Първо ще пресъхне финансовият поток от 5-10 трилиона долара в глобален мащаб, създаван от мъжете и течащ към жените. Това ще унищожи модната и козметична индустрия доминирана от жените и ще доведе до загуба на стотици милиони работни места. Просто ще изчезне нуждата от нея и финансирането и. Ама жените се обличали заради другите жени. Женските лайкове са като аплодисменти на репетиция, може да са полезни до някаква степен, но не продават билетите за спектакъла, което е крайната цел. След модната индустрия кризата директно ще удари развлекателния сектор.Барове, клубове и заведения ще се окажат празни, защото основният им двигател не е самата социална активност, а мъжкото харчене, задвижвано от надеждата за интимен резултат. Когато този стимул изчезне, много от тези бизнеси просто губят своето икономическо основание. То дори и в момента се наблюдава такава тенденция.
След като заведенията се изпразнят, имотният и банковият пазар ще се сринат. Никой мъж вече няма да купува апартаменти или скъпи мебели, ако няма смисъл да впечатлява или да поддържа двойка. Ще спрат да се взимат кредити и да се изплащат ипотеки, а банките ще се чудят как да оцеляват без потока на „излишни“ пари. Всички сектори, зависещи от разходи за статус и живот в двойка, ще усетят „радиацията“, от строителство до финансови услуги.
След като икономическата активност се свие, ударът ще достигне и държавата и социалните системи. Намалелите приходи от данъци ще поставят пенсионни фондове, здравеопазване и образование на колене, системите, които днес съществуват благодарение на непрекъснато постъпващи средства, ще започнат да се сриват една по една.
С изчезването на сексуалното привличане, много ясно, че сексуалният тормоз и насилие ще изчезнат просто защото стимулът за тези прояви отпада. Но това не означава, че насилието изчезва. Икономическата криза, безработицата и т.н. ще засилят други форми на насилие - домашно насилие, конфликти между съседи, грабежи и агресия в уличните среди. Няма да ви нападат за да ви изнасилят, а за да ви вземат чантата или телефона.
Идеята, че технологиите като инвитро или клониране могат да заместят естественото възпроизвеждане, е силно илюзорна. В дълбока рецесия и сринати социални системи няма кой да финансира масово производство на деца по тези методи, нито държавата, нито частните лица. Дори при стабилна икономика, развитите страни вече имат демографски срив, който технологиите не могат да компенсират, защото проблемът не е само биологичен, а социален и мотивационен, хората просто не създават семейства и не отглеждат деца. В свят без сексуално привличане липсва и стимулът за съвместно родителство, което прави естественото размножаване почти невъзстановимо. Инвитрото и клонирането са някакви незначителни решения, които не могат да поддържат цивилизацията.
Тук вече не става дума за обичайното икономическо сътресение, което след време може да бъде преодоляно и да последва възстановяване. Сценарият, който разглеждаме, описва изчезване на основен двигател на развитието.
)