунията. Обикновено се предлагат 24мм, но в повечето случаи май сме за размер 20мм. Аз също го разбрах от консултантката и това ми спести още болки.

Кърменето е егати хамалогията. Винаги съм си мислела, че веднъж като потръгне и някак става по-лесно. Ми… 4 месеца и не става по-лесно. Не му стига кърмата колкото и често да го слагам. Новото е, че дясната гърда напълно ми я отказва. Тя пуска по-малко, а и по-бавно мляко. Та сега съм наела една мощна помпа от нашата здравна каса и ще направя може би един последен опит да увелича кърмата. И ако не се получи просто плавно ще минем на АМ.

Хамалогия е. Но се чувствам длъжна.

Отказах се да съм перфекционист и всичко да правя както пишат в книгите.

Ако не му стига да го дохранвам, че и с предварително изцедена храна, че и през сонда... ами нямам нерви да я мия тази сонда след всяко кърмене и да се омотавам с тръби.

Храня на гърда колкото-толкова, цедя се повечето пъти със спектрата, но при възможност през нощта поспивам и по 5 часа, и когато не ми стига изцеденото, му давам директно една бутилка АМ. Който е супер посветен и максималист да дава само кърма на всяка цена, стискам му палци и евала, но предвид че ние нямаме никаква външна помощ, просто не мога да си го причиня. Да не говоря за сонди, че сакън, да не е и бутилка. Не е за мен това.

Според мен е добре, за лично спокойствие, да действаме както работи за нас, някакви реалистични сценарии. Никой не е перфектен, и трябва да си го прощаваме.

Хамалогия е и изтощаващо ако сте с 2 деца още повече.Аз нямах достатъно кърма и си реших сама да не се мъча и бебето да не мъча.Отделно моите смотани зърна и това бебе не можа да засуче и си боли от помпата имах рани на ореолите.Не мислете че сте лоша майка ако спрете кърма и минете на адаптирано.Вие сте майката вие решавате и ми е писнало от стари разбирания че задължително е майката да кърми иначе едва ли не е лоша майка

Присъединявам се и аз към вас, момичета 🥲 Не съм очаквала, че кърменето е такава хамалогия и че може да се окаже толкова голямо предизвикателство. А и никога не съм го чувала от някого, докато аз самата не се сблъсках с това. Нито бебето засука добре първите седмици, направи ми рани, каналите ми се запушваха и какво ли още не. Каквото и да правех за тези 2 месеца и половина, така и не можах да си увелича кърмата за да й стига. А всички ми повтаряха как хубаво ще кърмя с тези гърди. Още преди да забременея носех чашка D и си мислех, че мляко ще има. Да, ама повече от 40мл от гърда не мога да изкарам, през нощта може и към 60мл и тогава не правя АМ. Цедила съм и през 2ч, но пак така си остана. Не знам аз ли нещо обърках с лактацията или просто така е щяло да стане. Сто пъти бях на ръба да се откажа и се обвинявах, че съм оплескала всичко. Много бях тъжна от това, че просто не се получава каквото и да правя и ми беше трудно да го приема. Но засега вече 2 месеца и половина някак си продължавам да се мъча - гърда, когато стане, изцеждане горе-долу на 2,5-3ч и накрая АМ. Ще видим до кога ще е така. И аз нямам никаква външна помощ, но често казано и не искам някой да ми се меси 😁

Аз имам един въпрос - при вас случва ли се бебето да иска да е буквално 24/7 на ръце? Знам, че още е малка и уж е нормално, но чак толкова ли? От няколко дни не мога да я оставя за 2мин някъде, за да ида до тоалетната или да си направя едно яйце за обяд 🥲 Раницата не работи, защото като е будна се дразни, че не може да гледа. Преди се заиграваше за 15-20мин, но сега няма никакъв толеранс. Започва да плаче страшно жално и да се напъва от рев все едно съм я изоставила. Вчера цял ден все плаче за нещо. Буди се от сън с плач дори и в ръцете ми, през два часа плаче, че е гладна, все едно не е яла от 2 дни. Храня я, оригвам я, повръща малко и почва пак да плаче. И така цял ден. А преди имаше дни, в които е супер спокойна. Не мога да разбера дали е някакъв период или аз нещо не я рязбирам от какво има нужда. Не знам за нейната нервна система, но моята направо изпуши вчера 🥲

И при нас е така с носенето, но не само напоследък, а по принцип. От както се е родил е като лепка за мен, то не бяха колики, газове, преумореност. Уж преминаха, но последните 5-6 дни има изключително много газове. Заспива на ръце, повечето пъти през деня спи в мен, защото като започне да пръцка се събужда и реве и прави по 15 Мин дремки, които са недостатъчно и се изнервя по нататък през деня. През нощта преди спеше добре, сега се буди през два часа. Едвам смогвам да пусна пералня и да му стерилизирам бутилките. Готвила съм един единствен път откакто се е родил. Единственото ми спокойствие и досег със света е когато сме навън с количката, но сега в тези дъждове няма как и съм на ръба на изперкването.

Аз самата си признавам, че имах нереалистични очаквания към себе си за кърменето. Очаквах, че ще има кърма, че ще му стига и ще е песен, ще се наспивам и ще бъда адекватна. Твърде много хора чувах да ми казват, че бебето да яде кърма е на живот и смърт, че ще ми е по-лесно, че няма да се губя времето със стерилизиране. В началото като не се получи, а и от стреса и тревогите - разбира се, че нещата не се получиха лесно и аз бях толкова пренавита, че не ми се коментира. 🤣 Отварях се СМ за по 2 минути и всяко нещо беше свързано с това, че кърменето е най-невероятното нещо и всяка, която не полага усилия е мързелана и не става. Та, един месец и нещо бях в джаза, цедене, пиене на чай, ядене на овес, тиква и каквото друго се сетите, цедене непрестанно, а ако яде от гърда - теглене (той реве, не иска, аз го натискам да го тегля). Едната вечер съм заспала на креслото докато стане време за цедене и телефона ми беше се изключил, защото не съм го сложила да се зарежда. Ей, казвам ви като попарена станах и ревах като бебе, че съм някаква идиотка… Толкова зле ми се отрази на нервната система всичко това, а едновременно се чувствах безкрайно виновна, че не правя всичко за детето си. Първият му месец, аз само ревях и го хранех. Добре, че ММ беше в къщи, че иначе не знам…

Имаше дни, в които той будува, а аз не мога да му обърна вниманието, което искам, защото цедя, пия чайове и т.н. Пак - вина. А количеството, пусто, само намаляше. Аз още повече се изяждах и тормозех.

Та, не винаги е цветя и рози. Вече го храня само с АМ, но има моменти, в които се чувствам виновна вси още и ми става неприятно. Обществото също е страшно осъдително към майките, които не кърмят..

Има ли някое бебенце, на което главичката за 20-тина дни да не е порастнала изобщо?

Кърменето е трудно, но не при всички жени. Имам приятелки, които помпа нямат и не са цедили никога, кърма бол, бебетата си спят, кърмата им се регулира и тн.
И при мен е много трудно, цедене , дохранване, кърмаческа стачка, рефлукс, стига ли и не и ли стига, суче ли ефективно, не суче ли... При нас всички проблеми са от неефективното и сукане и стачката. Още не съм се предала, но тя не желае и шише, ако сучеше от шише, вероятно щяхме вече да сме само на шише кърма или шише АМ.
И аз получавам коментари постоянно , кърми я , това е най-доброто.... Такива коментари ми бъркат яко в здравето, понеже първото ми дете е малко кърмено и се чувствам така все едно на едното давам "най-доброто", а на другото не...
Вчера я водихме при педиатъра , заради трудното хранене, защото забави много наддаването и, нищо и нямало. Това и очаквах, но пуснахме изследвания, чакам резултати от микробиология на ако, притеснявах се, че може да е с анемия, но не е , всъщност кръвните са и много добри.
Та, продължава при нас борбата с храненето, дано скоро се подобрят нещата и дано овладеем падащото наддаване...

Въобще не е толкова просто колкото изглежда това кърмене и зависи от толкова много фактори. С първото дете се мъчих първите два месеца, но така и не успя да засуче хубаво от гърда. Затова минах на ексклузивно цедене. Не знам как издържах десет месеца, накрая вече бях луднала, въпреки че тогава се цедях само по два пъти на ден, защото бяхме заместили повечето хранения. Толкова много ми олекна когато спрях и минахме на АМ, но в същото време чувствах вина. Тая пуста майчина вина, която винаги си намира причина да се прокрадне. Този път съм си казала, че помпа няма да пипна, колкото успеем да се кърмим, толкова. Ако поради някаква причина спре да ни се получава, минаваме на АМ. И мама е човек в крайна сметка.

Между другото, за разранени зърна тези компреси са велики. Много бързо ми се възстановиха от тях.

Подкрепям за компресите. Аз си ги бях взела в болницата с мен още.

С първото дете бях и аз попаднала по неволя в цикъла - цедене и дохранване. Но пък той беше със жесток рефлукс и толкова крясъци и рев имаше, че просто нямаше и много какво да цедя. Такъв рев бях ударила тогава като спрях да цедя… И това беше единствения съвет, който раздавах непоискан на приятелки после: “Не се притеснявай да спреш, има живот и с АМ”. Така че сега се радвам, че нещата се получиха поне първите месеци… един вид да излекувам тази травма от първото дете. Но не е лесно и преди няколко седмици се усетих, че много започах да се натоварвам и физически, и психически. В началото като потръгна кърменето си мислех, че досега ще имам пълен фризер с кърма 😬😂 пък то едва стига да се нахрани…

Но имам и друг проблем - откакто се е родил не се кефи на возенето с кола. Имаме 2 различни стола (doona & maxi cosi). И с двата пада голям рев. Помага ако има някой до него да му подава биберона (но не винаги дори и това помага). Често ми се налага да шофирам с него по 20-30мин една посока. Смело мога да кажа, че в едната посока е гарантирано истеричен рев. Много пъти спирам да го успокоя, но понякога просто няма подходящо място да отбия. С първото дете не съм имала такива грижи - той просто си заспиваше в колата. Давайте ми идеи и съвети какво да пробвам. Април месец сме на ски - поне 10 часа път. Не знам какво ще правим…