254 коледно-новогодишни емоции и менюта. Немската тема

А ние и сега си ги правим. Даже без колело ми идва идеално -- аз и мъжът ми тичаме, баткото има много голямо за него колело (което сам настояваше да купим), малкият наследи колелото на батко си. Та ние тичаме, когато децата се изморят (основно малкият), аз сядам на голямото, малкият отзад, баткото със старото си колело, което още криво-ляво му става и му е лесно с него. А мъжът ми е бял кениец, той си тича. И така. А сега като си взема колело и аз, няма какво да правим, когато малкият се измори, ще трябва кениецът да е и шерпа и да му носи колелото.

Вземи си колело с кош отпред, като се умори малкото го мяташ там😉 Но честно казано и аз предпочитам да ходя пешак, вместо да карам. Нашите колелета ги прибираме в мазата, има отделено място. До полиция живеем и пак крадат колелета, електричките най-вече, тези обикновените не ги поглеждат.

Мария, децата са още малки за големи преходи с колелета- правете, както ви пасва.

PeaPink, пеш също е приятно, разбира се. С колелото се минават други разстояния, стигаш до доста по-далечни цели.

Днес времето е чудесно, слънце и 11-12 градуса, може да направим някоя велосипедна разходка.
Дори и денят се е увеличил леко, стъмнява се чак след 17 часа.

И при нас се увеличи, но  e 16:34. Като казахте кош, той "малкият", който става на 6 г скоро, още понякога си реве за тулето ).

Боже като казахте преход с колело се сещам в една ваканция имаше организирани занимания и едното беше каране на колело до един цех за сладолед. Там ги черпят и се връщат. Видях го къде е, не ми се стори близко, но пък нали са цяла група. Детето поиска и го записах. Е да, ама моето единствено с малко колело, че и без скорости. Терена си бил сериозен с изкачвания и наклони. Като се върна това дете чак му се плачеше как трудно било без скорости. Обаче беше много горда, че единствена от всички е успяла да изяде 5!!! топки сладолед 😂
Немедленно купихме колело със скорости.

Единственото превозно средство, което се научих да карам в тоя живот е колело и не оставам без такова.
Откраднаха ми първото, което си купих, когато дойдохме тук, бях забравила да го заключа. Следващото ми е втора употреба, мъжа ми го пребоядиса и си е супер.
Беше ми трудно без него след като си счупих ръката и трябваше да я пазя и с голям страх се качих отново да карам. Но ако не бях преодоляла страха от каране, щях да си маам пеша. А карането на колело ми се отразява чудесно и ми носи удоволствие. Като се затопли времето, често правим преходи, къде къси, къде по-дълги.

На голямото дете правихме завършване на 4 клас с голям преход с колело до една ферма, около 15 км в едната посока. Колелото му беше със скорости, но детско. На отиване беше добре, движеха се нормално в групата.
На връщане аз и той се прибирахме само с едно семейство заедно, за да не се загубим по пътя и бащата като даде газ с неговото голямо колело, ужас, нямаше стигане. Даже и майката му се ядоса, че не се усеща с темпото.

Мъжът ми с другото ни по-малко дете предвидливо отидоха(и се върнаха) с колата.

Моето се беше записало в 6 клас в проект седмицата на нещо от рода на "опознаване на града" с колело 😆 една седмица учителя по спорт ги разката, беше една жега юни месец и обикаляли къде ли не и по стълби нагоре надолу всеки ден носили колелата 🙃 от тогава му се отщя да кара колело буквално и сега рядко и със зор кара с баща си или съседчето.
Мария важното е, че сте разрешили проблема във ваша полза, ще си намери детето приятелчета. На мен ще ми е интересно да споделиш дали новата учителка работи по друг начин.

Рейна, моите също имаха група с колелета при проект-седмицата, голямото ми момче не се записа в нея, избра друго, защото подозираше, че много ще ги юркат, а той не е типичният спортен тип, въпреки че обича колоезденето и кара доста километри.

Сетих се, че миналата година купих от книжарницатя и на двамата Mein Fahrrad Tourenbuch, тоест Дневник на колоездача , с по 2 страници за всеки маршрут. Например начало на маршрута, спътник, вид Tour, километри, времетраене, времето, ландшафт, почивка, вълнуващи обекти, колко звезди даваш на маршрута и друго. Мисля, че не е само за деца. Прелиствайки, човек се връща назад в спомените за някоя хубава разходка с колелото.

Аз пък като описва Бибит, от мъжа си съм останала с впечатлението, че е някакъв подигравателен стереотип, че немецът е напред с колелото без да чака жена си и децата си, които кретат назад.  При нас не е така, разбира се, но така ми е разказвал мъжът ми. Моите впечатления за немците мъже е, че са грижовни майки-орлици, ама явно си има и егоманиаци.

Аз пък, ако нещо се отплесна и децата се лашкат пеш, понякога ги забравям и цепя напред )) После гледам и те нещо ръчкат в калта километри назад и се връщам, но си признавам, че не съм по бавното детско ходене, хехе. Ние все още събираме качествени пръчки и камъни, та и това отнема време ). Та ако може малко по-бързичко да се ходи към целта в някакъв момент, мн ще се радвам.

 При нас, без да се хваля, баткото е мега добър на колело от много малък, просто е фурия и има супер издържливост. Още преди да навърши 5 години караше по 16 км. Малкият пък много рано прокара колело, на 3 годинки, но заради амблиопията на 4 и половина сложи лепенка на окото. Тогава окото му беше с много слаба острота и не му давах да кара и така имаше някакъв период, в който почти не караше колело и малко загуби тренинг. Сега си кара и едноок и двуок и всякак и е много добър, но все пак в някакъв момент проплаква, че е изморен и тогава го качваме на нещо...
Имали сме всякакви джаджи за превозване на изморени деца, вкл едно, с което се закачва детското колело като тандем за това на възрастния.
Вчера беше доста неприятно, да ви призная, защото имаше много заледени участъци, а и много кални. Та малкият първо се подхлъзна на леда и падна с колелото, а после (според мен, нарочно) затъна в някаква много дълбока кал.
Аз не съм много добра с колелото, но пък определено имам напредък през годините. Когато бях почнала да карам в Германия първо един приятел ми беше казал да му се обадя чак след като се науча, защото много бавно съм карала и г дразнело.  Чак полицията ме беше спирала, мислейки си, че трябва да съм пияна, щом така несигурно и бавно карам. Когато възмутено им казах, че просто ми трябва повече практика и изобщо не съм пила, ми бяха казали да слизам от колелото и да го бутам до някокй паркинг на магазин и там да се упражнявам ) (То беше неделя).

изобщо не обичам колело. като деца карахме много . сега хич не ми се занимава.

Аз обожавам описаните от Бибит турове на колело. Можеш да стигнеш до места, които е трудно пеш за един ден.

И ние с колелото не се разбрахме. Първо мен малко си ме е страх да карам по шосето, второ някак не ми е приятно, не изпитвам удоволствие от карането на колело. Ходихме преди по площадки и преходи, не мога да кажа, че е съвсем зле, но не е нещо, което да правя с удоволствие. Помня веднъж как се надценихме и ходихме на една площадка на 17 км. Тези 34 км ми се видяха доста натоварващи.

+1 необичаща да кара колело. Изобщо не е моето. Дори като ходя на кардиолог и ми правят ЕКГ с натоварване (което натоварване е каране на велоергометър) винаги се учудват, че издържам макс.5 минути да въртя педалите. В същото време ходя на аеробика и водна гимнастика, където сме в движение 1 час нон стоп и нямам никакъв проблем.

Хич не обичам да карам колело, просто ме е страх от трафика.😂 Обаче ходя на спининг.😂 Имаме 3 доста хубави колела, за мен и за децата, но си стоят само и се чудя как да ги пусна за продаване.