Има ли "епидемия на самотата"?

  • 6 446
  • 206
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 2 161
То не е до количеството. Аз също мисля, че няма как човек да е истински близък, душевно близък с десетки други. И моите приятели са малко, в малко по-широк кръг има хора, с които сме си приятна компания, но дори той не е много голям. Но това, което пази от болестите и затъпяването, не е количеството, не е дори честотата на контакта, а самото усещане, че ти пука за някого. Ако не сте се чували, пишеш да питаш дали всичко е наред. Спомниш си нещо от миналия път, когато сте се видели, усмихнеш се. Стане нещо хубаво или нехубаво - потърсиш го да споделиш. Ей такива неща.

# 151
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 377
Има ли въобще хора с много и добри приятели?
Скрит текст:
Поне за моя житейски опит , тъй като имах илюзии, че човек трябва да има голяма весела компания, стигнах накеая до извода, че поне аз нямам сила да поддържам множество дълбоки приятелства.
Особено с работа, семейство, деца.
Един, двама приятели, дето са наистина за цял живот и няколко приятни добри познати ми се струва оптимално.

Аз имам 2-ма на една ръка разстояние и още 2-ма в чужбина.

Всички останали , които ми се пишеха приятели в един момент минаха в графа "авантаджии"

Това е равносметката ми. (на 56 съм)

Честно казано, повече нме ми трябват.

# 152
  • Мнения: 6 459
Вдъхновена от темата, току-що чух за първи път от много време песен, която за мен е изпълнена със смисъл. А именно - "Нямам нужда от много приятели" в изпълнение на Георги Христов.

# 153
  • Мнения: 5 911
Скрит текст:
Когато човек има семейство и особено деца, почти цялото му време започва да се заема с неща, свързани с тях. Ако на 20 години си бил през ден по заведения и дискотеки, на 30-40 трудно ще ти се случи. Разбира се, животът не свършва с децата, просто се променя - приоритети, приятели, интереси, свободно време. Приятелите може да останат, особено по-близките, но отношенията ще са различни. Ако на 20 ви е било готино с приятелка да сте по дискотеките, да си споделяте да гаджета, излизания, студентство и т.н., после ви се променят интересите. И, ако едната има дете, а другата не, със сигурност ще се раздалечите. Така се случи с мен и моя много добра приятелка. Въпреки че се опитвах да поддържам отношения, тя споделяше, че разговорите за деца са ѝ досадни и я натоварват. А мен пък това ме вълнува. Постоянно се опитвах да ѝ влизам в тона, не говорех за детето, ама в крайна сметка се поотдалечихме.

Soul Free и при мен се случи нещо подобно с приятелките ми с деца. Не е нещо нечувано да си търсят нови групички от майки по детски площадки, защото да обясняваш на жена без деца в продължение на месец как сте "яли", "акали" и подобни глупости точно може да ви раздалечи. Имах и други приятелки с деца, от които аз се отдалечих.
Ами писна ми да слушам едни и същи неща за децата им. Все едно са се срастнали с тия деца и вече нямат никакъв облик.

# 154
  • Мнения: 36 007
Ариел, това е от твоята камбанария. Тях пък ги вълнуват неща, свързани с децата им, което е напълно разбираемо, а не с кого къде си ходила, какво ти е купил или подобни. Сигурно и ти си им писнала..... Затова хората се променят, намират си нови познати, приятели и т.н. Всеки си с интересите.

То и тук във форума е подобно - всеки чете и пише в темите, които го интересуват.

# 155
  • Мнения: 6 459
Нормално е с годините хората да се променят/еволюират. Майсторлъкът според мен е в това все пак да запазиш връзка с хората, с които вече нямаш съвсем еднакви приоритети.

# 156
  • Мнения: 5 911
Soul Free, не съм съгласна защото и на тях са им втръснали разговорите за "акита" и "повръщано".
Казвали са ми го и, че се радват, че аз не говоря за тези неща като се видим.
Ама видиш ли при тях пак си вървеше плочата за децата нон стоп.
Седях мълчах, чудех се:
"Добре, де не искаш някой друг да ти говори за бебета/деца, за това хващаш бездетната ти приятелка и я превръщаш в кошче за душевни отпадъци защото не може да ти опонира по темите за "акитата" и "повръщаното"?!"

# 157
  • Мнения: 36 007
Ами значи не се виждате и това е.....

# 158
  • Мнения: 1 244
А каква е дефиницията за "истински приятел"? Защото, извинете, аз няма да хукна с лопата да заравям труп нито през нощта, нито през деня, нито за приятел, нито за най-скъпите ми хора в семейството. И по отношение на спасяването (от някаква зависимост, от домашно насилие) - има една здравословна граница, след която човек трябва да се дръпне и да съхрани себе си, а не да се остави да бъде повлечен и той.

Клишетата и романтичните представи са едно, а живия живот - съвсем друго.

# 159
  • Мнения: 3 924
И какво означава "истински приятел"? За мен приятел е човек, с който имаме поне един общ интерес и можем да прекараме цяла нощ на бутилка вино и разговори. Не че го  правим, но ако някой от нас почувства нужда, до ден два ще се намери време. Такива приятели имам десетина поне. Същите са и от другия тип, дето може да не сме се чували от години, но ако се появи на вратата ми, ще я поканя на вечеря с преспиване и каквото е нужно. Хората, с които се виждам всяка седмица, са ми семейство, достатъчно ми е.

# 160
  • Мнения: 6 459
За мен приятел е човек, на когото си се убедил, че можеш да разчиташ при нужда. Нуждата може да е физическа или емоционална, според случая.

# 161
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 377
И какво означава "истински приятел"?
Скрит текст:
За мен приятел е човек, с който имаме поне един общ интерес и можем да прекараме цяла нощ на бутилка вино и разговори. Не че го  правим, но ако някой от нас почувства нужда, до ден два ще се намери време. Такива приятели имам десетина поне. Същите са и от другия тип, дето може да не сме се чували от години, но ако се появи на вратата ми, ще я поканя на вечеря с преспиване и каквото е нужно. Хората, с които се виждам всяка седмица, са ми семейство, достатъчно ми е.

Човек на който мога да кажа всичко, без да се притеснявам, че ще ме разнася.

# 162
  • Мнения: 6 459
И какво означава "истински приятел"?
Скрит текст:
За мен приятел е човек, с който имаме поне един общ интерес и можем да прекараме цяла нощ на бутилка вино и разговори. Не че го  правим, но ако някой от нас почувства нужда, до ден два ще се намери време. Такива приятели имам десетина поне. Същите са и от другия тип, дето може да не сме се чували от години, но ако се появи на вратата ми, ще я поканя на вечеря с преспиване и каквото е нужно. Хората, с които се виждам всяка седмица, са ми семейство, достатъчно ми е.

Човек на който мога да кажа всичко, без да се притеснявам, че ще ме разнася.
И без да ме съди за това, което (не) съм. Общо взето към момента имам само една такава приятелка, която ме приема и не се мъчи да ме променя. Достатъчна ми е и съм искрено благодарна, че е до мен.

# 163
  • Мнения: 1 118
Вдъхновена от темата, току-що чух за първи път от много време песен, която за мен е изпълнена със смисъл. А именно - "Нямам нужда от много приятели" в изпълнение на Георги Христов.
"......, стигат ми двама-трима". Именно качеството е важно, не количеството.

# 164
  • Мнения: 1 729
Как според вас изглежда реалистично приятелството когато човек е семеен или е към средата на живота си?
Какво  очаквате от приятелите си и способни ли да отвърнете със същото?

Общи условия

Активация на акаунт