Трябваше да е нормално, но доктора ме разубеди, защото се притесняваше да не се получи заклещване в таза, а и като ми правеше проверките за разкритие аз направо се изправях на стола. И той ми вика " къде за нормално раждане, ти не ми даваш да те бутна". И така, реших да е секцио, ама си е отврат. Не знам как е нормалното, но секциото е бляк, както и го очаквах. Сега Дечко е на системи, на антибиотик, заразила съм го в утробата от настинката си... представяте ли си... направо умирам... Сега и аз съм на системи, антибиотик, инжекции фраксипарин за разреждане на кръвта, желязо заради дефицита, който боря цяла бременност... Добре че мъжа ми е при мен, страшна помощ ми е. Докато аз съм на система, той стерилизира помпата, или ми помага да се цедя. Помага ми да ставам, облича ме и т.н. оставят ни за малко бебчо и е борба, да го сложа на гърда - аз с абокат и той също... Абе, рева като магаре...
kroche, спинална ми беше упойката. Ама си беше цирк при мен. Ревах, треперих...
Деси, ти с планово секцио ли беше? Бях останала с впечатление, че ще раждаш нормално и сега като прочетох за секцио се зачудих? Нещо напоследък ме хваща страх да не се наложи спешно секцио , а и не само това, такива глупости ми се въртят в главата, свързани с раждането, че направооо…
kroche, спинална ми беше упойката. Ама си беше цирк при мен. Ревах, треперих...