❄💖 Януарска радост 2026-та година 💖❄ - Тема 4

Аз съм в едно много небрано лозе... Направо не ме свърта на едно място...
В 37г.с. съм, днес бях на тонове - там всичко е наред. Преглед за разкритие не ми е правен.
Настинала съм, кашлицата ми вече е мокра и гърлото си ме боли. Смуча си лукчета, бионизин по препоръка на едната мама от групата и парацетамол заради температурата, която качвам.
Доктора не остана доволен от това, но и нищо не може да се направи по въпроса. Коремът ми вече се е свлякъл доста, магнерота го спрях от днес, а контракции си усещам отвреме навреме от около 2-3 дни, най-вече като съм легнала и то за секунда-две та ме разбуждат понеже е като пробождане от игла.
Според доктора, ако тази седмица не родя нормално, тоест ако бебе не тръгне само - ми препоръчва секцио. На този етап бебе е около 3200 и ми каза, че тялото ми ще се справи, но тъй като си върви напред има вероятност тазът ми да не успее да се справи плавно с бебе около 3400 и нагоре. Каза ми, че корема ми расте напред и виси и това му давало индикации, че все пак тялото има ограничение с какво може и не може да се справи. Реално на мен ми се четат ребрата въпреки кг, които съм качила. Записахме ден за секцио /но първо трябва да се излекувам/, а мен страшно много ме е страх от операцията. Няколко пъти съм влизала в операционни и изпадам в абсолютен шок, започвам да плача неистиво, кръвното ми се покачва и започвам да се треса, докато не ми сложат упойката и не заспя. За съжаление обаче при секциото ще съм в съзнание и това допълнително ме напряга до безумие. Докторът отказа мъжа ми да присъства на операцията, но ако е нормално раждането няма проблем.
Толкова много пъти съм си патила от лекари и от това "довери ми се", че направо изтръпвам... Реално няма как да знам дали докторът е прав или не. Ще се побъркам. Искам да предизвикам раждане още тази седмица и да се приключва.
И аз като останалите нощно време вече не мога да спя. Будя се по-често /на около 40-45мин за пишкане/ и после няма заспиване. През деня ми е направо мъка. Едва се движа и съм абсолютен парцал.
И на двама ни с мъжа ми ни стана гадно, че едва ли не определяме датата на която да се роди сина ни...
Кажете ми, при секциото шият ли после или лепят?

Някой друг има ли все едно недостиг на въздух. Явно бебето много ме притиска особено като легна не мога изречение да кажа не мога да си поема въздух. Не знам нормално ли е.

Аз съм в едно много небрано лозе... Направо не ме свърта на едно място...
В 37г.с. съм, днес бях на тонове - там всичко е наред. Преглед за разкритие не ми е правен.
Настинала съм, кашлицата ми вече е мокра и гърлото си ме боли. Смуча си лукчета, бионизин по препоръка на едната мама от групата и парацетамол заради температурата, която качвам.
Доктора не остана доволен от това, но и нищо не може да се направи по въпроса. Коремът ми вече се е свлякъл доста, магнерота го спрях от днес, а контракции си усещам отвреме навреме от около 2-3 дни, най-вече като съм легнала и то за секунда-две та ме разбуждат понеже е като пробождане от игла.
Според доктора, ако тази седмица не родя нормално, тоест ако бебе не тръгне само - ми препоръчва секцио. На този етап бебе е около 3200 и ми каза, че тялото ми ще се справи, но тъй като си върви напред има вероятност тазът ми да не успее да се справи плавно с бебе около 3400 и нагоре. Каза ми, че корема ми расте напред и виси и това му давало индикации, че все пак тялото има ограничение с какво може и не може да се справи. Реално на мен ми се четат ребрата въпреки кг, които съм качила. Записахме ден за секцио /но първо трябва да се излекувам/, а мен страшно много ме е страх от операцията. Няколко пъти съм влизала в операционни и изпадам в абсолютен шок, започвам да плача неистиво, кръвното ми се покачва и започвам да се треса, докато не ми сложат упойката и не заспя. За съжаление обаче при секциото ще съм в съзнание и това допълнително ме напряга до безумие. Докторът отказа мъжа ми да присъства на операцията, но ако е нормално раждането няма проблем.
Толкова много пъти съм си патила от лекари и от това "довери ми се", че направо изтръпвам... Реално няма как да знам дали докторът е прав или не. Ще се побъркам. Искам да предизвикам раждане още тази седмица и да се приключва.
И аз като останалите нощно време вече не мога да спя. Будя се по-често /на около 40-45мин за пишкане/ и после няма заспиване. През деня ми е направо мъка. Едва се движа и съм абсолютен парцал.
И на двама ни с мъжа ми ни стана гадно, че едва ли не определяме датата на която да се роди сина ни...
Кажете ми, при секциото шият ли после или лепят?

Аз съм в едно много небрано лозе... Направо не ме свърта на едно място...
В 37г.с. съм, днес бях на тонове - там всичко е наред. Преглед за разкритие не ми е правен.
Настинала съм, кашлицата ми вече е мокра и гърлото си ме боли. Смуча си лукчета, бионизин по препоръка на едната мама от групата и парацетамол заради температурата, която качвам.
Доктора не остана доволен от това, но и нищо не може да се направи по въпроса. Коремът ми вече се е свлякъл доста, магнерота го спрях от днес, а контракции си усещам отвреме навреме от около 2-3 дни, най-вече като съм легнала и то за секунда-две та ме разбуждат понеже е като пробождане от игла.
Според доктора, ако тази седмица не родя нормално, тоест ако бебе не тръгне само - ми препоръчва секцио. На този етап бебе е около 3200 и ми каза, че тялото ми ще се справи, но тъй като си върви напред има вероятност тазът ми да не успее да се справи плавно с бебе около 3400 и нагоре. Каза ми, че корема ми расте напред и виси и това му давало индикации, че все пак тялото има ограничение с какво може и не може да се справи. Реално на мен ми се четат ребрата въпреки кг, които съм качила. Записахме ден за секцио /но първо трябва да се излекувам/, а мен страшно много ме е страх от операцията. Няколко пъти съм влизала в операционни и изпадам в абсолютен шок, започвам да плача неистиво, кръвното ми се покачва и започвам да се треса, докато не ми сложат упойката и не заспя. За съжаление обаче при секциото ще съм в съзнание и това допълнително ме напряга до безумие. Докторът отказа мъжа ми да присъства на операцията, но ако е нормално раждането няма проблем.
Толкова много пъти съм си патила от лекари и от това "довери ми се", че направо изтръпвам... Реално няма как да знам дали докторът е прав или не. Ще се побъркам. Искам да предизвикам раждане още тази седмица и да се приключва.
И аз като останалите нощно време вече не мога да спя. Будя се по-често /на около 40-45мин за пишкане/ и после няма заспиване. През деня ми е направо мъка. Едва се движа и съм абсолютен парцал.
И на двама ни с мъжа ми ни стана гадно, че едва ли не определяме датата на която да се роди сина ни...
Кажете ми, при секциото шият ли после или лепят?

sofilina, супер че си си намерила ново място! И аз утре съм на консултация, може да се засечем без да разберем. 😁 Цените си бяха такива и ноември, значи не са ги вдигнали, дано така си и остане.
Аз също спя много зле последните вечери, по-скоро не спя. През деня съм като парцал, а за раздразнителността чак сама себе си не мога да понасям. Лошото е, че мъжа ми спи много леко и се буди и той, та само си мълчим и се подминаваме, за да не се скараме за нещо. 😀