
Ще остане обич
Без бремето на битки и години
с едната младост тръгвам през поля.
И слънцето ни утре да изстине,
сега е днес. Към него ще вървя.
Сега съм лъч на светлата надежда,
и щастие, и цяла съм живот.
Под вежди някой тука ме поглежда,
но отминавам го като робот.
Не може нищо да ме спре. Отивам
към залез или изгрева? Не знам.
Пред мен е само разлюляна нива,
сърце, изпълнено с младежки плам.
Аз идвам. Разтворете морни длани,
прегръдка дайте ми на обичта.
След нас едната обич ще остане
да озарява всеки ден света.
15.12.2025
Нямаше ток до сега.
Има две днес стихота, от няма какво да правя. Довърших един чорап, шетах, и писах. Има още едно за звездите, ще го пусна слез малко ,нека ми като хвалите.
Тези снимки са авторски, но не успях да ги сглобя с авторите, щото не умея и после се разбъркаха ,доста са. Те чакат часове , ходят по върхове, далеч от светлините на града да снимат, почит към тях.
Някой да пише за да сложа и второто.







Добре, че не ми се разсърди.
Изкара си вечерта на сокче от кайсии. Айша пи нов модел бира - сереитьорката младо девойче, със стаж няколко дни й предложи Каменица и Шуменица.