КГБ = Клуб на Готините Баби - 242

Когато навърших 65 г., седнах на любимия си стол, погледнах назад към живота си и си прошепнах:
"Така че... това е началото на финалната права. "
И бавно започнаха да излизат на повърхността истините, които избягвах цял живот.
Деца? Те са заети да пишат собствената си история.
Здраве? Изплъзва се по-бързо от пясъка през отворени пръсти.
Правителството? Само заглавия, обещания и цифри, които никога не променят ежедневната ви реалност.
Остаряването не наранява първо тялото ти - то наранява илюзиите ти.
Така седнах със себе си и издълбах шепа горчиви, но необходими истини.
⸻
Децата не ви спасяват от самотата
Децата растат, животът ги дърпа във всяка посока, а ти се превръщаш в спомен, който те посещават, когато времето позволява.
Усмихваш се... и все пак нещо вътре в теб остава странно кух.
Децата носят радост - но не са щит срещу самотата.
⸻
Здравето не е завинаги
Един ден излетките, в които някога скочи с ентусиазъм, се усещат като маратон.
Осъзнаваш, че здравето никога не е било фонов характер -
това беше основният стълб, който поддържа живота ти стабилен.
⸻
Пенсиониране и пари
Пенсионирането не е награда - това е проверка на реалността.
В зависимост от системата е като да стоиш върху тънък лед.
Сметките растат, нуждите растат, цените растат... но подкрепата не.
⸻
Така възстанових живота си по нови правила - честни, остри, практически правила за достойнство.
⸻
Правило 1: Парите са по-надеждни от всичко друго.
Обичайте децата си, ценете ги -
но не ги превръщайте в свой пенсионни план.
Запазете за себе си.
Дори малките спестявания създават голяма свобода.
Финансовата независимост е достойнство.
⸻
Правило 2: Вашето здраве е вашата истинска работа
Нищо друго няма значение, когато тялото ти отказва да съдейства.
Мърдай. Върви. Разтегни се.
Пази съня си като съкровище.
Яжте по-чисто. Намалете отровата, маскирана като захар и сол.
Болестта не дискриминира,
но уважава тези, които поемат отговорност за себе си.
⸻
Правило 3: Създай си собствена радост
Да чакаш другите да те направят щастлив е най-бързият начин да разбиеш сърцето си.
Така се учиш да се радваш на малките неща -
спокойна закуска, хубава книга, музика, която стопля душата.
Когато знаеш как да направиш себе си щастлив, самотата губи силата си.
⸻
Правило 4: Остаряването не е извинение да станеш безпомощен
Някои хора превръщат стареенето в изпълнение на оплаквания.
И бавно дори тези, които ги обичат, започват да се отдалечават.
Силата е привлекателна.
Устойчивостта е магнетична.
Хората уважават тези, които остават способни, а не тези, които се предават.
⸻
Правило 5: Пусни миналото
Доброто старо време беше красиво - да.
Ама ги няма, а билет за връщане няма.
Вкопчването в миналото краде настоящето.
Животът днес може да изглежда различен, но все пак има моменти, които си струва да живееш.
⸻
Правило 6: Защитете спокойствието си сякаш е ваша собственост
Не всеки аргумент се нуждае от гласа ти.
Не всяка обида се нуждае от твоя отговор.
Не всеки роднина заслужава достъп до вашите емоции.
Спокойствието е скъпо.
Предпазете го от драма, негативизъм и източване на хората -
дори и да са ти близки.
⸻
Правило 7: Продължавай да учиш нещо - всичко
Денят, в който спрете да се учите, е денят, в който започнете да оста
Нова рецепта, нова дума, ново приложение, ново хоби -
мозъкът ви се нуждае от движение точно както тялото ви.
Ученето те поддържа млад.
Застойът те прави стар.
⸻
Силата и свободата все още ти принадлежат
Остаряването е изпит, който никой не може да вземе вместо теб.
Можете да се адаптирате, да се възстановите и да се издигнете по
или седни, оплаквай се и чакай някой да те спаси.
И ако...
Никой не идва да те спаси ....
Отстоявай себе си.
Защото все още можеш..
И тази единствена истина е достатъчна, за да промени остатъка от живота ти...

Скоро прочетох две реда  и ги мисля - "той се ръкува със сина си ,като с колега, контрагент, като по работа. Няма прегръдка ,няма топлина ."

 Това съм аз , проекция пълна. Да се запазя се затворих, страх какво ще кажат,  чувствата са  смешни, моите ,техните не са.
  Една егоистична, злобна жена насреща.

 Сега знам какво да правя.
 Жената трябва да има възможности да оцелее сама, за своя сметка , възглавница му викат. не трябва да се подлага  като килим за доброто на "семейството", да издържа  и  изхранва ,да се грижи за всички. Всеки трябва да внася своя принос за това.

ЗДРАВЕТО, ПОВЛИЯНО ОТ ЕМОЦИИТЕ
Хипократ е казал: Ако човек иска да бъде здрав, то първо  трябва да бъде попитан, дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне. Емоция (на латински emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторг, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна. Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него. Емоцията е силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно отношение към определен обект. Емоциите могат да са положителни или отрицателни. Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти. Положителните дават на човек енергия и подсилват неговата воля, докато отрицателните отслабват волята и снижават активността.
Ще разгледаме една интересна връзка между емоциите и здравето или как мислите и емоциите влияят на нашето здраве.
Всяка една емоция оказва за определен период от време въздействие върху психиката и действа с определена сила  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.
Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, усещане  за безопасност, за облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.
Към  негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност.
В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, потиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес, а това води до отключването на болести. Между човешкият ум, емоциите и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.
Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Много тежки са последствията ако предизвиканите емоции се потискат. Не трябва да се забравя, че тялото, чувствата и разумът са едно цяло. Хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли, преживявания и емоции. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. А тя е висока! Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркт и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължил стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес – ключ за отключване на множество болести. Когато чувствата ни са твърде приглушени, те водят до безразличие и дистанцираност; когато обаче излязат извън контрол и станат твърде крайни и трудни за овладяване, те се превръщат в патология – в парализираща депресия, в съсипваща тревожност, в неудържим гняв или маниакално вълнение.
Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която води до самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота.
Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.   Крайностите - емоции, които са твърде силни или ни държат в плен твърде дълго - подкопават стабилността ни. Разбира се, няма как да изпитваме само едно-единствено чувство; пълното щастие през цялото време някак си напомня за онези значки  с ужасяващо ухилени лица, които бяха на мода през седемдесетте. Не е възможно ежедневно и ежечасно да сме в плен на щастието! Избягвайте пожеланието „бъди винаги щастлив“!Управлението на емоциите е тежка работа: голяма част от онова, което правим (и то най-вече през свободното си време), е опит за овладяване на дадено настроение. Всяко наше действие може да се  дължи на опит да се почувстваме по-добре, независимо дали става въпрос за четене, гледане на телевизия или избор на някакви дейности или на хора, с които да прекараме известно време. Изкуството да утешаваме себе си е едно от основните жизнени умения; Предпазва ни от стрес и последващите отрицателни влияния върху организма ни.
Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, като например хипертония, депресии, инфаркт. Особено пагубно е човек да  потиска емоциите си. Когато емоциите са много силни и преминат определена граница, те могат да се развихрят до разрушителни крайности – хронично безпокойство, неконтролируем гняв, депресия. В най- тежките случаи за облекчаването им може да се окажат необходими лекарства или психотерапия, или пък и двете. Емоционалните вълнения могат да повлияят и на умствените ни способности. Хора в подобно емоционално състояние не могат да поемат ефикасно информацията, нито пък да я обработят добре или пък да запаметяват новости.  Мощните отрицателни емоции могат да фиксират вниманието върху себе си и така да попречат на опитите ни да мислим за друго. Те поразяват  имунната ни система.
Да разгледаме неуважението към околните. Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.
Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.
Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите.  Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато  ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.
Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това  чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е  помага, но временно. По-добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а в не редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това дълбоко да съжалява цял живот. Дълготрайната обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др.  Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно дори и към себе си. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил като даденост, това, което си.
Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения.  Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота трябва да обръщаме внимание на резултатите. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания и до болести на половите органи. Правенето на избор  е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света.  Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя път. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него, подобно на бумеранг.  Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от  себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя  живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му  и във формирания му мироглед. Една от причините за страховете е вкопчването и силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.
Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел.  Потискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.
Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват  както вътрешна, така и насочена към външния свят  разрушителна агресия.
Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания.  Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране за поемане на лична  отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик. Напр. искате да се откажете от тютюнопушенето. Задължително трябва да започнете нещо, което ви харесва, което ви кара да се чувствате добре. Напр. фитнес, плуване, танци. Вниманието трябва да се отклони от досегашната зависимост.
Човек се разболява тогава, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват следните състояния и болести:
–Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и поведение.
 –Мигрена–Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност и чувство за вина.
 – Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят.
 – Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на чувството любов.
     Гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност.
 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или на нещо.
– Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
– Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
 – Атеросклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
– Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора и в семейството. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите и желанията,  липса на самоизразяване, липса и търсене на  внимание от близките.
  – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и  приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните и силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар.
 – Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
  – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стрес и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение  натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
Нека обърнем внимание и на положителната мотивация и емоции за дадено достижение - на мобилизирането на ентусиазма, на стремежа към дадена цел, на самооценката и самоувереността. Изследвания върху олимпийски лекоатлети, музиканти от световна класа и гросмайстори по шах разкриват една обща черта помежду им: способност да се мотивират, за да спазват безмилостните си тренировъчни програми, да мобилизират вътрешните си сили. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.
Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на  мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе за приспособяването към нови, различни от досегашните действия и  условия на живот.
Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите, които го връхлитат най-често  съвпадат  с времето на значителни промени  в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. В човека бушуват емоции. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и да се поставят на нови плоскости.
 Преди много години ми се случи следното. Знаете, стоматолог съм по професия. Имах много работа, почти по цял ден не излизах от кабинета. Отделно семейните ангажименти и натоварване. Бях на предела на силите си. И в един хубав ден – стъпих накриво и счупих една кост от ходилото. Слава Богу, счупването не беше тежко, не се налагаше оперативно лечение, но ме гипсираха до коляното, движех се с патерици и повече от времето прекарвах в леглото. Имах време за размисъл и си казах, че може би Всевишния е решил да ми наложи малко почивка, след като аз не съм се вслушала в тялото си, а то ми е сигнализирало, че нещо не е наред, но кой да чуе. Някой може да каже – случайност. Ами в живота нищо не е случайно. Все още малко се говори за връзката между психика и тяло, за психосоматичните заболявания. Факт е, че традиционната медицина вече започва да обръща внимание на тези новости. Здравият организъм работи като добре смазан механизъм – синхрон между психика, тяло и емоции.
Всеки от нас е усещал притеснение или вълнение от дадено събитие и как това може да се прояви на телесно ниво – запотяване на ръцете, изчервяване на лицето, „пърхането на пеперуди“ в стомаха от вълнение. Ето това е едно доказателство, че психиката не е отделна част от тялото. Въпреки, че тя не е видима като тялото, нейното съществуване е факт.
    Нарастването на соматичните заболявания набират скорост, а съвременната медицина диагностицира само вече наличните симптоми, но все още не е започнала и не е готова да обръща внимание на психологическите фактори, влияещи  на дадено заболяване.
   Дълго време се е смятало, че тяло и психика са два отделни компонента и ако тялото боледува, то това е вследствие само и единствено на биологични фактори – генетика, вируси, бактерии.. По-съвременните възгледи хвърлят нов поглед над тази проблематика и намират връзка между тялото и психиката и ролята на човека за собственото си здравно състояние. Затова е важно съвременният човек, който ежедневно е подложен на предизвикателствата на средата, която го заобикаля, да подходи отговорно към здравното си състояние, поведение и качество на живот. Да знае, че емоциите имат силна връзка със заболяванията. В заключение, когато сърцето не може да плаче, тялото плаче. Или казано по друг начин - нашето тяло крещи, когато емоциите са мълчаливи.

Ами страшното  е да те пречупят ,да те смятат за придатък, апендикс към едно семейство. За това са битките и стреса. За това смятам ,че трябва отделно, всеки да има своя дом и правила ,своя свобода ,не да ти дуднат ,че ги излагаш. И да се обърнеш навътре да заразиш себе си , същността си, зададеното ти от Бог. Да не се смяташ за грешка. И да имаш заделен  пакет зад гърба си като не ти изнася, не да си като забит камък  без мърдане.
 Проблем че купуваш книги и четеш ,глезотия и пуста работа да пишеш. Това не се вписва в нечии представи. Работа има. Това се лигавщини. Правиш се на учена, уж си учена пък си проста.