Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Обаче понякога бележката не помагаше 
Имах братовчедка, на моя възраст, чиито баща работеще в българското посолство в Италия и тя имаше страхотни кукли, къщи и дрехи за кукли, но аз така и не се сдобих с подобни. Истинска кукла Барби получих когато вече бях в училище, защото баща ми беше ходил в командировка в западна Европа и от там я донесе - беше балерина и още е някъде в дома на родителите ми. Най-милият подарък, който съм получавала през 90те е едно плюшено мече, което баща ми ми беше подарил за рождения ден и което в хиперинфлацията струвало почти цялата му заплата (за това разбрах доста по-късно, разбира се) - това плюшено мече обикаляше жилища с мен и до днес се подвизава в спалнята ми - не мисля, че някога бих го изхвърлила, просто ми е много сантиментален спомен от един спорни години - хубави, защото бяхме деца и имахме супер безгрижно и свободно детство, от друга страна, ужасни, защото беше супер мизерия (и студ). 