Как отпочивате?

Да, има разлика- почивка на тялото Vs. почивка на ума , макар да не е трудно, и някои да търсят двете заедно.

Хоризонтално с нещо разтоварващо като четиво. На тишина.
Тук, в във форума също ми част от почивката.

Заредена съм с десетина книги от библиотеката, някои с по около 900 страници. Ако се чудите кой шемет пише такива тлъсти книги - Робърт Галбрейт (а кой се крие зад този псевдоним няма да кажа )

Аз работя с хора. По цял ден на крак, 5 дни в седмицата. Когато почивам, не искам да виждам никого, не искам да говоря с никого.
Почивам си най-добре като съм сама вкъщи. Понякога просто блея в една точка. Обичам да готвя, но не когато трябва, а когато аз си реша и каквото аз си реша. Гледам си любими филми, слушам музика, чета бг-мамма, планирам си зеленчуковата градинка. Лятото, пък, съм по цял ден в градината си - хем се движа, хем си проветрявам мозъка. За мен това е най-добрата терапия.
Мъжът ми, да е жив и здрав, си ме знае и му е ясно, че имам нужда от време сама, и винаги се старае да ми осигури такова. Даже, като бяха малки децата, всяка събота и/или неделя ги изкарваше я на разходка, я на воден парк, че да мога да си постоя самичка вкъщи и да си презаредя батериите.
Някой пита по-нагоре с какво пречели децата. Не пречат, но не можеш да се отпуснеш покрай тях.

Аз като преподавах интензивно, имах нужда от повече време да си седя сама на тишина. Сега, тъй като в повечето време седя на работа и блея, имам нужда от разходки и срещи с хора.

Да ти кажа не си сама. Това чувство е повсеместно. На работа всеки ден колеги споделят.
При нас от септември досега направо сме изцедени,  а  не е минал още първия срок(в училище работя).
По принцип съм човек, който не е особено енергичен, на моменти съм.
Обожавам Коледа, но вече от две,три години не натоварва цялата галимация около празника.
Чувствам се уморена и изтощена.
Януари ще е още по-зле. И вече  намразих тези месеци.
Много ни е забързан живота. Това е истината.
Аз си почивам с книги, тренировки и йога, гледане на сериали и пътешествия, ходене на спа. Това са нещата, които ме зареждат и които обичам.
Социалните контакти ми дойдоха напоследък много. Обичам сама да седя, интроверт съм.
Цял ден сред деца и учители, глъчка, задачи, всякакви настроения(учителите не са лесни хора за работа ) имам нужда от усамотение и тишина.
Всичките ми колеги споделят, че като се приберат искат да не говорят и да не им се говори, а да седят в тишина. Разбираемо като за учители.
Напоследък и телефона ме натоварва още повече. Стигам до извода в последно време, че седенето и леженето ме изтощават повече.
Затова дори и да ме мързи ставам и тренирам, правя йога и после съм супер.
Трудът ми е интелектуален и творчески.
И физическата активност след работа не кара да се чувства добре.
Трябва да включа разходки повече, но все не остава време.
Пътуването е моят начин да се заредят и наистина на път се чувствам най-добре.
Междудругото хем усещам нужда от повече контакти, нова среда, различни хора,хем понякога работния ден и ежедневието там с ами достатъчни.
Аз съм човек, който има нужда да е сам, държи много на личното си време. Компромиси с това не правя.
Вече започнах и да отбивам контактите и хората, които ме натоварват.
Обичам да готвя, да правя сладкиши, да пиша, да чета, да ходя по музеи, дворци, галерии, забележителности.
Също така обичам и домашните разкрасителни ритуали 🙂

Ако имах възможност, бих си отпочинала добре (но поне 2 пълни дни), оставайки абсолютно сама вкъщи, без никакви задължения, в пълна тишина, освен от някой филм, ако реша да си пусна. В идеалния случай в радиус от около 200 м около мен не трябва да има други хора и битови шумове.

С разходки, с йога, със спорт, със сериал, намирайки се в тишина, четене на книга, срещи с приятели... Според зависи.
Семейните пътувания, които често си организираме са нещото, което обожавам, особено ако сме и в пълен състав;  супер зареждащи са- динамични, интересни, разнообразни, изпълнени с емоции и преживявания. Доставят ми невороятна емоция, но последното нещо, с което ги свързвам, е "отпочиване".
За щастие, имам възможността като ме стегне шапката, да си бия камшика за няколко дена далеч от рутината, да се прибера в Бг и да не се съобразявам как, къде и с кого евентуално ще си прекарам времето. Преди празниците изкарах един такъв своеобразен детокс (след като отметнах всичко планирано и неотложно, разбира се)- гледане на филми до ранните часове, "бавни" сутрини, лежерни вечери. Неслучайно се бъзикам, че тези "забягвания" ги приемам като ритриити. Няколко такива в годината се отразяват повече от прекрасно на вътрешния ми дзен.

Студените месеци - книги, филми и сутрешна разходка с кучето около час и половина сред природата. Това ми е лесно, защото аз живея до поля и гори, просто излизам от нас и съм там.
Топлите месеци - работа в градината или просто стоене под асмата с чаша кафе или розе, съзерцание на цветя, слушане на птици и щурци и отново рано сутрин по хладно поне час разходка. Не гоня работно време, нямам малки деца и аз решавам какво и кога. Има дни в които само чета, гледам филми и спя.

Хоризонтално с книжка.

Книжка или филм/сериал.

Със сън и разходки се разтоварвам.
Затворена в къщи се изнервям. Трябва да изляза сред природата. И градския парк ме разтоварва. На определен интервал от време трябва и да пътувам. Може да е за ден, но да е извън града.