КГБ = Клуб на Готините Баби - 242

Привет-мривет, баболинки! 🥰
Честит ми нов лапчо! 
Внуците-близнаци Стефан и Иван ми направиха страхотен Коледно-Новогодишен подарък, да са ми живи-здрави, мислят за баба си! На първо време сигурно ще имам затруднения докато изуча и свикна с новата придобивка, но човек се учи докато има желание, а аз имам!
Благодаря на всички момичета за поздравленията по случай празниците в моето семейство, за които не можах да благодаря навреме, паради технически причини, нямах лаптоп!
Надявам се да нямам вече такива големи отсъствия!
Пиша от гелефона, че клавиатурата на новия лапчо е на латиница, (ето първо затруднение), като залепя буквичките на кирилица, всичко ще е наред! 
Целувки от мен, Варна и морето! 😘

Днес по-късно се включвам, но от сутринта - тръстика, кафе със съседките по офис, пазаруване, посещение при една 90 годишна приятелка на моите родители, обяд и пак на волана.
При бабката ме извика дъщеря й. Тя се грижи за нея. Като влязох, беше ни жива, ни умряла. И като разтръгнахме едни приказки, едни спомени, та почти час я терапевтирах, накрая даже се посмяхме. Когато си тръгнах беше съвсем друга.
След като обядвахме тръгнахме със щерката по дребни задачи. И така, както нищо му нямаше на стария кон, изведнаж спря, ама съвсем спря. Искрица живот нямаше дори в него. Видя ме един младеж, с матово черен Мерцедес и дойде, та ми даде ток. Върви ми на мен като закъсам младоци с Мерцедеси да ми помагат. Късметлийка съм! Та те така.
Нищо не обменям, изтеглих пари, за да имаме кеш за пазаруване поне за седмица, докато оправят банкоматите, защото няма да стане с вълшебната пръчица за миг. Запазих си монети от лев и два. Може пък да ми потрябват. Кой знае?
ФЛАШ, радвам се, че се появяваш тези дни. Когато говорих с ТАНИТКА ( тя е варненка) споменахме те и теб с добро! Вярвам, че ще се видим в началото на Юни догодина.
ТАНУ, много сериозно другарче си имаш. Я как се е замислило над кръстословицата.
ТЕТКЕ, дано да намериш илача. Кажи ако искаш да проверя в нашата аптека. Може да се намери. Заредена е.
МАМСИ, до кога ти е престоя  при мама? Да направим сметка кога ще празнуваме бабин ден.
КАССС, как е Малчо? Гледах и слушах внучката ви. Прекрасно пее това дете! Радвам му се от сърце! Гушни го.
МАКАВЕЛИ, хубав съвет си ни дала - Доверете се на съдбата...тя си знае работата!
КЛЕЧИЦЕ, нека сега да ти е шумно, весело, уморително! Ти да видиш.
ЕНИСА, не бях ги чувала тия матрици на проф. Гаряев, но Chat GPT не ми даде много надежди. И аз докато четох нещо не ми се вързаха нещата, но това, че нещо не знам, не значи да казвам, че нЕма такова жУвотно. Поживем увидем...
ЦВЕТЕАРТ, ще си събереш ли внучетата заедно? Ако дойдат, никак няма да ти е скучно. Вържи кънките.
РАНЕЛА, пристигна ли сестричката ти?
ЯЖКА има 6-то чувство. Точно изписах името й и тя ми звънна. Вече е мома столичанка!
БОРЯНЧИЦЕ от огИн и страст, ни върна в детството. Много мило стихотворение...
АЙША, щерката намери къде стои Бутер тестото. Табелка имаше, стока нямаше. Явно е изкупено.
ПИПИ, ти отново си събрала цЕло село. Няма да си ти, ако не е така!
ФРАУ ДАНА днес е работна. Да й спори работата. И да знаеш, мила, когато се събираме, те споменаваме с добро.
НАМИ сигурно си има компания - малка, сладка, буболечка! Няма да скучае.
ТОНИ, ако съм знаела, можеше и аз да изгледам концерта. Нищо. Ти два пъти, а аз нито веднаж.
МЕРИАН не я закачам - почивай на max, миличка!
КАГ, мързелуваш ли? Да знаеш, че ме е прихванало от теб.
Надявам се ТАНИТА тези дни да влезе с гръм и трясък в къщичката ни, с балетна стъпка и чупка в кръста
ЯНЧЕ, разходи ли си коледния подарък по центъра? Моя красив шал замина за Виена... Няма изгледи да си го получа обратно. Аз се радвам!
ДИДИА, очаквам те да довършиш "домашното"
КРАСИВА БЕЛЛА, и теб те очаквам с Новогодишни пожелания.
ЛУННО ЦВЕТЕ, пускам кучето следотърсач. И да знаеш, че при военните момичета имаш много голямо домашно - да напишеш 60 поста, за да завършим 34 тема. Голямо писане те чака!
ЯН, за теб е чувалчето с прегръдките? Ще имаш ли джудже за празниците?
МАЯ, хайде отдели малко време и за нас и ела да ни нагледаш.
АЛОНЕЛАМ и ЖАНА също са поканени в къщичката ни - елате не се срамувайте.
Браво момичета, че се включихте в тази игра - да продължите изречението. Споделихте толкова много...
Аз пък се радвам, че съм станала баба! Има и продължение - да докретам до прабаба! Да бъде! И за още много неща се радвам - всичко събрано вкупом е, че имам семейството, начело с Ромео, че имам професии, които много ме зареждат, че имам вас!
Отивам да полегна и за да не ставам досадна, няма да казвам какво трябва да правя, след като си почина. То трябва, ама дали ще си приема офертата...Кой да ви каже.
ПП Точно публикувах и ето ви ТАНИТКА! Добре дошла, миличка! Отивам да чета.
Момичета, добавам във веселата ни компания и приятелката ни ГЪБКА! Нищо повече няма да кажа. За сега имате поздрави!

,,,,,,Един ден ще навърша 60 години, ще погледна назад и ще си кажа:
„Е, почти стигнах финала.“
И после какво?

Голяма част от това, в което съм вярвала, ще се окаже илюзия.

Децата – имат собствен живот.
Здравето – изтича по-бързо от вода в пробито ведро.
Държавата – цифри по новините и обещания.

Старостта не прощава. Тя удря там, където боли най-много – в надеждата.

И направих изводи.
Трудни. Горчиви. Но спасяващи.

Децата не спасяват от самота.

Израснахме с мисълта:
Ще отгледаме децата, а старините ще са щастливи.
Те ще са до нас, ще ни помагат, ще ни подкрепят.

Звучи красиво.
Но реалността е друга.

Децата имат свой живот – работа, кредити, тревоги, свои деца.
А ти чакаш едно обаждане, сякаш е празник.
Седмици мълчание.
И накрая кратко съобщение:
„Здрасти, мамо. Всичко е наред.“

Сядаш, гледаш екрана и се радваш,
че е жива и здрава.
Но празнотата не намалява.

Научих нещо просто:
децата не са застраховка срещу самотата.
Те са радост, но не и патерица.

Здравето не е вечно.
Вече не тичаш там, където някога скачаше без умора.
И идва осъзнаването:
здравето не е просто тяло – то е основният ти капитал.

Пенсията и парите.
Тук май всички разбират без много думи.
Пенсията е подигравка, не живот.
Ако разчиташ на държавата – копаеш собствения си капан.

Дълго вярвах:
„Е, държавата няма да ме остави.“
Ха! Ще те остави. И без да се замисли.
Пенсията стига за сметки и лекарства.
За всичко останало – оправяй се както можеш.

Какви правила помагат да живееш достойно?

Когато старите опори рухнаха, трябваше да намеря нови.
И стигнах до тези правила – строги, понякога горчиви, но честни.
Не приказки. Реалност.

Пет строги правила на живота

Правило 1:
Парите са по-сигурни от децата.

Не се обиждайте, но това е истината.
Децата са любов и радост, но не са пенсионен фонд.
Грижи се сам за себе си.
Работи, спестявай, мисли за бъдещето си.
Имай собствена възглавница за сигурност – дори малка.
Това е свобода.

Правило 2:
Здравето е твоята основна работа.

Всичко друго е без значение, ако нямаш сили да станеш от леглото.
Движение, разходки, плуване.
Десет клякания сутрин, малко ходене, по-малко сол и захар.
Просто е. И работи.
Болестите не питат дали си богат или беден.
Но често заобикалят тези, които се грижат за себе си.

Правило 3:
Научи се да се радваш.

Очакванията са най-големият враг.
Чакаш обаждания, внимание, жестове – и пак се разочароваш.
Щастието се прави сам.
В малки неща: хубава вечеря, книга, музика.
Умението да се радваш е ваксина срещу отчаянието.

Правило 4:
Старостта не е извинение за слабост.

Виждала съм хора на моята възраст да се превръщат във вечни оплаквачи.
„Ох, боли ме… ох, помогнете… ох, всички са виновни…“
Знаеш ли какво?
Дори най-близките започват да се отдръпват.
Слабостта не ражда съчувствие – ражда умора.
Хората уважават онзи, който стои изправен, дори когато му е тежко.

Правило 5:
Пусни миналото и живей сега.

Най-опасният капан е вечното „едно време…“
Едно време тревата беше по-зелена,
децата по-послушни,
всичко – по-хубаво.

Но „едно време“ не съществува.
Има само „сега“.

Не чакам животът да стане като през 80-те или 90-те.
Той вече е различен.
И моята задача е да живея в този живот.

Старостта е изпит.
Никой няма да го издържи вместо теб.
Или приемаш живота такъв, какъвто е,
и го изграждаш наново с нови правила...""""

Между обеда и вечерята сме - по дивани и креват и Кучо се прицънцурил и той до нас.

Четох тези дни нещо в интернет, мислих по него, любопитно ми е вие какво мислите.

Тая равносметка я правих на 61... тогава се преобърна живота ми....
През април се разведох, през май се пенсионирах... бях загубила път и посока, не виждах светлина за напред, дори си мислих,  има ли смисъл да ме има още - смятах, че съм взела - дала, и с мен и без мен в този свят ... Каква глупачка съм била да се тръшкам, животът е толкова хубав - спокоен и пъстър ... само дето  трябваше да се оттласна от дъното...

Благодаря ви, без вас не знам как щях да продължа, и колко време щеше да ми трябва.... Справих се бързо,  особено пък след август, когато пак благодарение на КГБ се влюбих като на 15.
Мислих, че ще ми се смеете, че децата и внуците ще ми се смеят, че хората ще ми се смеят, но неее  ,,любви  все возрасти покорни""".
И тъй те.
Стъпих си здраво на краката...
Другото го казах сутринта - живота ми е спокоен, приятен, какъвто си го направя и какъвто го искам.
Само здраве да е!

Та по петте точки от публикацията,  вие как бихте ги подредили?
Аз спонтанно, но убедено ги подредих така - 2, 1,  4,  3 и последно 5.
А вие?

Хубава публикация,  и вярна.

 Поощрявате ме и работя по следващата книга. Любовните  стихове са едно, като не съм ги написала когато трябвало, пиша ги сега. По картинка са доста изкуствени, но ми трябват. Другата тема, която ще затворя е  месеците на годината.  Това е решено  и почти става. Следващата се чудя каква да  е, този път няма да е  във времето, ще  е по теми ,тематично разпределено.  Не бързам.  Харесва ми да пиша.
 Третото няма да е  по картинки, нещо друго ще  е. Само дето още не знам какво.
 Наспах се.  Палих печка да се затоплят стени, че дават ниски температури ,да не замръзнат води там. Утре ще си шетам празнично ,но като за мен, каквото ми се прияде ,не по традиции.  Може да съм сама ,синът е хванал вируси  ще си удължи престоя далеч, да не ме зарази ,мислил   е за мен. Та може да цъфне след празника.  Нищо не  е сигурно, но каквото е , ще се справя.
 Другият не се обажда, ще чакам. Когато има нужда ще  е. И това не ми пречи, всеки си има дертове,  и да се оправя с тях, аз с моите съм длъжна да се справя.
 И да подготвям втора книга.

Да, Борянка.
Радвам ти се на хъса за писане,  ...та дори и когато те споходи музата, радвам ти се  ... и на нежната душа, колкото и да я криеш някъде дълбоко там.  
Само такава душа може да реди такива затрогващи думи...

Не тъгувай.
И при мен е така...
Децата ни имат свои семейства, за които трябва да са опора и грижа.
А ние ... ние все още можем сами да се справяме, нали ?  Ще е жалко, ако някога стигнем до там да не можем сами да се справяме, да ги потърсим за помощ, а да не сме им приоритет.
И пак няма да са виновни те, ние ще сме виновни, че така сме ги възпитали, че сме искали да са самостоятелни, независими и справящи се
Някоя от вас беше писала, че са едно голямо семейство с децата, поне аз така   разбрах прочетеното.  Моля простете, ако бъркам и дваж простете ако с нещо ви засегна ...
Неее, аз лично не се чувствам част нито от семейството на дъщеря ми, пък камо ли от семейството на сина ни. Те, заедно с половинките си и внуците ми съставляват моето семейство, но аз не съм част от тяхните сенейства. Те винаги са добре дошли по всяко време в моя дом, но аз  ходя след уговорка, а в повечето случаи дори след покана в техните домове.
Така е при мен.
Така разбирам нещата и не бих се натрапвала. Дано даде Господ да не стигна до там да не мога да се справям с живота си и да трябва да се грижи някой за мен и още по - зле да взима решения вместо мен.  Не искам да казвам  силни думи, но ако съм с разсъдъка си не знам дали бих го допуснала...

Много размисли и страсти днес   .
Слагам си усмивката , викам внук и куче ( внучката е освободена по женски причини) и излизаме на разходка.
Време ни е.

Леле, какви сте философи днес! Няма да коментирам разсъжденията ви, не съм в такова настроение днес.
Показвам ви къде прекарах един час на слънце днес. Завет и топло беше. Снимката е от предния ден и няма слънце, но днес беше чудно!

После минах през парна баня, басейн и джакузи.

Фло,
Дойде сестра ми. С 3 часа закъснение.

Привет, привет момичета мили!
Та, от къде да започна 🤔
Борянка, много ти се радвам на хъса, така те искам. Дерзай, твори, а ние чакаме! 🥰
Танитка и на твоето появяване се зарадвах! Хайде вече по често да си с нас! 🥰
Всъщност момичета, аз на всяка една от вас се радвам, но по различен начин, защото сме толкова пъстри и шарени! Абе, с две думи, хубаво ми е с вас! ❤️
Аз се радвам, че съм жива, че близките ми хора са живи и здрави. Радвам се на този живот, на всичко! Ако сега трябва да започна отново, бих избрала същите родители, приятели, същия човек до мен и неговото семейство, избирам да срещна същите хора, избирам да бъда и с вас!
Малчо няма вече температура, кашлицата се кърти, надяваме се, че отшумява.
Днес съм направила едни голи сърми за всички. После излизахме с ММ за последни покупки. Нали утре той ни е рожденик, а на 31.12 пък малкия, та се зареждат отново хубави празници. За утре вечер децата си избраха Снежанка и каренца с гъбен сос. Купихме и една малка плодова торта с ягодов крем от сладкарница която много ни похвалиха. За 31 от обяд ще започнем празненството. Та обяд ще се съберем за РД, ще има и още гости. Снахата прави много хубави плата с вкусни хапки, ще има и пица, накрая - торта със Спайди бабо 😊 . Вечерта на ребърца, салатка с кус кус, баница, мезета и ядки. Знам, че ще остане храна, но ще дояждаме 😁

Танитка, добре си се завърнала. Оправяй кирилицата и дано да няма повече толкова дълги отсъствия. Дано и болежките да са отшумяли 🤗

С план, без план - свършихме доста работа днес. ММ купи лекарствата на бабата, напазарувахме за нея и за нас и се метнахме на село. Оставихме й покупките, пипнахме това-онова и се прибрахме към 16.30 ч. Е, късен обяд, малко почивка и сега довършваме кафето. Отчет - даден
Танитка, радвам се за теб - толкова бодро ми звучиш. Честит ти нов лапчо - ще се обогати темата с още писане.
Борянка, много има още какво да ни кажеш в рими - редиш ги като броеница, красиви и извират от сърцето ти. Давай все така - това поддържа духа ти и ти дава сили
Клечи, страхотна равносметка и анализ си спретнала. Ако аз подреждам приоритетите си, те биха били в този ред: 2, 3, 5, 1, 4.
Най-важно за мен е здравето - моето и на близките ми. Когато всички са здрави, всяко нещо е постижимо, душата е спокойна, сърцето е спокойно и си ОК със себе си. Следващото нещо е да се научим да се радваме на нещата около себе си - на малките, прости, обикновени неща. Това също ни носи спокойствие. Не е нужно да отидеш надалече или на суперлуксозно място, за да си щастлив. Може да те зарадва шепота на дъжда, бездънното синьо небе, реенето на птицата във въздуха, красивото цвете, малкото коте гонещо пеперуда и безброй други дребни неща. Опитвам се да оставя миналото зад себе си - не мога да го забравя, но не искам да живея с него. Когато е трябвало съм направила своите избори, верни ли грешни, те са определили живота ми. Преживяното е вече един спомен, но живота е това, което се случва в момента. И самите ние решаваме как да го живеем. Парите поставям на предпоследно място - за мен те са необходимо зло. Да трябват ни, защото сме неразривно свързани с тях - за храна, лечение, за ежедневните ни нужди и не само. Но не на всяка цена, не да им ставаме роби и да мислим само за тях. Последно ми остана старостта - за мен тялото може да старее и да ни предава, но душата остава млада. За тялото трябва да се грижим физически да не ни предава, да можем да си служим и да не се налага някой да се грижи за нас (ако може до края). А душата - на нея винаги й се иска да лети, да обича, да се грижи за всичко и всички и още много други неща

Flash, радвам се че пишеш - идвай по-често тук, приятно е да се "виждаме".
Тетка, как мина прегледа, как е мама?
Фло, пак си имала интересно преживяване, и  пак с млад мъж Не повдигаш завесата за Гъбката - може би скоро ще се появи и тук ...

Нагледах ви. Радвам се , че Танитка се появи.
Клечи , на твоята задача ги подреждам така 2,3,4, 5,1. Май даже не мога да се съглася с 5. Аз искам да си спомням миналото , там останаха много любими хора.
Кас , празник след празник у вас. Все така да сте.
Макавели, изпревари ме , върнах се да те изчета.
Хубава вечер!

Сутринта  исках да споделя едно видео, но реших, да не ви досаждам с моите опасения, че живеем в матрица или в симулирана вселена. Ама ще рискувам. Още вчера във фейса попаднах на комедийно клипче, дето едно йорки се оплаква, че стопаните му  отишли на почивка, а него  го оставили при баба.
За това, че ще ми го довеждат, говорихме още преди Коледа, но дата не беше уточнена.
 Е, може и съвпадение да е, ама след иглите за плетене, за които пак така неочаквано се появи клипче, ми идва в повече.
https://www.facebook.com/watch/?ref=saved&v=1135271218443714

Че то е известно, има  вкаран алгоритъм да ни чете и поднася  по същата тема. Обаче и каквото помислим се хваща. И е отдавна. Писа тук за госта ,  изчело те е  и ти поднася по темата.

 Ще взема да си мисля за спа център, дано ми прати карта. Като ще  е , да  е.

Танитка, честита придобивка!

Да се обадя преди да сте изписали темата.
Танитка, радвам се да те видя отново между нас. Липсваше.
Флаш, идвай по-често. Ние сме "заразни".
Надявам се и Гъбката скоро да се появи. Писах ви, че имах кореспонденция в месинджър с нея.
По размислите, които предлага Клечи, на първо четене, без много да се замислям моите предпочитания са: 2, 1, 3, 5, 4.
Работих до преди малко, сега загледах един филм.
Фло, защо още си със старото конче? Или май да привличаш младежи с мерцедеси го правиш?