Аз съм от лошите подаряващи - все закъснявам с купуването на подаръци, а не искам отбиване на номера. Ей го, сега чакам "коледния" подарък за детето на колежката ми. За неговия ИД (Никола) пак закъснях, макар и само
няколко дни. Не че уважавам хората, обаче...организацията ми е все такава дори на 55.С ММ си даваме пари или аз го питам дали иска нещо конкретно, което съм измислила. Ако не - няма драма.
И както съм писала много пъти - имаме общи разходи, не точно общ бюджет.
Цитатът от Бриджит Джоунс за подаръците:
Уф. Защо не може Коледа да бъде без подаръци? Толкова е тъпо, всички се изтощават и отчаяно хвърлят последните си пари за безсмислени подаръчета, които никой не иска: те вече не са знаци за обич, а натоварени с подтекст решения на проблеми.......
Но щом правителството, религиозните органи, родителите, традицията и т. н. настояват данъкът Коледен подарък да съсипва всичко, защо не накарат всички да отидат и да изхарчат по 500 лири за себе си, а после да разпределят покупките между роднини и приятели, които да им ги увият и дадат, вместо този тормоз по отгадаване на предпочитания?