Децата и смарт телефоните

Едва ли чуждият опит ще ви бъде от полза, тъй като динамиката и моделите са много различни. У нас сме давали телефон или таблет за 5-10 минути целево, и то не всеки ден - да види упътване за сглобяване на нещо, техника за рисуване на еди какво си, такива неща. Телефон, за да пази тишина, за да яде, за да не реве - не. Проблеми с баби и дядовци не сме имали, защото 100 процента гледаме ние. Когато детето е скучало, сме вадили конструктори, настолни игри, пъзели, книжки за оцветяване, DIY "проекти" и подобни.

Това е при нас. При вас, ако бабите и дядовците нямат психическа и физическа енергия, най-вероятно ще бъде по-различно.

Те енергия имат, просто детето е много силно търсещо внимание. И отделно, вече веднъж научило се, търси този тип забавление.

Точно такова дете имам вкъщи. И виждам как майка ми не може да отговори на "търсенето", виждам го и по другите баби и дядовци на площадките. На тях енергията им вече е друга и това е съвсем нормално.

Иначе както се научават, така се и отучАват, по принцип. Въпросът е човек да си даде сметка за обективните реалности и да види кое може да промени и кое - не. Според мен бабите и дядовците са към втората група.

Деца, силно търсещи внимание е някаква нова категория, резултат от силни обгрижваща и даряваща внимание съвременна среда.  Смарт устройствата са ново изобретение. Навремето на децата им се е налагало да се справят сами, някой не се е грижил за това дали имат постоянно забавления. В крайна сметка детето трябва да се учи да бъде предоставено само на себе си , без някой постоянно да се грижи да е тихо и ангажирано и да развива въображение, играейки с играчки или използвайки предмети от обкръжението за играчки. Ако е по-малко дете в играта трябва да бъдат включени и възрастни ( в случая бабите и дядовците, но явно на тях им "тежи"), защото децата не учат да играят сами. За възрастните  наистина е най-лесно да му се даде устройство. Дори третата точка на анкетата ви звучи в този план леко двусмислено защото води до затворен кръг. Възрастния си "печели" време и тишина, създавайки бъдещ проблем.

Що касае бабите и дядовците, за съжаление , когато родителите зависят от тях не могат да поставят условия. Това са възрастни хора със собствена гледна точка (оставям настрана доколко имат допирни точки с позицията на родителите по възпитанието), подходът им към внуците е напълно различен от подхода, който са ползвали към собствените си деца. Често строги родители се превръщат в изключително разлигавящи баби и дядовци. Ако родителите не могат да контролират как детето прекарва времето си с баба и дядо, то поне може да "възпитат" у него разбиране за разнообразие на обгрижващата среда - т.е. това което става при баба и дядо, не става с мама и татко.

Не знам доколко е нормално ( защото колкото пъти спомена за някоя ситуация пред родители с повече опит, казват: ами така са децата...), но в компанията на нашето, аз не мога да седна и да се нахраня, без да ме вдигне поне 5-6 пъти за нещо ( включително и за да отиде по малка нужда, защото го било страх) и да ме врънка: Хайде, кога ще се нахраниш, за да играем.
Докато той гледа примерно филмче по ТВ, има известно време затишие. Когато си играе вкъщи, аз или татко му ( по-често аз, защото моята работа не е натоварваща физически) трябва да сме задължително с него и да сме включени в играта. За 5 и половина годишен става въпрос.

Това за телефоните ми звучи като телевизията едно време как я забраняваха на децата. Доводите за телефоните са абсолютно същите като по онова време  за телевизията. На мен даже ми заключваха хола за да не гледам телевизия. Само, че намерих къде крият ключа и си гледах редовно телевизия. От телевизята научих да разбирам руски език без грам уроци, дори и мога да кажа някое друго изречение. Английският ми беше песен благодарение на телевизията. На 40 съм а още не нося очила, не съм и кривоглед въпреки, че цял живот съм пред екрани(телевизорен, машинен, компютърен). Като всяко нещо, не е хубаво да се прекалява, но и рестрикции от сорта на 5-10-15 минути екранно време на ден/седмица/месец са ми прекалени. Детето рано или късно ще навакса по един или друг начин с нещата, въпросът е дали ще е подготвено.

Охх любима тема. Колкото повече даваш, толкова повече иска да гледа. Затова спряхме да гледаме каквото и да било в хола. Иначе се почва мрънкане, увещаване и плач накрая като все пак го спрем. Почти на 4 е детето. Просто казах, че телевизорът е развален. Сега холът е за игра и вече няма претенции.
 Вечер винаги четях за приспиване  и бях елиминирала напълно екраните. Сега обаче имаме бебе и таткото приспива големия. Уви, гледат на телефона Лего и влакчета в леглото. Няколко пъти се карах много на таткото да не му дава в мое отсъствие. Вечер кърмя бебето и те се приспиват отделно и нямам контрол... Понякога влизам и те почват да крият телефона все едно не са гледали. Мъжът ми осъзнава , че гледането дълго после създава проблеми преди заспиване и пак му дава. Понякога му се налага да довършва работа от вкъщи и му трябва малко време тишина.
Накрая се съгласихме не повече от час, само неща които  са подбрани според интересите на детето или образователни игри като Дуолинго.
А моята майка, ако беше тук щеше да е Том и Джери нон стоп. Другата му баба е немкиня и тя въобще не използва екрани. С нея играят настолни игри, приказват си. Просто устройствата не са ѝ в репертоара. Дори не ѝ идва на ум.

Важно е според мен да се поставят граници. Някога телевизията не беше толкова интересна, особено ако нямаш някакви детски канали просто свършва програмата и толкова. Сега ти трябва да я  поставиш тази граница. И когато разчиташ на помощ от други не може да очакваш да правят всичко, както ти искаш. Трябва някакъв консенсус, но не може без граници.

Да се включа и аз. Ние вкъщи даваме устройства на детето. Без ограничение и като казвам без ограничение по колко и как ще гледа си решава тя. Но като кажем, че като всяко нещо което е свободно то омръзва и съответно дали прекарва по час, два реално на него за денонощието. През друго време взависимост от времето или е на двора вкъщи или сме във парка  , а когато е студено понякога се включва да ми помага на мен /на 4г е/. Доколкото със играчките с тях сме сякаш малко скарани, не се поглеждат особенно.

Мен особено ме вбесява, че ни се хвали и говори напук как като отидел, щял да си навакса едва ли не. Ако не го афишираше толкова, като не знам, поне нямаше да ме е яд.  А от тях не очаквах да са толкова безпомощни в подобна ситуация. Той сам си бил взимал телефоните. Изкрънквал ги някак си. И как щели толкова време да го забавляват. Все едно не са гледали деца без телефон. Поне телевизията в случая идва на помощ, нея поне не сме му забранили. Те не могат да му отказват - това е. Страх ги е, че ще го разстроят, а той точно на тази струна ги удря. И им обяснявам, че остави всичко останало, ами може и да ги набута с пари като тегли игри без да пита, защото той и това прави. На мен ми беше накачил поне 20 игри на телефона.  Отделно, че може адски да ги изложи, защото се е случвало да поства безразборни снимки от телефона във ФБ или да снима нещо, дето не е баш за снимане. ( това със ФБ дори не знам как го е направил тогава, но е факт). Тези аргументи явно не са достатъчни.

Чрез изпълнение на всичко което поиска веднага, вие само му показвате че може и ви контролира. Вие трябва да  осъзнавате, че ако не изпълните веднага каквото иска няма да му се случи нищо страшно.  Може да поиграе малко само. Достатъчно голямо е  да може да стиска за някакво количество време. Изтъкването на "страха от тоалетната"  е перфектна манипулация Не мисля че когато сте навън детето се напикава веднага като каже че му се пикае. Пиша го за да можете вие да осъзнаете какво се случва,  какво е причината и какво е следствието. Възможно е да знае че докато се храните му пускате видео време за да не ви пречи, и то точно това прави. Не казвам че детето го прави напълно съзнателно, макар за дете на 5 и половина манипулативното поведение от този тип е вече е някакъв навик. Това е проверка на това доколко владее положението. И му показвате с поведението си че го владее напълно. За да не ви пречи ще иска устройство, а вие ще му го давате. Щом вие го давате защо да не го дават бабата и дядото. Очевидно детето не се насища лесно, аккто детето на потребителката която писа малко по-горе че дава "на корем". Има и такива деца които нямат "насищане". При тях апетита идва с яденето.

На 5 и половина е напълно в състояние да разбере, че желанията трябва да търпят и отлагане, когато се налага. Има време за игра, има време за вечеря, има време за вършене на някаква неотложна или не толкова неотложна работа, има време за всичко и всичко с времето си.
Работете в тази посока, защото сега в градината може и да не ви е проблем, но в училище ще трябва да се съобразява с график и ред.

За всичко си права re_ge, така е. Само че, докато се храним не му даваме телефон. По-скоро гледа телевизия. Той винаги се наяжда пръв, защото се връща гладен от градина. Когато ние се храним, той вече е готов за игра и наистина иска да играем, а не да гледа телевизия.

Опитайте да създадете навици в цялото семейство, че храненето става заедно и без екрани. Никакви.
Когато някой се нахрани, да остава на масата и да участва в разговорите за това как е минал денят и т.н.
Но пък това е добре да започне да се прилага още от захранването, но още не е късно.

Голямото ми дете беше на 6, когато първото смарт устройство влезе у нас. Малкото тогава беше на две. Гледаха по някое филмче, което бях свалила в галерията. Не проявяваха голям интерес нито към телевизия, нито към устройства. На 8 дъщеря ми получи стар телефон с интернет, то и аз тогава се обзаведох с такъв, до тогава бях телефон с копчета. Съответно малкият за Коледа получи свое устройство, без карта, за да не взема на кака си и да се карат. И двамата не бяха пристрастени, играеха по малко, гледаха по някое филмче или клипче - малкият се интересуваше от клипчета за Лего мисля и Майнкрафт как се строи.
Прекаляването дойде години по-късно, но те и двамата хванаха онлайн обучението покрай ковида.
Децата са дигитални, в такова време се раждат. Собствен телефон или таблет с реален профил на детето ще даде родителски контрол - какво може да сваля (възрастово ограничение в Гугъл плей), достъп само до ютуб кидс, контрол на времето, през което може да ползва, времево ограничение на всяко едно приложение... Това ще даде спокойствие и, когато детето е при баба и дядо, защото те няма да могат да разрешават допълнително време на детското устройство.