Аз пък се обаждам или пиша, дори и да не сме се чували отдавна. Ей така просто да чуя някого. С времето на все по-малко хора, но не ми пречи да го правя. Тъпото е, че, като не се сещат те, лека полека се отчуждаваме, дори като се чуем, нямаме много какво да си кажем.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2025, 17:31 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Аз пък се обаждам или пиша, дори и да не сме се чували отдавна. Ей така просто да чуя някого. С времето на все по-малко хора, но не ми пречи да го правя. Тъпото е, че, като не се сещат те, лека полека се отчуждаваме, дори като се чуем, нямаме много какво да си кажем.
Точно за това говорим, че е тъпо все едната страна да инициира срещи.
В един момент писва.
Да не говорим, че се чувстваш все едно се натрисаш.
Случва се човек да се мисли за нечий приятел, а отсрещният да не го е поставил в списъка на приятелите си. Тогава и да се звъни, и да се настоява за виждания, и да се предлага, няма смисъл, най-много вторият да загине от досада.
Искам да кажа, че е добре хората да имат по-трезва представа за ценността си.
Нищо трагично не е станало, ако Х и У са се раздалечили, не е казано и че ще бъде завинаги. Но ако се стига до драми, вече не е добре.
Искам да кажа, че е добре хората да имат по-трезва представа за ценността си.
Нищо трагично не е станало, ако Х и У са се раздалечили, не е казано и че ще бъде завинаги. Но ако се стига до драми, вече не е добре.
Ааа, да, бе, драми.....единствено може да има драми, ако става въпрос за хора от най-близкото ти обкръжение - мъж, дете/ца, сестра/брат, родители. Всички други да си поемат по пътя встрани от мен, ако така им харесва. Никаква драма не е това.
Аз нямам много приятели, да не кажа почти никакви. Но никога не изпитвам самота. Общувам реално само с мъжа ми и с майка ми. Много рядко да изляза с единствената ми приятелка. Но някак си се чувствам самодостатъчна. Обичам работата си, творчеството- те ми дават смисъл и пълнота. Та не усещам липсата на хора да ми пречи по някакъв начин за добро или лошо.
Кой както го усеща и се чувства добре, но все пак не може да се отрече, че свързаността и приятелският кръг носи друг тип общуване и удовлетворение. Семейството не го избираме, но приятелите си ги избираме. Ако семейството е здрава, стабилна рамка, то приятелите са гъвкава мрежа. Мрежа, която е ценно да имаме. Отделно не всички семейства са непременно здрави и има потребност да се отпуска вентила на вън по безопасен начин. Някои се семейства се разпадат, децата растат и отлитат от гнездото.
Аз също имам малко приятели. Малко, но са значима част от живота ми. И както казват по американските филми some friends stay for a reason, some for a season and some forever. ( Ако изобщо го помня правилно).
Всички тези хора са изиграли роля в живота им (надявам се и аз в техния) и съм им благодарна. И на онези, които останаха и на тези, които вървяха с мен в някой от етапите.
Хубаво е да имаш истински приятели, пък било и само за кратко и малко на брой, иначе е по-добре да си сам, отколкото зле придружен.
Качеството е по-важно от количеството. Особено в по-зряла възраст, когато хората ти стават ясни доста бързо и толерансът на глупости е нисък.
Аз също имам малко приятели. Малко, но са значима част от живота ми. И както казват по американските филми some friends stay for a reason, some for a season and some forever. ( Ако изобщо го помня правилно).
Всички тези хора са изиграли роля в живота им (надявам се и аз в техния) и съм им благодарна. И на онези, които останаха и на тези, които вървяха с мен в някой от етапите.
Хубаво е да имаш истински приятели, пък било и само за кратко и малко на брой, иначе е по-добре да си сам, отколкото зле придружен.
Качеството е по-важно от количеството. Особено в по-зряла възраст, когато хората ти стават ясни доста бързо и толерансът на глупости е нисък.
Аз също имам малко приятели. Малко, но са значима част от живота ми. И както казват по американските филми some friends stay for a reason, some for a season and some forever. ( Ако изобщо го помня правилно).
А общуваш ли ежедневно, редовно с тях? Защото аз имам приятели, които живеят в чужбина. Виждаме се рядко и не е онова приятелство, което включва в съдържанието си и да си помагаме, и да празнуваме заедно, и да пътуваме заедно, защото разстоянията пречат. Идват си в определени периоди и общо взето се нагласяваме по техните планове, за да може да се видим поне веднъж в годината. С някои от тях не успявам да се "напасна" и отношенията ни поизстинаха.
Когато човек има семейство и особено деца, почти цялото му време започва да се заема с неща, свързани с тях. Ако на 20 години си бил през ден по заведения и дискотеки, на 30-40 трудно ще ти се случи. Разбира се, животът не свършва с децата, просто се променя - приоритети, приятели, интереси, свободно време. Приятелите може да останат, особено по-близките, но отношенията ще са различни. Ако на 20 ви е било готино с приятелка да сте по дискотеките, да си споделяте да гаджета, излизания, студентство и т.н., после ви се променят интересите. И, ако едната има дете, а другата не, със сигурност ще се раздалечите. Така се случи с мен и моя много добра приятелка. Въпреки че се опитвах да поддържам отношения, тя споделяше, че разговорите за деца са ѝ досадни и я натоварват. А мен пък това ме вълнува. Постоянно се опитвах да ѝ влизам в тона, не говорех за детето, ама в крайна сметка се поотдалечихме.
В събота празнувахме Никулден в скромна компания от 4 души.
Бяхме в неголямо, заведение с 20-тина маси.
Само на нашата маса вървеше разговор.
Почти всички останали бяха полово разделени, на едни само мъже, на други само жени на видима възраст между 20 и 35 години. Почти всички и се бяха забили в телефоните.
На една малка маса седеше двойка, тя беше облегнала глава на рамото му и се звереха в един телефон.
Как да не са самотни тия хора ? Те не могат да общуват.
Бяхме в неголямо, заведение с 20-тина маси.
Само на нашата маса вървеше разговор.
Почти всички останали бяха полово разделени, на едни само мъже, на други само жени на видима възраст между 20 и 35 години. Почти всички и се бяха забили в телефоните.
На една малка маса седеше двойка, тя беше облегнала глава на рамото му и се звереха в един телефон.
Как да не са самотни тия хора ? Те не могат да общуват.
Аз нямам много приятели, да не кажа почти никакви. Но никога не изпитвам самота. Общувам реално само с мъжа ми и с майка ми. Много рядко да изляза с единствената ми приятелка. Но някак си се чувствам самодостатъчна. Обичам работата си, творчеството- те ми дават смисъл и пълнота. Та не усещам липсата на хора да ми пречи по някакъв начин за добро или лошо.
Абсолютно по същия начин се чувствам и живея с изключение на това, че имам деца и в списъка ми са и още роднини, но най-близките.
Има ли въобще хора с много и добри приятели?
Поне за моя житейски опит , тъй като имах илюзии, че човек трябва да има голяма весела компания, стигнах накеая до извода, че поне аз нямам сила да поддържам множество дълбоки приятелства.
Особено с работа, семейство, деца.
Един, двама приятели, дето са наистина за цял живот и няколко приятни добри познати ми се струва оптимално.
Поне за моя житейски опит , тъй като имах илюзии, че човек трябва да има голяма весела компания, стигнах накеая до извода, че поне аз нямам сила да поддържам множество дълбоки приятелства.
Особено с работа, семейство, деца.
Един, двама приятели, дето са наистина за цял живот и няколко приятни добри познати ми се струва оптимално.
На мен ми се струва, че жаленето къде отидоха приятелите е повече жалене къде отидоха безгрижните млади години, когато основният проблем е къде и с кого да си на маса. А сега - семейство, деца, родители, хапчета за кръвно, ишиас… Иначе и хора има, и теми за разговор, но не е като някога. Струва ми се, че като тийн и студентка имах по-малко теми за разговор, но пък бяха по-възвишени и културни 
Наскоро бяха публикувани резултати от проучване, което установило, че хората имат много по-малко приятели, отколкото изглежда отстрани. Беше нещо от рода на 2,7 или 3,5 на човек Със сигурност средното беше под 4. Та тези, които мислят, че имат малко приятели, но все пак ги имат, изобщо не са отклонение от нормата.
Със сигурност средното беше под 4. Та тези, които мислят, че имат малко приятели, но все пак ги имат, изобщо не са отклонение от нормата.
Истинските приятели, в днешно време са малко, почти няма такива. Обективно погледнато, повечето са добри познати, или просто познати. Поначало свестните хора имат по-малко приятели, и като цяло си намират по-трудно хора за връзка или за приятелство. Все повече преобладават идиотите, простаците, и такива които искат да се възползват от теб, за собствена изгода. Но и късметът явно играе голяма роля.