айде и снимка на третата ловна братчедка, дето дъвче млечния кокал и се е кротнала за 2-3 мин
- Публикувана: 3 дек. 2025, 21:03 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 09:12 ч.
Любители на кучета - 156
айде и снимка на третата ловна братчедка, дето дъвче млечния кокал и се е кротнала за 2-3 мин
И ние имаме професорски снимки 
Толкова сладки и милички са всички мушмороци. 
Снощи реших да пусна първо снимки на Нара, а за днес да оставя не толкова смешната част.
Още преди да я вземем, бяхме предупредени, че изпитва силен страх от мъже, и съответно мъжът ми досега само няколко пъти я е галил и й е давал лакомства. Вчера след работа трябваше да отида на маникюр и Нара беше оставена в коридора, като мъжът ми трябваше да се прибере пръв вкъщи. В момента, в който тръгнал да отключва вратата и погледнал към Нара, под дупето й се оформила мокра локвичка - напишкала се е от страх. Той изчистил и решил, че ще я вземе с него в спалнята, за да я държи под око. И тук екшънът се развихрил с пълна сила. Тя скочила върху спалнята и мъжът ми й казал "Слизай веднага". Да вметна, че той е човек, който не крещи. Нара от страх явно, започнала да търчи като обезумяла - от спалнята на пода, после пак и пак, и накрая се напишкала върху леглото. Мъжът ми се хванал за главата вече, отворил вратата на спалнята, тя излязла в коридора и се наакала. Ох, то хем ми е ужасно смешно, но ми е мъчно за нея. Той вече се чудел кое първо да изчисти... Та прибирам се аз, навсякъде тишина. Влизам в спалнята и какво да видя - един куп завивки на пода, мъжът ми на компютъра, а тя седи до него и върти радостно опашка, понеже съм се прибрала.
Преди малко мъжът ми ми звъни с въпроса "Жена, нали днес ще се прибереш преди мен вкъщи?".
Снощи реших да пусна първо снимки на Нара, а за днес да оставя не толкова смешната част.
Още преди да я вземем, бяхме предупредени, че изпитва силен страх от мъже, и съответно мъжът ми досега само няколко пъти я е галил и й е давал лакомства. Вчера след работа трябваше да отида на маникюр и Нара беше оставена в коридора, като мъжът ми трябваше да се прибере пръв вкъщи. В момента, в който тръгнал да отключва вратата и погледнал към Нара, под дупето й се оформила мокра локвичка - напишкала се е от страх. Той изчистил и решил, че ще я вземе с него в спалнята, за да я държи под око. И тук екшънът се развихрил с пълна сила. Тя скочила върху спалнята и мъжът ми й казал "Слизай веднага". Да вметна, че той е човек, който не крещи. Нара от страх явно, започнала да търчи като обезумяла - от спалнята на пода, после пак и пак, и накрая се напишкала върху леглото. Мъжът ми се хванал за главата вече, отворил вратата на спалнята, тя излязла в коридора и се наакала. Ох, то хем ми е ужасно смешно, но ми е мъчно за нея. Той вече се чудел кое първо да изчисти... Та прибирам се аз, навсякъде тишина. Влизам в спалнята и какво да видя - един куп завивки на пода, мъжът ми на компютъра, а тя седи до него и върти радостно опашка, понеже съм се прибрала.
Преди малко мъжът ми ми звъни с въпроса "Жена, нали днес ще се прибереш преди мен вкъщи?".
Тонка, когато осиновихме ваймката, беше с ужасен страх от жени, убедена съм, че са я били и то сериозно. Да не казвам, че като ме видеше с нож започваше да вие от страх и да се крие, което съвсем не искам да си помислям даже защо и как се е формирало като страх в нея.
С много похвали, разходки главно от мен, лакомства и търпение свикна изцяло с мен, а не показваше и страх от жени след около половин-една година. Но тя беше на 7г, когато я взехме, дайте и време, това ще мине след като свикне и повярва, че няма да я нарани.
С много похвали, разходки главно от мен, лакомства и търпение свикна изцяло с мен, а не показваше и страх от жени след около половин-една година. Но тя беше на 7г, когато я взехме, дайте и време, това ще мине след като свикне и повярва, че няма да я нарани.
Чочо все още лае и се крие като види големия ми син. Докато не му чуе гласа, не спира. След това ходи да се гушка при него. Според мен го асоциира с някой, който го е тормозил.
Дано Нара да се успокои и да няма такива инциденти. Лека-полека ще свикне.
Много са забавни снимките на кучовците.
Дано Нара да се успокои и да няма такива инциденти. Лека-полека ще свикне.
Много са забавни снимките на кучовците.
Merryhristowa, за съжаление не е било от радост. Че и буквално се на*рала от страх.
Пробвайте така както е писала Милива. Нека той се включи повече в "адаптацията ѝ" .
Тонка, време трябва.
Ние имаме Арда вече 5 месеца. В началото като видеше мъж навън се напикаваше и се наакваше.
Лае по синковеца и до днес, въпреки че му се радва.
Нека съпругът ти не влиза в личното й пространство. Тя ще го потърси, когато е готова. Мънички са и двете, надявам се, че ще преодолеят травмата.
Ние имаме Арда вече 5 месеца. В началото като видеше мъж навън се напикаваше и се наакваше.
Лае по синковеца и до днес, въпреки че му се радва.
Нека съпругът ти не влиза в личното й пространство. Тя ще го потърси, когато е готова. Мънички са и двете, надявам се, че ще преодолеят травмата.
Възможно е да я е страх. Не го отричам, просто предполагам. Ама пък ако от страх, не ми се вярва някак. Може би е трябвало мъжа ти да я изведе 🤷
Пробвайте така както е писала Милива. Нека той се включи повече в "адаптацията ѝ" .
Пробвайте така както е писала Милива. Нека той се включи повече в "адаптацията ѝ" .
Илинг-иланг, абсолютно на същото мнение сме и ние.
Толкова тъжно, и толкова мило в същото време е това, което разказвате... Ние нямаме лош опит, защото нямаме никакъв - намерихме ги, прибрахме си ги, престарахме се в първите дни с връзване - от страх да не избягат... Все още ми е гузно, макар да беше около 3 дни. Но пък като решихме, че "майната й на градината" и ги отвързахме, Буря ни направи луди калинки - прескачаше оградата, намираше пролука и за двете им, съседи ги прехвърляха през вратата... Свикнаха, оживяхме, обичаме се, облизваме се от любов /аз не 
/, та си трябва време. Но страх не са имали от стари травми - все пак бяха изоставени на около 4 месеца, добре нахранени, изкъпани - готови като "за пазар". А ние имахме късмет да се яви мъжът ми на "сергията" в 5.30 сутринта да си гледа изгрева и да му се явят в цялата си прелест:
първи ден вкъщи
А сега за смешните снимки: Рая е наказана "на място" за нещо си /сигурно за изяден чехъл, че в тоя период беше...../, обаче пие вода легнала
А това е куче-идиотче, препило на Коледа /Буря, която не обича шапки
/
Те и двете са като препарирани от разни аксесоари, и лягат като два тюлена за снимки
/, та си трябва време. Но страх не са имали от стари травми - все пак бяха изоставени на около 4 месеца, добре нахранени, изкъпани - готови като "за пазар". А ние имахме късмет да се яви мъжът ми на "сергията" в 5.30 сутринта да си гледа изгрева и да му се явят в цялата си прелест: първи ден вкъщиА сега за смешните снимки: Рая е наказана "на място" за нещо си /сигурно за изяден чехъл, че в тоя период беше...../, обаче пие вода легнала
А това е куче-идиотче, препило на Коледа /Буря, която не обича шапки
/Те и двете са като препарирани от разни аксесоари, и лягат като два тюлена за снимки
Ох, че са сладки като малки! Така ли ги намерихте? Изкъпани и парфюмирани
Любов:
Любов:
Да, mtz, това са снимки от първите им часове у нас. Бяха точно подготвени като да ги видиш и да не можеш да ги подминеш - къпани, пухкави, с пълни тумбачета. Затова и не се сърдя много на хората им, защото вероятно са имали майка с "издънка" и като са видяли, че няма да могат да ги продадат, поне не са ги захвърлили в някой кашон. Според мъжа ми не са стояли много на улицата, защото са били зад един парапет и едва са се проврели, за да отидат до него сутринта - ако са били цяла нощ, все щяха да разучат терена. Но....знае ли се, взаимен късмет сме имали да се намерим, въпреки че в началото не бях много хепи от страх как ще се справя. Справям се, дори сама ги разхождам, а все още се побърквам от страх от чужди кучета.
Как да не я обичаш Буренцето?
Как да не осигуриш тая сладка дрямка на Райчето?
Как да не я обичаш Буренцето? Как да не осигуриш тая сладка дрямка на Райчето? Препоръчани теми