Обаче понякога бележката не помагаше Но ако искаш да купиш подарък, винаги имаше какво да купиш. Особено за децата имаше какво ли не, дрехите бяха само от естествени материи. Още помня първата си ученическа чанта / нямаше раници тогава/ също от естествена кожа, както и чантите на всички ученици бяха такива.
имаше 2- 3 вида и от тях се избираше. Ние правехме торти и течен шоколад саморъчно, както и всякакви домашни печива. Сега като гледам цени и качество на рези неща, май пак ще върнем към традициите. Дрехите също бяха еднотипни и за цветовете не ми се говори, както и обувки. Дрехи масово се шиеха,
имаше 2- 3 вида и от тях се избираше. Ние правехме торти и течен шоколад саморъчно, както и всякакви домашни печива. Сега като гледам цени и качество на рези неща, май пак ще върнем към традициите. 
Имах братовчедка, на моя възраст, чиито баща работеще в българското посолство в Италия и тя имаше страхотни кукли, къщи и дрехи за кукли, но аз така и не се сдобих с подобни. Истинска кукла Барби получих когато вече бях в училище, защото баща ми беше ходил в командировка в западна Европа и от там я донесе - беше балерина и още е някъде в дома на родителите ми. Най-милият подарък, който съм получавала през 90те е едно плюшено мече, което баща ми ми беше подарил за рождения ден и което в хиперинфлацията струвало почти цялата му заплата (за това разбрах доста по-късно, разбира се) - това плюшено мече обикаляше жилища с мен и до днес се подвизава в спалнята ми - не мисля, че някога бих го изхвърлила, просто ми е много сантиментален спомен от един спорни години - хубави, защото бяхме деца и имахме супер безгрижно и свободно детство, от друга страна, ужасни, защото беше супер мизерия (и студ). 
Препоръчани теми