Сред дъжд и есенни мъгли, усещам в мен ново сърчице да тупти. ~бебеправене 624~

Лазурна мечта, Acocado, Salsera,
И всички момичета, минаващи по този така труден и тежък път, прегръщам ви най-искрено и силно! Вярвайте, че и ние един ден ще бъдем истински щастливи и поне малко по-спокойни!
Питате кога и за нас ще има добро. И аз се питах дълго. Но осъзнах, че лошото и трудното носи доброто в себе си - защото ние ставаме по-силни и съумяваме да изградим вяра отново и отново. Знам, и аз съм си мислела, че нямам нужда да съм силна, а просто да съм обикновен човек с лесно постижими цели и пълна къща.
Но не съм. И не съжалявам. Не мога да кажа, че се радвам, че минавам по този път, но съм благодарна, че имам силите да се справя. Всяка една от нас ги има. Наскоро бременна в 7ми месец приятелка ми се оплака, че има три стрии и е качила 10 килограма. Дори не се засмях, дори не ми стана странно или гадно. Защото знам, че от нейната гледна точка това е огромен проблем.  Но не е от моята, не и от вашите. Просто приех чутото като информация. Толкова. Така че, хубаво е, че можем да оценим и разграничим важното от маловажното.

Това с психолога е хубаво. Посещавала съм и аз няколко пъти, но сякаш успях да открия начин да се справям сама или поне така си мисля 😁 Може би е време да посетя отново и да си излея душата.
Благодаря ви, че сте споделили контакти!
Някой от вас беше писал, че не получава подкрепата от партньора, от която има нужда. По едно време и аз така си мислех и много се ядосвах и мрънках, но когато на третата стимулация нямахме нито една оплодена от 4 яйцеклетки, моят мъж плака с мен цяла вечер. И трябва да ви кажа, че те се опитват да се преструват на силни и се стараят да не показват мъката си, но за тях също е много тежък процес. Много ми беше трудно да го гледам как страда, ние сме по тубарен стерилитет и съм наясно, че нося цялата отговорност да сме по този път. Сърцето ми си късаше, когато той през сълзи питаше "защо на нас" и "кога най-сетне". Много бързо се съвзех, за да имам сили до му помогна да излезе от дупката.

Не се лишавайте от пътувания, просто си дайте два месеца в годината, в които да знаете, че няма да правите инвитро, ако сте по инвитро пътя. Всяка от нас има нужда от почивка.
Това с алкохолът не знам доколко е вярно. Ние си пийваме по една-две чаши вино седмично. Твърд алкохол не, но виното уж има антиоксиданти. Гледам да не се вманиачавам.
И аз съм поддръжник на философията - правя, каквото трябва, да става, каквото ще. Може би ми е малко трудно с очакванията, защото всеки път си казвам: хайде, сега вече ще има ембрионче и ще направим трансфер. Но уви... Трябва някак да се освободя от тях.

И за мен е наистина пълна загадка как жените успяват да забременеят естествено, че и случайно много често. А при нас има стотина неща, които могат да се объркат.
Моят мъж е болен сега, а другата седмица сме на преглед за стартиране на стимулация. На косъм е да започне антибиотик. Малко преди втората ни стимулация аз направих тежка бъбречна криза и бях в болница с два вида венозев антибиотик и отписах опита, но пък точно тогава имахме ембрионче ❤ Ама каквото стане, то нищо не е в нашите ръце.
Ще се справим! Ние сме силни и прекрасни жени! ❤
Не се навивайте, че нямате късмет или нещо подобно. Защото когато мозъкът каже на тялото "ти не можеш", то наистина няма как да повярва, че е способно да се справи. 🍀
Просто имаме по-трънлив път, по време на ходенето по който изграждаме по-силни качества, по-уверени характери. Просто трябва да повървим малко по-дълго ❤

Леда, хубаво пишеш, ама не мога да се съглася. Никаква роля няма тая история в изграждането на характера и няма нито една хубава страна, моят характер е достатъчно и предостатъчно изграден, нямам нужда да се мъча години за нещо, което може и да не стане. Израждане на вяра е утопично - рано или късно ако продължава така ще съм в тотална депресия, което също няма нито една хубава страна. И да забременея, пак не виждам какво има да съм благодарна за пътя си. Ами не съм, никога няма да бъда благодарна, че най-хубавите си уж години съм загубила по репродуктивни клиники вместо да ги живея. Проклинам си късмета.

Надявам се силно повечето борещи се жени тук да четат с цедка и където пише "трябва", да игнорират

Moмичета, силно уважавам и имам топли чувства към всички ви, но разберете, на всеки преживяването е силно индивидуално и винаги валидно.

Няма "трябва". Когато болката е силна и чувствителността по-голяма, не можеш да се радваш на израстването на характера си. Когато си адски уморен, защото се бориш 5+ или 10+ години, екскурзии и пътувания през уикенда са просто още едно нещо за правене, още една задача, защото енергията просто я няма. Когато фейкваш усмивки всеки ден (защото на работа не върви да ревем, нали, неудобно е в служебна среща някакси), искаш вкъщи поне да се отпуснеш и да си мрачен. Искаш поне с близките - или даже във форума - да можеш да си сипеш горчивото без да го подслаждаш изкуствено. Искаш разбиране.
Радвам се искрено, че при мнозина екскурзиите и почивките работят! Това е прекрасно.
Дано се случва при всички. Но не е общовалидно.

При мен лично - и тук, и в Тимбокту, аз съм си аз. Нося си всичко с мен. То е част от мен. И това е ОКЕЙ. Мога да се радвам на живота. Мога и да плача. Не се чувствам длъжна да следвам някаква формула за това как е редно да се чувствам. Не имитирам чужда нагласа.
Съгласна съм много с Файърбърд за това, че ставането по-силен е двусмислено тук. Че не винаги е утеха. Какво като съм по-силна в момента? Факт е, че съм, но това е само защото ми се налага. Искам да ви кажа, че ако тая борба продължи прекалено дълго, много жени стават майки и ЧАК след това почва да избива стреса от инвитрото и неуспехите. Чак тогава избива всичко навън, идва PTSD, идва тъгата, "защо аз", идва осъзнаването, че си преживял отвратителни неща, които изобщо не си заслужавал. Идва осъзнаването какво ти се е случило на тялото и психиката. И знаеш, че на 100% с бебето щеше да ти е по-лесно, ако тялото вече не носеше една доста сериозна травма от преди това. Загуби, болка, разочарования. Изведнъж, не стига, че си пребит и наритан от тая мелеща машина за инвитро, ами имаш вече и едно човече, което иска да си на пълен капацитет за него, което не се интересува от това, през което си минал.

Но и с това се справя човек, с всичко се справя.
Просто оставяйте се да ви бъде каквото ви е.
Ако сте вглъбени - вглъбявайте се, ако се отпускате - отпускайте се. Дълбоко вярвам, че всеки си стига до собственото спасение. Дали психолог, дали хомеопат, дали акупунктура, дали медитация, дали музика, дали пътувания - пробвайте, ако не работи, починете си... ако трябва циклете си, ако трябва плачете си.
Всичко е валидно.

Извинявам се за ранта.

Файербърд, Прего ❤️

И аз съм от тези, които не се радват на това, че не могат да забременеят и вървят по този път. Не виждам нищо хубаво в това, че моите приятелки когато видяха положителни тестове за бременност, след 9 месеца родиха децата си, а аз три пъти виждах такъв и трите пъти не се разви нищо. Не ме прави по-силна това, че са ми увредени яйцеклетките и че вероятно никога няма да имам мое биологично дете, но ме прави по-нещастна.

Но разбира се, всеки е в различна ситуация и напълно приемам това, че някое момиче може да види и добри страни в борбата си за дете.

Да виждаш добри страни, доколкото ти е възможно, е със сигурност по-здравословният начин да си живее човек живота. Но колко жени биха си го избрали тоя път, ако избор се даваше, в името на личностното израстване и каляването на характера? Нула.

Семира, после да издадеш една книга викам аз - СТОИЦИЗЪМ, ИНАТ И ЕДИН БРАК НАСИЛА ПО ВРЕМЕ НА ИНВИТРО. С красив шрифт отдолу: “не бъдете слаби и лабилни през трудни периоди, щото е проява на лош вкус”

Не съм имала за цел да обидя никого. И не съм казала, че трябва всички на почивка в Испания и хоп вече сме щастливи. Имала съм слаби моменти. Но съм си давала сметка, че да се оставя това да ме погълне изцяло няма да помогне на мен, мъж , бъдещо евентуално дете. До човек си е. Махам си поста, явно не е по вкуса на мнозинството.

А, две сме само, мнозинството са бая повече хора. Няма нужда от фръцкане. Аз даже се извиних за всичко написано, ама явно и това не е достатъчно да не се разсърдим. Просто исках да напиша да се чете с цедка част от написаното, защото много от нас се обвиняваме и без друго нон стоп, та няма нужда още. (САМИ се обвиняваме, да подчертая, не визирам теб.)

Не се сърдя и обиждам лесно. Ще го включа като качество в книгата. Споделих лично мнение, практически насочено, видях, че не е в тона на групата и го махнах, за да не създава негативни емоции. Няма нужда да ми обръщаме повече внимание.

Semirra, аз мисля, че те разбрах правилно. И по принцип смятам, че за много неща си права. Но това не е еднакво приложимо при всеки, а и личните обстоятелства са много различни. Ето, някои от нещата, които описа ти и ние ги правим, но примерно на мен това не ми стига, не отговаря на начина ми на живот отпреди процедурите, нито на живота, който бих искала да имам. Съответно не ме разтоварва, а ме кара да се чувствам ограничена, защото го считам за жалък и некачествен заместител на това, което е трябвало да бъде и щеше да бъде при други обстоятелства.

Имаше едно нещо обаче, което според мен просто не е вярно - че със стратегия и финанси нещата щели да станат, нещо такова. Няма гаранция какво ще стане, абсолютно никаква. Смятам, че е много хубаво да има човек такава нагласа. Но аз съм реалист и макар да знам, че в много случаи става, това далеч не е сигурно. Има немалко двойки, при които нещата никога не стават.

Оставам аз с впечатление, че има два вида стратегии - правилната (на Семира, обвиъсли) и грешната (на всички други).

Кенди, от колко язвителни коментара има нужда от теб специално? Май разбрах от раз, че не съм общовалидно права и се отказах от мнението си вече?

Впечатлението ми е, че и ти си доста над нещата като мен, та се изненадвам малко.

Няма нужда от това напрежение (за някой го има , за друг го няма ). Съгласна съм със всичко написано , но както се спомена не е приложимо за всеки..дори и за мен самата 😉

-Ако трябва да си споделя периода в който се намирам аз самата... съм адски вбесена, ядосана, огорчена, изморена, наранена и т.н.
Нищо не ме радва живея колкото да не умра , един непукизъм се е вселил в мен! Вярата я няма , надеждата все повече усещам че се отдалечава...😒Мрън!
План имаме ли , нямаме ли не знам. На Автопилот съм - разчитам на мъжа ми относно вярата и надеждата. Ама ме дразни ! Вътрешно започвам да не понасям децата (защитна реакция ли е , не знам ) Всичко цветно, малко детско ми иде да повърна.!. И така , това съм аз сега. Дали е период , надявам се. Времето ще покаже.

Хубава и приятна 2026г. Ви желая , до колкото може да бъде за някоя от нас 🤯

Има неща, над които съм, но има и неща, които не са за подминаване - елитарните изказвания са едно от тях.
Искам да видя как обясняваш на мен или Салсера, като жени със загуби в 5ти месец как трябва да идем на почивка, да ядем био селски домат и че ни липсва правилна стратегия, затова сме в калта на инвитрото. Не знам за какви стратегии говориш, след като нямаш елементарен филтър къде какво пишеш.

Не съм с впечатление, че тук се степенуваме по ниво на трудност. Нямам за какво да се извинявам, от себе си съм споделяла винаги полезни съвети тук по линия изследвания, доктори, които са работили за мен. Емоционално не съм се раздавала много, защото не е мойто.
Казах каква беше моята стратегия, проработила за мен. Пътуванията са мойто, за някой са танци, четене, споделяне, и т.н.
Не искам и да си помислям какво щеше да ми е ако съм имала загуби, със сигурност е болка, която си носиш винаги.
Мисля, че в мнението ми имаше няколко уговорки, че това е бил моят си начин, не някаква универсална рецепта.
Струва ми се, че дойде в повече линчуването.