
Тези празници носят със себе си духа на вековни традиции, които обединяват семейства и приятели около празничната трапеза. Това е онзи кратък, но наситен със смисъл период, в който забързаното ежедневие отстъпва място на спокойствието, щедростта и благодарността. Време, посветено на създаването на незабравими спомени, обгърнати от уюта на дома и надеждата, която носи всяка идваща Нова година.
Страстите стихнаха, сякаш изобщо ги няма.
Грее елхата ни празнична в топлата зима.
Печка бумти и проблясват искри от камина.
Само децата със грейнали в радост очички
са под елхата - подаръци има за всички.
Хора усмихнати шетат край пълните маси.
Празник е светъл и всеки сега е в дома си.
Утре е друго - животът със взлом ще нахлуе,
всеки в обувки от грижи отново обуе.
Днес си е празник и тихо е, светло и бяло,
нищо че сняг за сега не е и валяло.
Старецът благ отлетя към горите зелени,
дето сред сняг ще разпрегне добрите елени.
Малки джуджета отдъхват, че после ги чака
списък подаръци според на всеки мерака.
В миналото, рано сутринта на 25-ти, още след първи петли, мъжете отивали в оборите и кошарите, за да сложат сено или слама на добитъка. И след като чуят да бие клепалото на църквата, всички се пременяли с нови дрехи и отивали на празнична литургия. След литургията, всички се прибирали в къщите си и зачаквали “колежниците” - коледарите. Коледарската група била на брой между 10 и 12 момчета, които си имали и водител, който в различните краища на България наричали различно - “станеник” или “цар”. Обикновено, коледарите се избирали още в началото на Коледните пости, в някои краища пък на Игнажден. И когато вече коледарската група е оформена, започвали да се събират да разучават коледарските песни, едната вечер в къщата на единия от тях, другата вечер в къщата на другия. И така до Коледа, когато се обличали в най-новите си дрехи и отгоре им намятали ямурлуци. Важен елемент в облеклото им били калпаците, който се украсявали богато с чимширови китки, пуканки и сушени плодове, нанизани на червен конец. Така пременени, коледарите започвали да обикалят всички къщи в селото с коледарски песни:
Станинине, господине,
добри сме ти госкье дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава долна земя:
Овци ти се изягнили,
се овчици ваклошатки
и овновци виторожци;
кози ти се изкозили,
се козици виторожки
и пърчевци ярчорожци;
кравици се изтелили,
се кравици белобозки,
се воловци еленчовци;
кобилки се изждребили,
се кобилки левогривки
и коньовци патуньогци.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
(стара коледарска песен от Софийско)
След песните, водачът на групата благославял стопаните:
Да е благословена тая ръчина,
де е увила тая колечина,
та да й се лее злато и сребро - като лед на вода.
Колко се зърна претъркват под воденичен камък,
толкова ней на нива кръстци и купни...
И в нивчица крушчица, под крушчица люлчица,
в люлчица синче като златно пръстенче;
на ръка му секирка, на ребра му чантица.
Баща му го праща по мургави крави и по барабоки кози,
а той син погаляк не ще да иде
по мургави крави и по барабоки кози,
а отважда по чернооки моми...
Речете, дружина: "Амин!"
(всички дружно: "Амин!")
(коледарска благословия от Тополово, Асеновградско)
На тръгване от дома, коледарите били богато дарявани от стопаните на къщата с колаци, месо, боб, лук, брашно, орехи, вино и така нататък, а също и с пари.
След посещението на коледарите, всички се събирали на празничната трапеза. За разлика от постните ястия на Бъдни вечер коледната трапеза е богата на местни ястия. Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле.Прави се също и капама. Поднасят се сарми, туршия, баница и много други неща. В заключение може да се каже, че трапезата е различна в зависимост от специфичностите на района.
Хората спазвали и редица забрани, които започвали от Коледа (началото на т.нар “мръсни дни”) и свършвали на Йордановден (когато е краят на Мръсните дни). Забранено било да се излиза нощем. Хората вярвали, че ако пипат вълна, вълци щели да им нападат стадата през годината, затова работата с вълна била забранена. Също, на този ден, не изхвърляли в дворовете пепелта от печките, за да не я ближат караконджолите и така да се размножават.
Вярвало се, че периодът от Коледа до Йордановден, т.нар. “мръсни дни, бил особено подходящ за правене на магии. Затова, през този период хората слагали в някой джоб на дрехата си глава чесън. А на портите окачвали бодливи тръни, хвойнови, борови клонки или клонки от глог.
Вторият ден на Коледа е денят, посветен на майката - света Богородица. Затова, според народната традиция, се извършвали жертвоприношения в чест на света Богородица. Стопанките замесвали богородични хлябове, на които правили различни фигури, свързани с раждането на Христос от Богородица и ги раздавали на близки и роднини за здраве и плодородие. Както вече споменахме, се колел и курбан - обикновено кокошка, която също се раздавала.
На третият ден на Коледа се празнува Стефановден, който всъщност е и последният празник в народния календар. Денят отново е особено тържествен и семейството е събрано около трапезата, на която присъстват разнообразни ястия. Стара традиция в някои краища на България е на този ден да се ходи на гости у кумове, кръстници и по-възрастни роднини.

И неусетно идва времето в което минаваме в Новата 2026 годинаСурва, сурва, година!
Сурва, сурва, година!
Весела, плодна година!
Голям клас на нива,
червени ябълки в градина,
жълт мамул на леса,
едър грозд на лоза,
пълни кошери със мед,
малки пиленца навред!
Живо, здраво догодина,
догодина, до амина!
Знаете ли, че зад образа на сурвачката се крие символът на Световното дърво? Неговата корона отразява небесния свят, стволът – земния, а корените – подземния. Не е случаен и изборът от какво дърво се прави сурвачката. Дряновото дърво цъфти първо през годината и символизира здравето, плодородието, щастието, дълголетието и новото начало. Това е свързано и с датата на празника – 1 януари. Според поверието на този ден Бог слиза на земята и предава своята благодат на хората и животните, а „инструментът“, с който това се осъществява, е именно сурвакницата.
-213. -214. -215 -216
-217 -218 -219 -220-221 -222 -223 -224 -225 -226-227 -228
-229 -230
-231 -232
-235-236-237-238
-239-240-241
Мел, винаги ще бъдеш една от нас!
04.09.1985 - 14.12.2012
======= ======= =======
Мими (Руми), винаги ще бъдеш една от нас!
12.06.1954 - 18.08.2018
======= ======= =======
Хармонично (Таня Тодорова), винаги ще бъдеш една от нас!
05.04.1954 - 28.02.2019
======= ======= =======
Хули (Пенка Маринова), винаги ще бъдеш една от нас!
01.03.1953 - 12.11.2022
======= ======= =======










