Майка ми дели децата

  • 9 010
  • 195
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 965
Аз съм от нелюбимите дъщери, а брат ми беше фаворита. Делени сме с него от собствената ни майка и много добре знам какви са последиците и травмите във времето. И за двамата, не само за мен.
За такива простотии каквито майка ти ти е наговорила, аз бих й спряла достъпа до децата ми моментално без дори да се обяснявам. Не виждам нужда да обяснявам на човек с нормални когнитивни способности очевидни неща. Също не виждам нужда да вкарвам троянски кон в семейството ми да ми травмира децата и да създава проблеми с мъжа ми.
Ако се усети и извини и престане да се държи неадекватно, може и да позволя ограничен достъп под мой надзор. Ако ли не - прав й път!

Моята собствена майка отдавна съм я отрязала от живота си, тя не познава внука си заради неадекватно поведение към мен през цялото ми детство и юношество, така че не говоря празни приказки, а от опит.
С такова рязко и сопнато отношение  има ли хора с които общуваш не по задължение все още?

# 76
  • Пловдив
  • Мнения: 28 017
Ние, сопнатите и резките, и аз включително все още си имаме приятели. Защото освен сопнати и резки си имаме и ДРУГИ качества. Например честни, лоялни, отдадени, готови да помогнем.

Не познавам Бабри лично, живее на майна си от Пловдив, и никога не съм общувала с нея извън форума. Говоря си принципно.

# 77
  • Мнения: 4 731
Да, Ейсър, има хора, с които общувам без да е по задължение, а защото сме си приятни и имаме подобни ценностни системи. От друга страна напълно съм елиминирала всякакви дразнители и използвачи и животът ми е напълно уреден и спокоен. Драми и дилеми нямам никакви.

Изтърпяла съм много като дете, когато не съм имала друг избор и изобщо не виждам защо бих продължавала да търпя лошо отношение и липса на деликатност като възрастен човек, когато не ми се налага. Осъзнавам, че това не е масово поведение и обикновено хората се съобразяват, преглъщат, търпят, но това просто не е моето.

# 78
  • Мнения: 3 181
Това с деленето на деца и внуци е един специфичен манталитет и липса на емоционална интелигентност.
Моя син е делен от свекърва ми първо защото е роден от мен и второ защото обича повече другия си син, а не моя съпруг. С прости хора и емоционални инвалиди спрях да се занимавам. Няма смисъл, тровиш само себе си.

# 79
  • Мнения: 47
Обяснява, как не е така и как няма значение, кое на кого е кръстено, но виждам, че голямото (Г), което е кръстено на нея обира повече внимание от бебето (Б). Когато Г беше бебенце, майка ми не искаше за момент да се отлепи от него, а сега понякога даже забравя да поздрави, или да целуне за довиждане Б. Дори си позволи пред мен да каже, че друго си било Г като бебе,  било сладко. Питах я какво има предвид, и че Б не е сладко бебе ли, тя ми каза "Е, нее, ама другото беше сякаш по-сладко". Много ми разби сърцето, помолих я повече да не прави такива сравнения, особено пък пред децата, защото Г вече разбира. Знам, че сигурно няма какъв съвет да ми дадете, но исках да се оплача на някого
               В семейството ми беше така и изгубиха брат ми , който не е виновен. После баща ми делеше децата ми , но накрая осъзна , но остана малко време да и го покаже. Винаги им казвах - няма да делите децата ми. Но , с много твърд и заповеднически тон. Аз пък не исках децата ми да кръщават на мен децата си . Навремето  на съпруга ми родителите вземаха с тях само момичето ми и брат и плачеше . Ясно ми е , но на тези години станах и малко вярваща , затова спрете ги наистина. Майка ми е на 92 години , мислих , че това като поведение е спряло , но
уви.  Децата усещат и това им създава комплекси . Успех и за да ви здрави дечицата Вашите и на всички във форума.

# 80
  • Пловдив
  • Мнения: 28 017
Навремето  на съпруга ми родителите вземаха с тях само момичето ми и брат и плачеше .
А ти къде беше?!?!!?!? Защото кел файда, че сега си религиозна, то всичко е приключило.

# 81
  • Мнения: 40
Може пък изобщо да не е влагала чак толкова мисъл майка ти и да не ги дели реално. Вероятно с по-голямото дете може вече да се общува, може да смята, че му е нужно повече внимание, за да не ревнува от бебето.
Години наред слушах, как сестра ми е красива, хубави очи, прекрасни мигли и пр. За себе си не чувах такива хвалебствия. Не ме е травмирало това, нормално го приемах, искрено вярвах, че тя е хубава. В един момент очите ми се отвориха или всъщност пораснах и други хора ми ги отвориха, та видях, че сме различни доста, но и в мен има достатъчно хубост 😁.

# 82
  • Пловдив
  • Мнения: 28 017
И ей сега като го пишеш си изглеждаш травмирана. НА 5 може и да не си била, защото не си разбирала, но очевидно оставя следи. "Сестра ми е хубава", "В мен има достатъчно хубост". Ей така изглежда отстрани, пък вие си вярвайте, че не травмира.

# 83
  • Мнения: 4 731
Е, как да не ги дели реално като бабата откровено си казва, че голямото било по-сладко бебе и даже не поглежда бебето като ходи у тях? Дели ги и още как и дори не опитва да се прикрие, ами го демонстрира най-безсрамно. Ако не се спре това поведение още в зародиш ще има съвсем реални последствия и върху психиката на двете деца и върху отношенията на родителите, защото не знам кой ще е този мъж, който безгласно ще стои и гледа как тъщата създава разриви в семейството му.

# 84
  • Мнения: 40
А, да, бе. Не знам аз, че съм травмирана хич. Нямам съмнения никакви във външността си към този момент. Много е вероятно обаче като дете да съм го осъзнавала само смътно. После вече имаше и други хора в живота ми...училище, приятели, познати ..явно съм добила някакво самочувствие и изобщо не съм го изживявала зле 🙂

# 85
  • Пловдив
  • Мнения: 28 017
Погледни си поста отстрани, без да се замисляш, че си го написала ти и познаваш всички участници. Иначе мен не ме бърка, аз не те познавам. Но е очевидно.

# 86
  • Мнения: 40
Поглеждам го, нямам травма от това. И баба беше сладурче, та и прощавам това "делене". От друга страна аз пък бях умното дете. Трябва да питам сестра ми дали не е с травма тя.

# 87
  • Мнения: 2 635
Поглеждам го, нямам травма от това. И баба беше сладурче, та и прощавам това "делене". От друга страна аз пък бях умното дете. Трябва да питам сестра ми дали не е с травма тя.
Аз си говорих с братовчедка ми преди няколко години по темата с баба, и се оказа че на нея приказвала точно аз как съм била много умна, много бързо съм учела, пък на мен за нея колко е добра, послушна, хубава, рисува.И и двете сме били с лоши чувства и сме изпитвали някакви комплекси


Значи супер подход, няма що

# 88
  • Мнения: 2 965
Струва ми се,  че е доста по-травмиращо да прекъснеш контакта с родител, отколкото да чуеш, че сестра ти има хубави мигли.
Травма от прекъснати отношения не получавате ли?

# 89
  • Пловдив
  • Мнения: 28 017
Струва ми се,  че е доста по-травмиращо да прекъснеш контакта с родител, отколкото да чуеш, че сестра ти има хубави мигли.
Травма от прекъснати отношения не получавате ли?
В случая майката и бабата са възрастни, а децата няма да получават травми.

Общи условия

Активация на акаунт