Емоционално скоро ще напусна играта. Това е някакъв емоционален и психически съдизам да отглеждаш дете.
Ситуацията е следната. Вечер. На 2 месеца сме. Ставаме сменяме памперс. Ядем, почти изяжда всичко и започва да се онася. Съответно аз я оригвам. Проверявам дали пак не иска да си допие. Уверявам се, че ми отказва. Сменям памперс ако се наложи.
Сценарий 1. Гледам да я повия и тя е спокойна. Вземам я за люшкане и започва да се оглежда, таван, картина, сянка, лампа, гардероб. Като муха. Прозява се и продължава да гледа. Съответно за да не се оглежда и да се онесе по лесно изгасям нощната лампа. И се започва рев, ама на дране рев. Светвам лампата и няма успокояване. Каквото и да правя това беше
Сценарий 2. Понякога започва да реве още докато я повия. Люшкане, клатене, шъшкане, бял шум. Не та не всичко работи временно.
Сценарий 3. Не я повивам. Съответно започва да маха с ръце, ще кажеш че съм й пуснала Галена и ще мята салфетки.
. За сън и дума да не става. Я се онесе, я се е ококорила двойно.
Понякога, ме е излъгала че се е наяла и й давам още мляко и започва да се онася. Но въпреки това и през който и сценарий да мина, продължението е следното. Опити всевъзможни за приспиване. От да я люшкам в кошарата, да я люшкам на ръце. С бял шум, с розов шум, на тихо, на светло, на шумно, на тъмно, налюлка, на шезлонг. Не Та Не.
Случва се следното. Аз я слагам върху мене по корем. Реве, повръща, може би се оригва. Изчиствам я, повивам я и заспива след 2 мин.
Пробвах и след ядене да я подържа права, да я сложа върху мене. Не, не се брои не ми е скъсала нервите, не е минал 1 час да се прави на луда. Трябва да повърне след като вече искам да я оставя на баща й и да избягам в Тимбукту.
Сега се смея ама преди малко ревах.
Точно едва заспи и става време да яде и се въртя в един омагьосан кръг. Всяко приспиване.
Какво да я правя. За бял роб не мога да я продам, даже не е проходила. Значи ще трябва да я приспивам. Очевидно че може би корем да я мъчи, или глад, или тъмното, или аз, или не я мъча достатъчно. Даже темпертури сменях, пелената сменях, оригвам я по 3-4 пъти докато яде. Уж не трябва да има въздух. Не преяжда. Знам ли, тя откзва да ми говори.
Иначе заспи ли, е бетон. Твърд сън, непробуден, 3-4-5 часа няма мърдане.
Майки, кажете ми първо как успявате да не хванете гората и после ми кажете как да приспя това чудо. Мислех да пробвам и с лопата, но ММ твърдо отказа. Било грубо. Мъжеее.
Извинявам се ако моят хумор е дошъл груб за някои от вас. Но знаете как е безсънието + дет метъла който слушам всяка вечер.
Дано при вас е по спокойно.
Ситуацията е следната. Вечер. На 2 месеца сме. Ставаме сменяме памперс. Ядем, почти изяжда всичко и започва да се онася. Съответно аз я оригвам. Проверявам дали пак не иска да си допие. Уверявам се, че ми отказва. Сменям памперс ако се наложи.
Сценарий 1. Гледам да я повия и тя е спокойна. Вземам я за люшкане и започва да се оглежда, таван, картина, сянка, лампа, гардероб. Като муха. Прозява се и продължава да гледа. Съответно за да не се оглежда и да се онесе по лесно изгасям нощната лампа. И се започва рев, ама на дране рев. Светвам лампата и няма успокояване. Каквото и да правя това беше
Сценарий 2. Понякога започва да реве още докато я повия. Люшкане, клатене, шъшкане, бял шум. Не та не всичко работи временно.
Сценарий 3. Не я повивам. Съответно започва да маха с ръце, ще кажеш че съм й пуснала Галена и ще мята салфетки.
. За сън и дума да не става. Я се онесе, я се е ококорила двойно.Понякога, ме е излъгала че се е наяла и й давам още мляко и започва да се онася. Но въпреки това и през който и сценарий да мина, продължението е следното. Опити всевъзможни за приспиване. От да я люшкам в кошарата, да я люшкам на ръце. С бял шум, с розов шум, на тихо, на светло, на шумно, на тъмно, налюлка, на шезлонг. Не Та Не.
Случва се следното. Аз я слагам върху мене по корем. Реве, повръща, може би се оригва. Изчиствам я, повивам я и заспива след 2 мин.
Пробвах и след ядене да я подържа права, да я сложа върху мене. Не, не се брои не ми е скъсала нервите, не е минал 1 час да се прави на луда. Трябва да повърне след като вече искам да я оставя на баща й и да избягам в Тимбукту.
Сега се смея ама преди малко ревах.
Точно едва заспи и става време да яде и се въртя в един омагьосан кръг. Всяко приспиване.
Какво да я правя. За бял роб не мога да я продам, даже не е проходила. Значи ще трябва да я приспивам. Очевидно че може би корем да я мъчи, или глад, или тъмното, или аз, или не я мъча достатъчно. Даже темпертури сменях, пелената сменях, оригвам я по 3-4 пъти докато яде. Уж не трябва да има въздух. Не преяжда. Знам ли, тя откзва да ми говори.
Иначе заспи ли, е бетон. Твърд сън, непробуден, 3-4-5 часа няма мърдане.
Майки, кажете ми първо как успявате да не хванете гората и после ми кажете как да приспя това чудо. Мислех да пробвам и с лопата, но ММ твърдо отказа. Било грубо. Мъжеее.
Извинявам се ако моят хумор е дошъл груб за някои от вас. Но знаете как е безсънието + дет метъла който слушам всяка вечер.
Дано при вас е по спокойно.
. 
