Оправдавате ли децата с другия родител?

Не мога да разбера - това оплакване от жена ти ли, от детето ти, от тъщата или от всичко по реда, вкл. и от теб самия?

И да, понякога ми се е случвало да ги гоня двамата мъже, защото ми се пречкат (примерно като готвя), не ме оставят да спя и си говорят на висок тон (то всъщност има ли къща с дете, в която се спи, докато то е будно) и някакви други ей такива, когато съм изморена и ми идват в повече.
Никога не съм ползвала обаче изрази като “Същия си като баща си” или другите от примера. Всъщност - чувала съм как детето ми прилича повече на мен и то реално е така. В някои отношения е като мое копие. дори и в някои от чертите на характера, не само външно.
Иначе - ако се позадълбаеш в някои по-езотерични учения, можеш да попрочетеш за трансгенерационните травми и модели и как е съвсем логично жена ти да прилича на майка си, тя на нейната, както е и възможно детето ви да има сходна съдба с нея… или с теб, защото и ти, съзнателно или несъзнателно си продукт на собствени убеждения и модели, които са заложени още от ранно детство най-вече от родителите ти.
Но ако нещо не е ОК във вашето семейство - има начини това да не се предава и на бъдещото поколение - като работите над проблемите си, както поотделно, така и заедно.
Ако няма търпимост и уважение - по-добре се разделете, отколкото да травмирате детето и да го превръщате в оръжие във вашите битки.
Аз лично смятам, че мъжът в семейството освен да носи пари, има и много други отговорности - най-вече да е подкрепа на жена си и пример за детето си. Ако той е мекотело - то няма да е нито едно от двете. И не, бащите не са за някаква омраза или пренебрежение. Те са за уважение. Само че нерядко мъжете не заслужавате това уважение, защото реално не участвате с отглеждането на това дете. Не визирам теб, защото нито те познавам, нито ти знам историята, но имам безброй примери, в които бащата е като на хотел вкъщи и не участва по никакъв начин, освен да носи пари.
Тъй че - въпросите, които задаваш не са особено конкретни, но съм сигурна, че има жени, които ги правят тези неща, има жени, които мразят мъжете си и всичките неща, които там пишеш.

Не обиждам и не унижавам нито мъжа ми, нито детето ми. Да, използвам същата си като баща ти, но в кръга на шегата. И баща й винаги повтаря, че дъщерята е като него и не е ясно коя е майката.
Не ги гоня, когато ми досаждат. Изтърпявам ги, дори и да ми пречат или да ми надуват главата стерео от двете страни.

Не, това, което ви се случва не е правилно. Не знам и точно такива неща около нас. Разбирам, че ви тежи. Детето не е виновно, в никакъв случай.
Седнете и поговорете сериозно и внимателно  с жена ви. Обсъдете как мислите да продължите и как се виждате във времето нататък. Идват дълги празници в България, имате време, починете си, намислете нещо хубаво заедно.

Свестен мъж не се превръща в мекотело. Свестният си е свестен и след сто години. Мекотелото си е било мекотело и в началото. Обикновено добре се е прикривало под формата на свестен човек/мъж/жена.

Теб сме те чели с оплакванията от жена и тъща и преди. Така като гледам - нищо ново, керванът си върви. А, има ново, как да няма - включи и оплаквания от детето.
Ами сори, ама тази жена не те счита за мъж, а за второто ѝ дете. Защо ли? А - защото си на 5 г. Б - защото тя те е родила. В - защото не се държиш като голям, зрял човек.

Какво правиш ти, за да не те мрази този твой син, от когото толкова се оплакваш в други теми? Всички са ти виновни - жената, тъщата, синът... Не звучиш като човек за харесване.

Вашите  проблемни отношения в никакъв случай не са общовалидни. Брат ми е страхотен баща, ММ е страхотен баща, както и много други мои познати. Никой не ги обижда или злепоставя с подобни изрази.

Не знам какъв пример за мъжко поведение си дал на сина ти, но връзката баща-дете се гради от първия ден --  със смяна на памперс,  носене на ръце при коликите,  хранене, готвене, разходки в парка, помощ при домашните, водене по лекари, разкарване по тренировки и т.н. Сам си направи равносметка какво и колко време си прекарал с детето си. Защото при една стабилна връзка, такива изрази като описаните, нямат никаква тежест. Отделно, много важно е бащата да уважава майката - това е което детето вижда и въз основа на което, гради възгледите си за семейство.

Аз на баща им го казвам,не на тях.

Ако видиш нещо в поведение и се опитваш да ги обясниш и да дадеш пример - ще дадеш за пример това, което познаваш. Можеш да кажеш ти си добър в математиката и баща ти е така. Или ти не си подреден и майка ти не обича да подрежда особено. Или обичаш да спориш като баща си или четеш непрестанно като леля си или рисуваш като мен или музикален си като дядо си или ...
Аз не виждам проблеми хората да правят сравнение с близки. Все пак са едно семейство.

Никоя жена няма да търпи да не си свършил горните неща.
Не се било научило, не си оправило стаята, при условие, че сте били двамата?
За какво си бил там?
Стягай се и кураж.

Най ме впечатли това: "марш в стаята ви! (визира се аз и сина ми)"...
Къде ви праща, вие една стая ли имате с детето? В детската ли ви гони? Ами смятай - двете деца да си отиват в стаята и да не ѝ се пречкат... И "марш"... Като на кучета.
Даваш си сметка колко те уважава жена ти, нали?

Това с уважението се подразбира или?
Оставя ги двама и резултата е неоправена стая и ненаучени уроци.
Въобще не е трябвало са очаква, че нещо ще се свърши както трябва.
Да, жената има очаквания, така както се очаква от нея да има сготвено, изпрати дрехи.
Да в един брак към всеки има очаквания и не знам защо смятате уважението за даденост.

Донякъде е даденост. Или уважаваш човека такъв, какъвто е, или не го уважаваш. Ако ти като жена си се омъжила за един мухльо с ясното съзнание, че този мъж е мухльо, от него нищо не става и ти ще можеш да си го командваш и да го овикваш, ти уважаваш ли го, като мъж, като човек?! Не. С годините заедно този мъж дори и да го възпиташ достатъчно, че като му свирнеш да ти носи чехлите или да си оправя стаята, или ако ще и на челна стока да ти стои, ти пак няма да го уважаваш.
Той каквото и да прави от тук нататък, няма да ѝ спечели уважението. Тя си го третира просто като още едно дете, което трябва да възпитава. Когато това е детето, което ти си родила, в крайна сметка в това се състои майчинството и ролята ти в неговия живот, но когато става въпрос за чуждо "дете", което на всичко отгоре отдавна е минало първите 7 и вече е изградено като личност, всички опити само ти докарват още по-голяма дразнимост и избухливост.

С две думи авторът няма полезен ход спрямо жена си.
Единственото, което може да направи, е да изгради силна връзка със сина си. Обаче така като гледам, той и за това очаква да го направи жена му. Тя да направи така, че баща и син да имат връзка... Ами.... Няма да стане. Ей така само ще плюе по жена си, по майка ѝ, по баща ѝ, някой ден и по сина си, и така ще си мине животът...
Детето доколкото разбрах от друга тема е на 11 години. Ако 11 години си спал и си чакал, и още не си си влязъл в ролята на баща, вече е много късно.

Никакъв шанс да сте ме чели преди. Ако има колего мекотело със сходни оплаквания - това е друг въпрос.
Благодаря за критичните мнения и дълбокия психоанализ.
Все повече се убеждавам, че си представям брака като утопия - партньорство.
И ако да очаквам партньора да се отнася към мен така, както аз с него, без да се налага да тропам по масата - да, мекотело, мухльо и там каквото кажете съм.

За да сте партньори в истинския смисъл, трябва да сте на едно ниво. Тоест или ти трябва да си като нея, най-вероятно амбициозен, отговорен, пъргав, разтропан го наречи ако щеш, или тя да е на твоето ниво - по-бавно и мудно /аз така те виждам/. Другият вариант е - единият командва, другият изпълнява - като на работа. Така също би вървяло партньорството, ама изпълнителят не трябва да недоволства и протестира. Не знам обаче доколко и двете страни биха издържали така. Уморително е в дългосрочен план.

Ами понякога трябва да се тропне по масата - не буквално, но ако искаш да те чуят, може да се наложи да викаш /пак преносно/. Поне да се заявиш, да покажеш, че те има и че си някой.
Обикновено нещата в живота не са само черно и бяло - стоиш и мълчиш или тропаш по масата, караш се и биеш. Не знам защо въобще се налага да го казвам на голям човек.